Масклин

време се безпокоях да не би човеците да се сетят, че е странно асансьорите да се качват и слизат сами, ама те май са по-тъпи от тъпи. Пристигнахме!

Асансьорът отново се разтресе и спря. Кошницата на номите се падаше на едно равнище с друго подетажно пространство.

— „Електро-Домакински Уреди“ — съобщи Доркас. — Просто едно местенце, което аз наричам свое. Тук никой не ме безпокои, дори Абатът. Нали разбирате, аз съм единственият, който разбира кое как работи.

Навсякъде имаше жици. Разпростираха се във всевъзможни посоки под пода на дебели снопове. Насред всичко това няколко млади нома разглобяваха нещо.

— Радио — поясни Доркас. — Забележително нещо. Опитваме се да схванем как работи.

Той претършува купчината дебел картон, изтегли един лист и стеснително го подаде на Масклин.

На него беше изобразен малък конус. Цветът му биеше на розово, а на върха му имаше малка туфичка косми.

Номите никога не бяха виждали стрида. Ако бяха виждали, щяха да разберат, че това на рисунката изглежда точно като нея. Ако не броим косата, де.

— Много е хубава — колебливо каза Масклин. — Какво е това?

— Хъм. Това беше представата ми как изглеждат Външните, нали разбирате — смънка Доркас.

— Какво, с остри глави?

— Ами Дъждът, нали разбирате. От старите легенди. От времето преди Магазина. Дъжд, нали си говорихме за него. Вода, която през цялото време пада от небето. Нали трябва да се стича някак. А полегатите страни са, за да не може да го събори Вятърът. Нали разбирате, можех да се опра само на старите сказания.

— Че това дори очи няма!

Доркас посочи:

— Има си, ето ги. Мънички. Отдолу под косата, за да не го заслепи Слънцето. Това е една голяма ярка светлина в небето — разясни Доркас.

— Него сме го виждали — рече Масклин.

— Кво казва тоя? — обади се Торит.

— Казва, че трябва да изглеждаме ей така — подметна саркастично баба Моркий.

— Главата ми хич не е такваз остра!

— Мисля, че си схванал нещата не съвсем както трябва — бавно рече Масклин. — Въобще не е така. Никой ли не е излизал да види?

— Веднъж видях голямата врата отворена — каза Доркас. — Искам да кажа, оная долу в гаража. Но там навън имаше само ослепителна бяла светлина.

— Предполагам, че ви се е видяла такава, щом прекарвате цялото си време в мрак — каза Масклин.

Доркас примъкна една празна макара.

— Трябва да ми разкажеш. Всичко, което можеш да си спомниш за Навънка.

Нова зелена светлина блесна върху Нещото в скута на Торит.

След малко един от младите номи донесе храна. И те говориха, спориха, и често се счепкваха, а Доркас слушаше и задаваше въпроси.

Той беше, както им каза, изобретател. Особено на такива неща, дето си имаха вземане-даване с електричеството. Отдавна, още в първите дни, когато номите за пръв път започнали да се набъркват в електромрежата на Магазина, доста от тях били убити. Сега бяха открили по-безопасни начини, но електричеството си беше все още една загадка и онези, които обичаха да си общуват отблизо с него, не бяха чак толкова много. Ето защо вождовете на големите родове и дори самият Абат на Канцелариите го бяха оставили на мира. „Винаги е добра идея — казваше той, — да си добър в нещо, което другите не могат или не искат да правят.“ Така че се примиряваха с това, дето от време на време се чуди на глас какво ли е Навънка. Поне ако не беше на много висок глас.

— Не си спомням всичко — въздъхна той. — Как се казваше оная, другата лампа, дето светваше на Затваряне? Извинявай, искам да кажа през площта.

— През нощта — поправи го Масклин. — Нарича се луна.

— Луна — повтори Доркас, като търкаляше думата из устата си. — Но нали не е толкова ярка, колкото слънцето? Странно, наистина. По-разумно ще е най-ярката светлина да свети нощем, а не денем, когато тъй и тъй се вижда. Предполагам, че нямаш представа защо е така, нали?

— Просто си е така — каза Масклин.

— Бих дал всичко да видя това сам. Едно време, като млад, ходех да гледам камионите. Никога не събрах кураж да се кача на някой.

Той се наведе по-близо.

— Мисля — рече той, — че Арнолд Брос ни е сложил в Магазина, за да откриваме разни неща. Да научаваме кое как е. Инак, защо са ни тия мозъци? Ти как мислиш?

Масклин беше доста поласкан, че го питат, но веднага щом отвори уста, го прекъснаха.

— Хората все говорят за Арнолд Брос — каза Грима. — Обаче никой не казва кой точно е той.

Доркас се наведе към нея.

— О, той е създал Магазина. През 1905 година, нали разбираш. Мазетата, Складовете, Счетоводния отдел, всичко между тях. Не мога да го отрека. Искам да кажа, все някой трябва да го е направил. Но аз все казвам хората — това не означава, че не трябва да мислим за…

Зелената светлина върху Нещото угасна. Малката въртяща се чашка изчезна. То забръмча тихо — все едно машина, която се опитва да си прочисти гърлото.

— Наблюдавам телефонните комуникации — каза то.

Номите се спогледаха.

— Ами, хубаво — каза Грима. — Хубаво е, нали, Масклин?

— Имам спешна информация, която трябва да споделя с лидерите на тази общност. Съзнавате ли, че живеете в строителна единица с ограничен живот?

— Завладяващо — рече Доркас. — Всичките тия думи. Човек може да си представи, че разбира всичко, което казва. Там горе има неща — той рязко вдигна палец към дъските над тях, — които са точно като това. Радиоапарати — тъй им викат. Има и едни с картинки. Да се смаеш.

— Жизненоважно е да споделя информация от изключително значение с водачите на общността относно неизбежното унищожение на този артефакт — произнесе Нещото.

— Извинявай — каза Масклин. — Може ли пак?

— Не схващате ли?

— Кое да ми се схваща?

— Очевидно езикът се е променил по начини, които не разбирам.

Масклин се опита да изглежда така, сякаш гори от желание да му помогне.

— Бих направил опит да изясня своето твърдение — каза Нещото. Няколко светлинки пробляснаха.

— Ами добре — каза Масклин.

— Тоа голем Магазин, прави едно буум! Тия дни и после айде — каза Нещото с надежда.

Номите пак се спогледаха. Май на никого не му просветна.

Нещото пак си прочисти гърлото.

— Знаеше ли значението на думата разрушен? — каза то.

— О, да — отвърна Масклин.

— Точно това ще стане с Магазина. След двайсет и един дни.

4.

I. Горко ви, Железарии и Галантерии; горко ви, Шапкии и Деликатеси; горко ви, Младежки Модии, и вам