открито колко много държим един на друг. Когато се върнах миналата есен от Франция, изобщо не бях сигурен дали Гайлс ще иска аз да живея в Уолвърхемптън. Не проумях колко е страдал, че съм заминал толкова надалеч и съм останал там толкова дълго време.
— Можахте ли да изгладите противоречията си?
Робин се усмихна.
— Да, слава богу. Сега сме си по-близки отпреди.
— Това много ме радва. Но изобщо не мога да разбера баща ти — побърза тя да добави. — Да стовари собствената си вина за смъртта на съпругата си върху едно беззащитно дете — та това е отвратително.
— Виновен? Баща ми? Но как така?
— Ами майка ти не е забременявала от само себе си, нали? — обясни Макси. — Да знаеш дали е имала и преди това проблеми при бременност?
— Гайлс спомена, че не се е радвала на особено добро здраве и че е имала няколко спонтанни аборта.
Макси кимна — не беше изненадана ни най-малко.
— Ако баща ти беше проявил повече сдържаност, можело е и да не се стигне дотам.
— За това никога не съм мислил — каза Робин след продължително мълчание.
— Една жена би се замислила.
Той се усмихна почти безпомощно.
— Колко жалко, че в Уолвърхемптън тогава нямаше състрадателна жена като теб, способна да проумее какво става.
Пътеката ги доведе до малък гръцки храм. Колоните и пропорциите му бяха толкова съвършени, че Макси допусна някой предишен херцог да го е купил в Гърция и да го е пренесъл на части с кораб до Англия.
Един до друг изкачиха стъпалата догоре. Между колоните беше просторно, покрай невисоките стени бяха издялани красиво извити каменни пейки. В дъното се издигаше правоъгълен олтар — предназначен вече за пикници, а не за жертвоприношение на овце и кози.
Робин наведе очи към Макси. На проблясващата лунна светлина лицето й беше същинска симфония от прекрасни изтънчени черти и засенчени контури. Не можа да устои по-дълго, вдигна брадичката й и я целуна.
Искаше да я целуне нежно и леко, но щом устните им се докоснаха, емоционалната му сдържаност тутакси се изпари. През изминалите дни го бяха споходили спомените за всичко лошо, което бе изживял. Сигурно нямаше да оживее, ако не беше жената в прегръдките му и той жадуваше за нея, както човек зажаднява насред пустинята за вода.
Техният бавен танц на страстта започна още когато той престъпи преди няколко часа прага на стаята й, продължи цялата вечер със замечтани погледи и многозначителни усмивки. Но онова, което изпитваше сега, надминаваше обикновена страст. Бе непреодолима потребност от нейната многообещаваща щастие нежност, от магическите тайни на тялото й.
Ръцете му се плъзнаха под шала и загалиха примамливите извивки на това тяло. Когато тя реагира с доволно мъркане, той загали с палец и показалец гърдите й. Под аленочервената коприна зърната им веднага се втвърдиха.
Но той жадуваше за повече, много повече. Обви с ръце кръста й, вдигна я върху каменния олтар. Макси си пое изненадана въздух. Пръстите й се впиха в ръбовете на олтара.
Сега позата й го улесняваше да достигне най-привлекателните части от нейната анатомия. Той покри пръстите й с дланите си. Пръстите трепнаха за миг, после се кротнаха.
Той се наведе напред и потри буза в нейната. Кожата й беше нежна като листец на цвете, хладна на повърхността, но под нея пулсираща от живот. Той я ухапа лекичко по ухото и повтори с връхчето на езика контурите му. Тя застена от удоволствие и проточи шия като котенце.
Вълненият шал бе достатъчно голям, за да може тя не само да седи на него, но и раменете й да остават покрити. Робин отметна с брадичка плата. Шалът се плъзна от раменете й и се озова в неговите ръце, прегърнали пръстите й върху студения камък. Гърдите й се притиснаха предизвикателно към него.
Той зацелува с треперещи устни сладострастната извивка на шията й. Тя се беше отпуснала, тя беше съвършена и той искаше да я поеме в себе си, за да стане част от тази хармония и съвършенство.
Когато търсещите му устни докоснаха колието й, той трепна и ги плъзна надолу. Беше дал цяло състояние за този накит, но рубините и диамантите бяха студени и безжизнени в сравнение с меките като кадифе хълмчета над нейното деколте. Той ги целуваше нежно и страстно, поемаше жадно женствения аромат на нейните гърди.
Ръцете му пуснаха пръстите й, обгърнаха зрелите извивки под бедрата. Дланите му продължиха неуморно напред, плъзнаха се по корема й чак до бедрата.
— Мисля, че е крайно време да спрем — прошепна тя задъхано.
— Не още. — Под роклята коленете й бяха леко раздалечени. Той пъхна бързо крак между тях, за да не може пак да ги събере.
Той потърси и намери устата й, постара се така да я замае, че тя изобщо да не разбере какво прави с нея. Вдигна с две ръце роклята й, сложи длани на коленете й, а целувките му ставаха все по-настойчиви. Изведнъж пръстите му се плъзнаха изненадващо нагоре…
Устата й реагира със страстна откровеност, но тя беше достатъчно хитра, за да се остави да я измами. Когато той почна да целува вътрешната страна на бедрата й, тя отметна глава и веднага се опита да стисне колене. Не успя и натискът на краката й срещу неговите бедра само още повече го възбуди.
— Робин — каза тя неуверено. — Робин, вече е крайно време да се връщаме. Не си избрал нито подходящото време, нито подходящото място.
Тя още не се страхуваше, още не. Би било непростимо да я плаши, но той не беше в състояние и да се откъсне от нея.
Като дишаше дълбоко и дрезгаво, той се изправи и я обгърна с две ръце. Слепоочията му туптяха, а още по-силно слабините, пенисът му се притискаше в тялото й, опитваше се да разкъса дрехата й, за да се съедини най-сетне с нея. Тя беше толкова мъничка, толкова лесно можеше да я обгърне, но притежаваше и непобедима женска власт.
— Прости ми — прошепна той. — Имаш право, но Бог ми е свидетел, обзело ме е налудничавото чувство, че ще умра, ако не те притежавам.
Искаше му се тези думи да прозвучат лекомислено, искаше да притъпи с шега глупавата мелодраматичност на думите си, но за пръв път усети как обичайната фриволна нехайност сега го изоставя. Пулсирането на кръвта му повтаряше отново и отново: ще умра, ако не те притежавам… ще умра, ако не те притежавам…
Страстното му въжделение беше свързано не само с тази вечер или с физическия акт на съвкуплението, което тялото му жадуваше. Той я искаше завинаги, като своя любима и партньорка, своя съпруга. Но в момента искаше само едно — нея, сега, веднага.
Той се вкопчи отчаяно в последната надежда.
— Нали не искаше да ме любиш в дома на Маги… сега не сме в нейния дом.
— О, Робин, Робин, ти си един хитър, сладкодумен нехранимайко, наполовина ангел и наполовина дявол — въздъхна тя със смесица от укор и смях. — Кажи ми, какво да те правя?
Той затвори очи, смаян, че тя го познава толкова добре, но и благодарен, че въпреки всичко в гласа й звучи нежност.
Макси го погали по косата, после леко по бузата. Върху пламтящата си кожа той усещаше хладината на пръстите й.
Тя прокара палец по леко отворените му устни, после прегърна главата му и я привлече към себе си за една целувка. Когато устните им се срещнаха, ръката й се спусна надолу, плъзна се по гърдите му, по корема му, обгърна коравото хълмче под брича му.
Той се вцепени. Огън потече по жилите му.
— Мога само да се надявам, че никой от гостите не е решил да се поразходи — прошепна тя и пръстите й стигнаха до горното копче на панталона му.
След миг на слисване, той го заразкопчава с треперещи пръсти. Когато най-сетне успя, изпрати нежни пръсти да търсят нейните тайни.
