покоряване, а тя решително не беше плячка за никой мъж.
Хлопна капачето на кутийката и му я подаде.
— За нашия маскарад не е необходим откуп във вид на бижута, ваша светлост.
Без ни най-малък признак на обезсърчение Рафи каза:
— Само че е необходим. Половината лондонско общество сега е в Париж, а моите навици не са тайна за никого. Винаги съм подарявал красиви дрънкулки на приятелките си. Хората ще започнат да се чудят, ако не направя същото и с тебе.
— Красиви дрънкулки! — каза тя разгорещено. — Можеш да купиш половин Англия с парите за тези тук.
— Преувеличаваш, скъпа. Не повече от една четвърт, и то трябва да е доста малко графство.
Усмивката му я приканваше да погледне по-весело на нещата и Маги не можа да се удържи да не се разсмее.
— Много добре, щом настояваш, ще приема да ги нося
Вземайки кутийката от ръката й, Рафи я поведе към огледалото, окачено между два прозореца. Застана зад нея и сръчно откопча обикновената й нефритова огърлица.
— Тези изумруди няма да подхождат на всяка жена. Ще изглеждат най-добре само на такава, чиито очи стават зелени, за да са в тон с тях. — Той вдигна огърлицата от кутийката. — Жена с достатъчно стил и величественост, за да може да носи онова, което ти наричаш откуп, без да се чувства потисната. Не мога да се сетя за друга жена, на която да стоят така добре.
Рафи положи огърлицата около шията й, топлите му ръце контрастираха със студения допир на украшението. Балната й рокля беше изрязана доста ниско, излагайки на показ шията, раменете и вълнуващо изпъкналите гърди, и тя внезапно се почувства гола, докато пръстите му галеха непокритата й кожа. Желанието напираше в нея, напрегнато и властно. Когато беше на осемнадесет години, за пръв път се бе осмелила да изследва границите на сексуалността със същия този невъзможен, привлекателен мъж, а времето само бе задълбочило копнежа й.
Погледът й срещна очите на Рафи в огледалото. Той положи ръце върху непокритите й чувствителни рамене и когато заговори, гласът му бе съвършено сериозен:
— Марго, защо не можем да забравим всички усложнения от миналото си и да бъдем самите ние? Ти си най-неустоимата жена, която някога съм познавал. Като стоя толкова близо до тебе, без да те докосвам, скоро ще полудея. — Той започна леко да масажира тила й с палци. — Искам те и мисля, че ти също ме искаш. Защо да не можем наистина да бъдем любовници?
Вече не беше възпитаният сардоничен дук, който й късаше нервите, а откровеният млад мъж, в когото се бе влюбила. Сърцето я болеше за онова, което бяха имали и изгубили. Борейки се да не се поддаде на лудостта, тя промърмори:
— Това ще бъде грешка.
Той се наведе и я целуна по крайчеца на ухото, който се подаваше изпод златистата й коса, после продължи нежно надолу по тила й. Ръцете му се спуснаха към голите й лакти нежно, като погалване с перце, после се обвиха около талията й и притиснаха гърба й към него. Тя си пое дъх и се опита да потисне силната реакция, предизвикана от докосването му.
— И двамата сме зрели хора, достатъчно възрастни, за да знаем какво искаме — прошепна той с дълбокия си, натежал от мекота, глас. — Никой няма да пострада и знам, че ще изживеем невиждано удоволствие заедно.
Ръцете му се плъзнаха и обгърнаха гърдите й. Дланите му бавно описаха кръг и тя почувства как зърната й щръкват от допира.
Тя неволно опря ханша си о скута му. Когато почувства една твърда издатина от плът, се насили да остане спокойна.
— Не, проклет да си! — изрече, останала без дъх. — Не е толкова просто.
Дясната му ръка се вмъкна под нагръдника й и започна да си играе със зърното й. В същото време лявата се спусна по корема и стигна до мястото, където се съединяваха бедрата й.
— Наистина ли казваш „не“? — запита той, докато опитните му ръце намираха най-чувствителните места у нея. — Думите ти казват едно, но тялото ти казва друго.
В това, което той казваше, имаше твърде много истина и пламъкът в тялото й бе не по-слаб от бурята, която опустошаваше мислите й. Тя наистина го искаше. Бе омаломощена от копнеж и не смееше да си признае колко опасно близо е до това, да обърне гръб на миналото и бъдещето и да го остави да я люби в опияняващото настояще.
Но тя се бе учила на самообладание в най-суровата от всички школи и дори сега осъзнаваше, че няма да бъде честно да се преструва, че никой няма да пострада от техните действия. Тя щеше да пострада, и то много; щеше да бъде съсипана, ако отново се влюбеше в Рафи. Когато го загуби, това едва не я уби и никакво време, през което щеше да бъде негова любовница, нямаше да си струва болката, която близостта щеше да й причини.
И докато тя се опитваше да намери силите, които й трябваха, за да се освободи, той прошепна:
— Обещавам ти, че няма да загубиш от това, Марго. Изумрудите са само началото.
Той искаше тя да бъде неговата куртизанка.
Осъзнавайки това, тя се вбеси и тъкмо това й придаде сили да се съпротивлява. Отскочи назад и несъзнателно вдигна ръка, за да се защити.
— Не означава
Извъртя се рязко и лакътят й се заби в слънчевия му сплит с такава сила, че му изкара целия въздух. Рафи си пое дъх и се преви.
Маги се вторачи уплашена в него и отстъпи назад, докато гърбът й опря в масичката под огледалото. Тя изрече със задавен глас:
— Съжалявам, не исках да те нараня.
Той се изправи, мъчейки се да си поеме дъх. Сега сивите му очи бяха студени; искряха от гняв и още нещо. Маги никога не се бе страхувала физически от Рафи, но сега ясно осъзна, че е висок, едър и силен като атлет. Тя бе наранила гордостта му, а това беше далеч по-тежко, отколкото случайният удар с лакът.
Докато Рафи си поемаше дъх, той успя да потисне и последните искри на внезапно избухналия си гняв.
— Имаш късмет, че са ме учили никога да не удрям жена — каза той с ледена ярост. — Ако беше мъж, щях да ти дам урок, който никога нямаше да забравиш.
— Сигурно ако бях мъж, тази ситуация нямаше да възникне — отвърна тя разтреперана.
Гневът на Рафи започна да се уталожва.
— Да, предполагам, че нямаше. Предпочитанията ми са доста конвенционални.
Тя му отправи несигурна усмивка.
— Ще ми простиш ли, ако обещая да не те удрям пак, освен ако имам намерение да го направя?
Наложи му се да се усмихне.
— Прощавам ти.
Тя сведе очи и се зае да си слага вечерните ръкавици. Стана му ясно, че е много разстроена от това, че си е позволила да избухне така, и това беше обещаващо. Но все пак и у него се надигна неясна вина, защото я бе накарал да се почувства нещастна.
Хладнокръвната стратегия и аналитичността се изпариха, когато тя вдигна към него прекрасните си сивозелени очи. В тези мъгляви дълбини имаше неизчерпаема смелост и уязвимост и разтърсен от внезапно избухналото чувство, Рафи разбра, че не бе пожелал подлудяващата и изплъзваща се графиня. Това, което той наистина искаше, бе да си върне Марго Аштън.
В този миг би дал титлата си и половината си състояние, за да върне часовника назад към чистосърдечната любов, съществувала между тях, когато бяха млади. Макар че това беше невъзможно, явно девойката, която бе обичал, живееше някъде в тази шпионка. Ако това беше в човешките възможности, би призовал отново някогашната Марго.
Леко учуден, той разбра, че в ума му тя щеше да си остане винаги Марго, независимо дали я вижда
