— Впрочем ти
Понеже котката не я опроверга, тя сметна въпроса за приключен. Спусна крака от леглото, изправи се полека и се заоглежда. Освен тъмнината в стаята и сухотата в устата си се чувстваше доста добре. Макар че зелената й муселинена рокля беше скъсана, не я бяха изнасилили, докато е била в безсъзнание, а от това именно се притесняваше най-много.
Хвана се за таблата на леглото и заразглежда оскъдно мебелираната стая. Някога, много отдавна, тя сигурно е изглеждала привлекателно, но сега тапетите бяха зацапани, а златистите завеси около леглото разнищени.
Тъмнината се дължеше на също такива парцаливи пердета, които закриваха прозореца, затова тя отиде и ги дръпна. Благословената слънчева светлина нахлу в стаята и й помогна окончателно да прочисти мисълта си. От положението на слънцето тя заключи, че е ранен следобед, така че е била в безсъзнание два-три часа.
Прозорецът гледаше към висок стръмен бряг, водещ към някаква река, и когато погледна надолу, й се зави свят. Оттук нямаше как да избяга. Явно Варен я беше довел в Шантьой, имението му на Сена.
Известно време Маги оглеждаше обстановката наоколо си. Както се и очакваше, тежката врата беше заключена, а в стаята нямаше нищо, което да използва като оръжие. Тя въздъхна, и отново седна на леглото.
Рекс веднага скочи в скута й, а мощното му мъркане заплашваше да наруши кръвообращението й. Тя го почеса по главата, мислейки си, че е глупаво да търси утеха в присъствието на котката. Но въпреки това я получи. Винаги бе харесвала котките, а Рекс беше великолепен представител на котешкия род.
Тя се облегна назад на таблата и се замисли върху ситуацията. Макар че мотивите му не й бяха ясни, очевидно Варен беше Льо Серпан. Изруга се, задето остави логиката да надделее над инстинкта. Липсата на явни мотиви у Варен беше по-маловажна от недоверието й към този човек и тя трябваше да бъде по- подозрителна спрямо него.
Все пак имаше една ръководна нишка; щом Варен я беше отвлякъл, той можеше да е направил същото и с Робин. Фактически Робин можеше да се намира под същия този покрив, да е жив и да не е предател. Тази възможност я накара да се почувства по-добре.
Тъй като тя и Рафи трябваше да посетят Русе, отсъствието й вече навярно е събудило подозрения. Както и да е, от това нямаше да има особена полза, тъй като нямаше вероятност да заподозрат Варен, че я е отвлякъл. По-добре беше да се приготви за продължителен престой тук.
Единственото вълнение, което изпита в следващия един час, беше когато Рекс отметна назад глава и се хвърли към другия край на стаята с бързина, доста изненадваща за подобно сънливо създание. Рязкото драсване с нокти й подсказа, че е уловил някаква плячка. Маги потрепера, когато той седна край малкото отпуснато тяло и започна да го ръфа. Тъй като не можеше да обвини котката за това, че е хищник, тя се идентифицира по-скоро с мишката.
Слънчевите лъчи оповестяваха средата на следобеда, когато едно стържене в ключалката извести за идването на граф Дьо Варен. Беше придружен от един грубиян с насочена пушка и от стар прислужник, който остави подноса с покрити блюда на единствената маса и излезе от стаята.
Поне нямаха намерение да я уморят от глад, помисли си тя мрачно. След още няколко часа мишката на Рекс щеше да й се стори доста добра възможност. Самият Рекс незабавно скочи на пода и се пъхна под леглото, показвайки, че притежава достатъчно здрав разум.
Докато пазачът държеше пушката си насочена към Маги, Варен спря на около три стъпки от нея. Полуотворените очи му придаваха израз на влечуго; може би на това се дължеше прякорът му.
— Надявам се, че няма да се почувствате оскърбена, ако се държа на разстояние, мис Аштън — каза той така учтиво, сякаш бяха на чай. — Виждате колко ви уважавам.
Маги изви вежди на дъга.
— Не мога да си представя защо… със сигурност не съм се изявила особено блестящо пред вас. Дори не разбирам защо сте в дъното на този заговор.
— Обичайните причини, мис Аштън, власт и богатство. — Хладните му очи я огледаха от горе до долу. — Трябва да призная, убедихте ме, че сте само една унгарска курвичка, която си търси богат покровител. С учудване разбрах коя сте и какво търсите.
— Гордея се, че съм пълна с изненади — каза тя сухо. Пренебрегвайки коментара й, той продължи:
— Както и да е, моята информация за вас е непълна. Все още ли се водите като мис Аштън, или през годините сте се сдобивали с някой и друг съпруг?
— Не и със законни — отговори тя хапливо. Графът се усмихна разбиращо.
— Сигурен съм, че сте имали доста неосветени от закона връзки, като например с вашия рус приятел.
Сърцето на Маги заби ускорено.
— Предполагам, имате предвид Робърт Андерсън. И него ли отвлякохте?
За нейно огромно облекчение той кимна утвърдително.
— Да, макар че неговата квартира не е толкова удобна като вашата. Той се намира почти точно под вас, пет етажа по-надолу. Замъците имат известни неудобства като жилища, но за сметка на това са превъзходни затвори.
— Какво ще правите с нас?
Варен се усмихна слабо, но смразяващо.
— Един от моите съдружници желае да задълбочи познанството си с вас, така че ще му дам възможност да го направи. След това ще зависи от вас, доколко ще бъдете склонна да ни сътрудничите. Вие сте идеалната придобивка, скъпа.
Гаденето отново се върна и Маги направи всичко възможно, да не допусне отвратителното чувство да се изпише на лицето й.
— А какво ще стане с Робин?
— Надявах се той да ни бъде полезен, но вашият младеж е забележително упорит човек. Няма смисъл да го държим тук до безкрайност. — Графът поклати глава с подозрително съжаление. — Страхувам се обаче, че ви отегчавам, като мисля на глас. Ако има нещо, което да ви е необходимо, за да стане престоят ви по-приятен…
Макар да се съмняваше, че той очаква от нея да приеме сериозно ироничната му забележка, тя каза:
— Четка за коса, гребен и огледало ще ми дойдат много добре. Също и леген за миене, сапун, вода и някакво четиво.
Той се усмихна, истински развеселен.
— Вие сте невероятно приспособима жена, мис Аштън. Искате да се издокарате за новата си изгора?
Прищя й се да плюе в лицето му. Вместо това се усмихна сладко:
— Да. Човек трябва максимално да се възползва от обстоятелствата.
Варен погледна към пазача.
— Погрижи се тя да получи каквото поиска.
Когато чу ключа да се превърта в ключалката, Маги се сви на леглото и зарови лице в ръцете си. Стомахът й тежеше, тя се насилваше да не допусне гаденето да я завладее. Господи Боже, така отчаяно се бе опитвала да не бъде жертва и дванадесет години подред бе успявала.
Но сега беше хваната при обстоятелства, които показваха колко е безсилна всъщност. Беше просто примамка за тълпата или безпомощна плячка на един заговорник. Този път обаче ги нямаше нито Рафи, нито Робин, за да я спасят.
Първата малка победа беше да овладее гаденето. Когато се справи с него, тя се изправи неуверено и отиде до прозореца, вдишвайки с пълни гърди свежия въздух. Далече под нея в подножието на склона се виждаха скали. С облекчение тя разбра, че може да скочи.
Стисна устни. Това беше изходът на страхливеца, а тя не беше преминала през толкова много изпитания, за да се предаде без борба. Все пак имаше известно успокоение в това, че брегът можеше да стане възможен път за избавление.
Обърна гръб на прозореца, върна се при подноса и намери там чиния с вкусно задушено, малка бутилка
