се продала. Системата я бе победила. Най-накрая бе успяла да я направи лъжкиня.
Трябваше да направи сякаш още само една крачка и щеше се измъкне завинаги от този ад, но вместо това Лайла се върна назад. Всичко бе свършило. Онова копеле щеше да я затвори до края на живота й.
Федър реши, че все пак трябва да върши нещо и да се подготви да отпътува на следващия ден. Щеше да подреди всичко до зазоряване. Може би щеше да успее да стигне чак до Барнегат Инлет, ако имаше път дотам. Трябваше пак да погледне картите.
Не му се искаше да тръгва. Не му се правеше нищо.
… Беше му ясно, че не бива да съди Лайла така строго. Беше й се случило нещо много страшно. Кой може да я обвинява, ако иска да се върне някъде, където смята, че ще се чувствува по-сигурна?
… Странно, обвинението й, че иска да я убие, бе проява на лудост, и същевременно не бе съвсем погрешно. Той
От статична гледна точка цялото бягство в Динамичното Качество напомня за смъртта. То е движение от нещото към нищото. А каква е разликата между „нищото“ и смъртта? Динамичните възгледи не правят необходимите статични разграничения и въпросът остава без отговор. Най-многото, което може да каже Буда, е: „Виж сам.“
Когато първите западни изследователи се запознават с будистките текстове, те също тълкуват нирваната като вид самоубийство. В едно прочуто стихотворение се казва:
Звучи като холивудски филм на ужасите, но е посветено на нирваната. Метафизиката на Качеството го превежда по следния начин:
Докато носиш биологични и социални модели,
убий всички интелектуални.
Убий ги без изключение,
а после тръгни след Динамичното Качество.
И нравствеността ще възтържествува.
Лайла все още се движеше към Динамичното Качество. Животът прави същото. Разчупването на житейските й модели изглеждаше част от движението.
При първото си пътуване до Индия Федър не проумяваше защо, ако е всеобща реалност, пътят на просветлението към чистото Динамично Качество се появява само в тази част на света? Тогава го възприе като доказателство, че това не е нищо повече от религиозен брътвеж на Изтока, нещо като вълшебното място, наречено „рай“, където хората на Запад вярват, че ще попаднат, ако са добри и са получили разрешение от свещениците. Сега обаче Федър разбираше, че просветлението е разпространено по всички краища на света, както жълтият цвят се намира навсякъде, но някои култури го приемат, а други го пренебрегват.
Лайла вероятно няма да разбере никога какво й се е случило. Няма да разберат Райгъл и всички останали. Сигурно цял живот Лайла ще възприеме случката като провал, докато всъщност тя би могла да бъде развитие.
Може би ако Райгъл не се беше появил, Лайла щеше да успее да унищожи всички лоши модели още тук, в Санди Хук. Ала вече беше много късно да узнаят.
…Странно, беше дошла в Кингстън с яхта, наречена „Карма“. Едва ли някой на нея е знаел какво точно означава думата. Все едно да я наречеш „Причинна връзка“. От стотиците санскритски думи, които Федър бе учил преди толкова години, „дхарма“ и „карма“ се бяха запечатали в паметта му най-ярко. Можеше да преведе останалите и да ги постави по местата им, докато тези две думи сякаш непрекъснато се нуждаеха от нов превод.
Метафизиката на Качеството превежда думата „карма“ като „еволюционен отпадък“. Затова тя звучеше толкова смешно като име на яхта. Лайла сякаш беше пристигнала в Кингстън с боклукчийска кола. „Карма“ е болката, страданието, на които се обричаш, ако се придържаш към статичните модели. Единственото спасение от страданието е да се откъснеш от тях, да ги „убиеш“.
Твърде често, за да се отървем от тях, избираме самоубийството, ала то унищожава само биологичните модели. Все едно да разбиеш компютъра, защото не ти харесва как е програмиран. Социалните и интелектуалните модели, причинили самоубийството, се подемат от останалите. От еволюционна гледна точка самоубийството е стъпка назад и затова е безнравствено. Друг безнравствен начин да бъдат убити статичните модели е те да бъдат прехвърлени на някой друг. Федър наричаше това „изхвърляне на кармата“. Измисляш си някаква дяволска група — евреи, чернокожи, бели, капиталисти, комунисти, — обявяваш, че тя е виновна за всички твои страдания, намразваш я и се стремиш да я унищожиш. Във всекидневието всеки си има неща или хора, които мрази и обвинява за страданието си. Омразата и обвиненията носят известно облекчение.
С цялата си проповед на закуската в Кингстън Райгъл изхвърляше кармата. Същото правеше Лайла с обвинението си. Ето защо беше толкова тъжно. Цял живот я бяха затрупвали с кармични отпадъци, тя не можеше да се справи с тях, вбесяваше се и сега беше изхвърлила една част, което вероятно щеше да я успокои поне за известно време, но не това беше нравственото решение.
Нормално е да вземеш кармичните отпадъци и да се почувствуваш по-добре, когато ги предадеш другиму. Така е устроен светът. Но няма по-нравствено поведение от това да успееш да ги поемеш и да не ги предадеш по-нататък. Тогава има напредък не само за отделния човек, а за всички. За целия свят. Ако разгледаме живота на някои от великите нравствени личности в историята — Христос, Линкълн, Ганди и други, — ще видим, че те всъщност са се посветили на това да очистят света, като поемат кармичните отпадъци. Не са ги прехвърляли другиму. Понякога са го правели техните последователи, но никога те самите.
От друга страна, Федър смяташе, че ако приемаш кармични отпадъци, ти се освобождаваш. Ако беше изхвърлил Лайла с нейната лудост, после щеше да изпитва угризения. Но сега Лайла и Райгъл го бяха отхвърлили и той нямаше да се чувствува виновен, че са заминали. Бяха разрушили чувството за дълг. Ако Лайла изпитваше към него благодарност и привързаност, Федър нямаше да може да се освободи. Но сега Райгъл имаше тази чест.
… Забеляза, че куфарът й е изчезнал от масата в кабината за управление. Сега там имаше хубаво празно място. Чудесно! Значи можеше пак да извади кутиите с листчетата и да разчисти място за работа. И това беше чудесно. Спомни си, на листчето ПРОГРАМА е написал, че трябва да изчака Лайла да слезе от яхтата. Вече можеше да го задраска.
Не беше сигурен дали
