Той продължи: — Съжалявам, че те обезпокоих, но се чудя дали графинята е казала дали ще ходи някъде другаде освен в посолството. Имаме неотложна среща и се учудвам, че я няма тук.
— Маги се върна от посолството преди около половин час, но пак тръгна, без да влезе в къщата — отговори Синтия. — Аз тъкмо гледах от прозореца и видях как един мъж спря с екипажа си. Поговориха малко, после потеглиха заедно.
Рафи почувства как стомахът му се свива.
— Познаваш Робърт Андерсън от делегацията. Той ли беше?
— Не, беше мургав мъж, не много по-висок от Маги — каза тя без колебание. — Струва ми се, французин.
Рафи се насили да потисне нарастващата си ревност и да мисли ясно. Разбираемо беше, ако Марго бе тръгнала така внезапно с Андерсън, но не беше много вероятно някой друг да успее да я убеди да отмени ангажимента си за срещата с Русе. Значи по всяка вероятност не е тръгнала доброволно.
— Кажи ми точно какво видя, Синтия, всяка подробност, която можеш да си припомниш.
Тя не можа да каже много за цвета на каретата, защото завесите на прозореца бяха скрили подробностите. Описанието на мъжа можеше да пасне на половината мъже във Франция.
Първо изчезна Андерсън, сега и Марго. Рафи усети как започва да чувства страх, а най-добрата противоотрова беше действието. Разговорът с генерал Русе ставаше много наложителен. Ако случайно генералът е наредил да отвлекат Марго…
Той стана и каза решително:
— Трябва сам да отида на срещата. Изпрати бележка до госпожа Сорел и я помоли да дойде тук от мое име. Трябва да се върна след около час и е много важно да поговоря с нея.
После тръгна, оставяйки обезпокоената Синтия Нортууд.
По пътя към дома на Русе Рафи реши, че най-добрата стратегия е да стресне генерала с обвинения и да се надява, че той ще се издаде, ако е виновен. Каквото беше настроението му в момента, никак нямаше да му бъде трудно да обвинява.
Русе го посрещна приветливо, стана от бюрото в кабинета си и му подаде ръка.
— Добър ден, ваша светлост. Много мило, че дойдохте, макар да съжалявам, че графиня Янош не е с вас. Съпругата ми се надяваше да си поговори с нея.
— Това не е светско посещение, Русе — каза сурово Рафи. — Аз водя тайно разследване за британското правителство и съм дошъл да ви кажа, че играта свърши. Дори Льо Серпан този път не може да избяга.
Лицето на генерала побледня и той се отпусна на стола си. След миг на смаяно изчакване посегна към чекмеджето.
Рафи го изпревари и извади зареден пистолет изпод палтото си. Насочи го с нетрепваща ръка и изсъска:
— Не правете това, Русе. Вие сте арестуван. Отвън чакат британски войници. И да ме застреляте, няма да се измъкнете.
— Каква ярост — каза генералът с отсянка на горчива веселост. — Исках да взема една пура. Ако съм арестуван, това може да е последната ми възможност да се възползвам от удоволствията на цивилизацията. Ще се присъедините ли към мене?
С предпазливо движение той извади една инкрустирана орехова кутия, сложи я на бюрото и извади оттам една пура. Отряза края й и я запали с небрежна елегантност, сякаш разполагаше с цялото време на света. Беше забележителна демонстрация на добри маниери от страна на човек, изправен пред провала на всичките си планове и пред възможната загуба на собствения си живот.
Отказвайки предложената пура, Рафи седна пред бюрото, а пистолетът му все още сочеше към Русе. Щеше да има достатъчно време да повика войниците. Преди това обаче генералът трябваше да отговори на някои въпроси.
Русе дръпна от пурата и изпусна дима с удоволствие.
— Има едно нещо, за което искам да ви помоля, Кандовър, като джентълмен към джентълмен. Заклевам се, че жена ми не знае нищо за това. Моля ви, направете каквото ви е възможно, за да не пострада тя заради моите грехове.
Вгледан в каменното лице на госта си, генералът прибави:
— Филомена ви е роднина. Това би трябвало да означава нещо, дори ако някой от вашето издигнато потекло не може да признае човек като мене за благородник.
Рафи стисна устни на тънка черта.
— Ще използвам влиянието си. За разлика от вас не воювам срещу жени.
— Не става дума за това, Кандовър — каза Русе с лека режеща нотка в гласа. — Макар че офицерът не може винаги да удържа войниците си, правил съм всичко, което ми е по силите, за да сведа до минимум жестокостите, които често се случват на война.
— Не говоря за войната, говоря за днес и за графиня Янош. — Рафи стана и се наведе над бюрото, а от високата му фигура лъхаше враждебност. — Тя изчезна, вероятно отвлечена. Ако се случи нещо с нея и вие стоите зад това, заклевам се, няма да доживеете да се изправите срещу наказателния взвод.
Генералът извади пурата от устата си и погледна учудено госта си.
— Нямам и най-малка представа за какво говорите. Защо ми е да навреждам на графинята? Като се остави настрана фактът, че тя е прекрасна жена, аз съм заинтересован да запазвам живота, а не да го разрушавам.
— Хубави думи, генерале — каза горчиво Рафи. — След като ми кажете какво сте направили с Марго, може би ще успеете да обясните как според вас убийството може да запазва живот.
Русе се взираше напрегнато в посетителя си.
— Започвам да си мисля, че говорим за различни неща. В какво точно ме обвинявате и защо вашата дама трябва да бъде замесена в това?
Рафи бе започнал да ненавижда спокойствието, на което преди се бе възхищавал. Мимоходом се запита дали собственото му невъзмутимо самообладание не е подлудявало останалите през всичките тези години.
Отхвърляйки всякаква дискретност, той каза:
— Графинята е британска агентка и служеше като инструмент за разкриване на вашия заговор. Предполагам, сте разбрали какво прави тя и сте решили да я премахнете, но е твърде късно. Вече знаем за опита за покушение срещу живота на Касълрий и че Уелингтън е следващата ви мишена. След като ми кажете какво сте направили с нея, искам да знам какви са плановете ви за бъдещето. Застрелях вашия съдружник Льомерсие и заклевам се в Бога, ако трябва, и на вас ще пусна един куршум!
Русе отметна назад глава и се засмя:
— Това ще бъде доста смешно, освен че ще трябва в крайна сметка да умра точно така, както, ако бях виновен в това, в което ме обвинявате. — Той отново дръпна от пурата. — Моята долна постъпка, която, както сега се вижда, не ви е била известна, е, че се опитах да помогна на някои от своите видни колеги, които са в смъртния списък на крал Луи.
Рафи го загледа неразбиращо, а генералът продължи:
— Хайде, Кандовър, сигурно знаете за смъртния списък, имената на мнозина от главните имперски военни са в него. Единствено въпрос на време е кога ще екзекутират маршал Ней и още неколцина други. Смятат ги за предатели. Чист късмет е, че и аз не съм в затвора като тях.
Той се загледа в огънчето на края на пурата си.
— Предателството често е въпрос на дати. Осъдените мъже до един бяха уважавани войници, единственото им престъпление беше, че служеха на губещата страна. Надявах се, че ще мога да помогна на някои от тях да избягат. Дори някои ваши съотечественици са на мнение, че кралските репресии са ужасяващи. Наистина разчитах на помощта на един британец.
Той издуха тънка струйка дим.
— Няма да ви кажа името му, затова не си губете времето да ме заплашвате. Макар че предполагам, че британското правителство няма да екзекутира британец за участие в пропаднал заговор за бягство.
Рафи запита с пресъхнала уста:
— Робърт Андерсън ли беше?
