— Както ти каза, наистина сме много различни. За мен Уолвърхемптън е бил винаги източник на радост и отмора.
След доста дълго мълчание Робин каза почти примирено:
— След смъртта на нашата майка в Уолвърхемптън никога не е имало достатъчно любов. Тъгата и гнева на татко ни тровеха по някакъв начин всички. От теб не смееше да изисква прекалено много — от страх да не изгубиш търпение. Но аз не бих могъл да го понеса.
Гайлс се усмихна мрачно.
— Аз също се боях, че ако направя нещо, което може да утежни отношенията ни, ти може да отлитнеш като пеперуда и никога вече да не се върнеш.
Робин преглътна мъчително.
— Ти беше спасението на моето детство, Гайлс. А и сега си един от двете, не, трите човешки същества, за които съм готов да си дам живота. Съжалявам, че не ти го казах по-рано. Мъчно ми е, че си могъл, та макар и за миг, да мислиш, че нямам никакви чувства към теб.
Гайлс потри чело и така скри лицето си. Когато свали ръка, очите му бяха влажни.
— Братята трябва да се обичат, но в нашия случай бях сигурен, че единствено аз имам чувства.
Робин протегна безмълвно ръка, Гайлс я хвана и силно я стисна. Повече, отколкото при завръщането си в Уолвърхемптън, Робин имаше чувството, че най-сетне си е у дома.
— Трябваше още преди години да проведем този разговор — каза Робин, след като пусна ръката на брат си. — Но защо тъкмо днес, посред тази вечеря?
Гайлс се засмя смутено.
— Предполагам, че като съм видял колко възхитена е Дездемона от теб, всичките ми братски предразсъдъци са се съживили. Нямам абсолютно нищо против да замайваш главите на всички жени, но що се отнася до нея, наистина съм против.
— Повярвай ми, няма от какво да се боиш. Целият ни разговор се въртеше изключително и само около твоята личност. Тази жена вярва, изглежда, че можеш да вървиш по вода. Не направих нищо, за да я разубедя. Предполагам, че храниш надежди в тази насока, нали?
— Така е — усмихна се Гайлс. — А сега ще отида при нея, защото се чувствам много по-добре, когато тя е близо до мен.
Това Робин можеше да го разбере. Разговорът с брат му беше необходим и завърши добре, но той имаше чувството, че са го изстискали в емоционална центрофуга. А това означаваше, че има нужда от Макси — повече, отколкото от всичко друго на този свят.
26
Робин свари Макси да разговаря с лорд Майкъл Кениън, кестеняв мъж с яката фигура на изпитан воин. Тя тъкмо му се усмихваше.
— Лорд Майкъл ми разказваше, че сте се срещали в Испания. Ако съм го разбрала правилно, бил си предрешен тогава като ирландски свещеник.
Робин вдигна очи към небето.
— Признавам. По време на боевете в Испания там работеше цяла група свещеници-шпиони от Айриш Колидж от университета в Саламанка. Случваше ми се да се предрешвам като един от тях. — Той направи гримаса. — Тогава ме простреляха. Лорд Майкъл навярно не е споменал, че ме откри как обливам в кръв крадените си документи и прояви мъдростта да ме завлече в генералния щаб на Уелингтън.
Значи оттогава му е останал ужасният белег от прободна рана. Без да се замисля, че може да шокира някои от гостите, Макси се надигна на пръсти и целуна бързо лорд Майкъл по бузата.
— Благодаря ви. Сигурно е имало нужда от цял полк ангели-хранители, за да бъде запазен животът на Робин.
Лорд Майкъл наведе поглед към нея — слисан, но и зарадван. Очите му бяха с някакъв невероятен зелен цвят.
— Бях чувал, че американките са очарователно непринудени, но още не бях имал щастието да стана обект на илюстрираща демонстрация. Има ли в Бостън повечко жени като вас?
— Макси е неподражаема — заяви убедено Робин.
— Боях се, че е така — заяви лорд Майкъл, каза още няколко думи и насочи вниманието си към другите гости.
Макси го проследи с поглед.
— Съществува ли и лейди Кениън, която е била възпрепятствана да дойде тук?
— Той не е женен. Проявяваш ли интерес към възможността да станеш негова съпруга? — осведоми се сухо Робин.
Тя го погледна укоризнено.
— Що за глупава забележка, дори от твоя страна. Просто проявих любопитство. Въпреки че прекрасно флиртува, прави впечатление на абсолютно недостъпен.
— Интересно. Според Марго прекарвал целия сезон при Люсиен и Кит с надеждата да открие някоя лейди по свой вкус. Кой знае, може да се е случило. Но аз дойдох да те попитам дали не искаш да подишаш чист въздух. На лунна светлина градините на Кандовър са наистина великолепна гледка.
Колкото и да й беше приятно обществото на другите гости, Макси се зарадва на възможността да останат насаме с Робин, несмутени от никого. Двамата се запътиха към вратата на терасата.
Преди да излязат, Робин се озърна.
— Вън може да е малко студено. Доколкото познавам Маги, сигурно е приготвила някой и друг топъл шал.
Те наистина откриха, сложени на масичка вляво от вратата, няколко грижливо сгънати шала. Докато Робин посягаше да вземе един, Макси възкликна възхитена:
— Марго наистина мисли за всичко.
Той обви нежно раменете й с шала. Двамата излязоха на терасата и се спуснаха по няколкото стъпала в градината. Няколко лампи сочеха пътя на гостите, но светлината им не беше ярка, за да не нарушават магията на лунната нощ. Огромният шал стигаше до коленете на Макси и я пазеше от хладината на нощта.
Още по-топла беше ръката, с която Робин я прегърна през рамо, когато от къщата вече не можеха да ги виждат. Продължиха пътя си, прегърнати много по-плътно, отколкото беше прилично. Но това изобщо не смущаваше Макси, тъкмо обратното. Вече бяха толкова близки, че им беше трудно да се съобразяват с обществените норми.
Макси вдигна глава, за да направи някаква забележка, но вместо това смръщи чело. Ведрият израз беше изчезнал от лицето на Робин, на лунната светлина той изглеждаше сериозно загрижен.
— Случило ли се е нещо?
Той й хвърли кос поглед.
— Трябваше да се сетя, че ще го забележиш. Гайлс и аз преживяхме преди малко най-сериозното скарване през живота ни.
Тя спря и го погледна.
— Какъв ужас! Нищо чудно, че ми се виждаш малко бледен. Аз пък мислех, че се разбирате много добре.
— Обикновено е точно така, но се оказа, че твърде много неща са оставали недоизказани — въздъхна Робин. — Днес си признахме взаимно всички поводи за враждебност.
— Доколкото зная, сестрите се сприятеляват по-лесно от братята — каза тя сериозно. — Братята си съперничат, а това може да попречи на искрените чувства. Сигурно е особено трудно, когато по-големият наследява титлата и богатството.
— Имаш право, и аз съм го наблюдавал при други братя. Навярно е истинско щастие, че Гайлс и аз сме толкова различни. — Робин я привлече плътно към себе си, после продължиха да вървят. — Днес осъзнахме, че причината за разговора ни е смъртта на нашата майка. Баща ми ме смяташе виновен за тази смърт и това имаше последици за цялото семейство. Гайлс пое отрано отговорности, които не е бивало да се стоварват върху дете, а пък аз станах бунтар. Така двамата не бяхме никога в състояние да покажем
