митология. Изд. Абагар холдинг, 1994 г.) — Б. NomaD
По-коректното произношение на древноиндийската (санскритска дума) rta е рита. Това религиозно-митологическо понятие има висока значимост в индийската култура като важна философска категория. Прилагам мой превод на статията на В. Н. Топоров за рита от „Мифы народов мира“, т. 2:
„Рита (санскр. rta), обозначение на универсалния космически закон, е едно ключовите понятия на древноиндийското митологическо мислене. Рита определя преобразуването неподреденото състояние в подредено и осигурява съхраняването на основните условия на съществуването на вселената, човека, нравствеността.
Чрез рита се постига порядък в кръговрата на вселената. Доколкото този порядък съвпада с истината, то и рита се тълкува като истина в най-широк смисъл. Противоположност на рита е анрита (anrta), неподреденост като лишение от рита. Всеобщият характер на се проявява в това, че тя управлява и вселената, и ритуала, тя определя, и физическия и нравствения аспект на живота. Рита е установена от адитите, които я опазват. Най-много от боговете с рита е свързан Варуна (и Митра), именно той контролира съответствието между рита и човешките постъпки. Рита не е видима от смъртните: «закон скрит от закона» (Ригведа, V 62, 1), т.е. рита се определя не отвън, а не от самата себе си, иначе казано, тя определя всичко, включително самата себе си. Даже деянията на боговете са не повече от частни прояви на рита. Чрез рита се регулират движението на слънцето, дъждът, животът на растенията, хората и хората, действията на боговете. В постведическата епоха се засилва етическата интерпретация на рита. Понятието на рита… има немалко типологически паралели с други традиции, напр. старогр. Дике (Справедливост).“ (В. Н. Топоров) — Б. NomaD
