от жени. Ще плати, ще плати, ще плати.
Елен и Рафи се върнаха в дома на Маги и разговорът на тримата трая с часове. След като обсъдиха срещата на французойката с пруския полковник, те се опитаха да решат какво още трябва да се направи. Всички усещаха, че положението е критично и трябва да действат по-бързо, отколкото обикновено правят шпионите.
През това време Маги изпрати бележка до един свой информатор и получи потвърждение, че Русе има прякор Льо Серпан. Тя прехапа устни, когато прочете отговора, защото донякъде се беше надявала Фон Ференбах да е измислил тази история. Ако Робин посещаваше тайно Русе, както изглежда, и двамата мъже бяха заговорници. Генералът беше патриот, може би заблуден, но сътрудничеството на Робин едва ли можеше да бъде наречено с друга дума освен предателство. Чувствата на Маги се бореха с това заключение, но умът й не можеше да отрече трупащите се срещу него доказателства.
Ясно беше, че следващият наложителен ход е конфронтацията с генерал Русе. За целта Рафи изпрати бележка на генерала, позовавайки се на по-раншната си уговорка с него. Русе вежливо отговори, предлагайки среща в единадесет на следващата сутрин.
Когато дойде съобщението от генерала, Елен се приготви да си върви у дома. Рафи веднага се изправи и каза, че ще я придружи, но от израза на лицето му Маги ясно разбра, че не иска да остава сам в нейната изкушаваща го компания.
Тя осъзна с тъга, че колкото и топлота да беше имало помежду им, тя се бе изпарила. Можеше само да се надява, че този заговор ще бъде неутрализиран, колкото може, по-скоро и двамата никога повече няма да се видят.
Маги започна следващия си ден с посещение в британското посолство. Макар че външният повод беше поканата от лейди Касълрий, истинската причина беше намерението й да съобщи за подозренията си относно Оливър Нортууд. Тя изложи съмненията си пред Емили и настоя тази информация да бъде предадена, колкото може, по-скоро на нейния съпруг.
Обезпокоената лейди Касълрий обеща да го направи веднага, после, от своя страна, й съобщи, че в последните два дни Нортууд не се е появявал на работа. Получили бележка, че има хранително отравяне и ще дойде веднага, щом му бъде възможно.
Докато се връщаше към дома си, Маги размишляваше усилено върху „хранителното отравяне“ на Оливър Нортууд, което съвпадаше с побоя, нанесен от него на жена му. Явно изплашен от това, което Синтия би могла да каже за него, дали беше решил да избяга, когато е открил, че тя се е изплъзнала от затвора си? Или самият той я търси, решен насила да я върне? Слава на Бога, че Синтия бе дошла при Маги; докато стоеше там скрита, девойката щеше да бъде в безопасност.
Каретата остави Маги пред вратата на дома й, после зави зад ъгъла и се отправи към конюшнята. След половин час Рафи трябваше да дойде да я вземе за посещението им при генерал Русе и тръгвайки нагоре по мраморните стълби, тя мислеше за предстоящия разговор.
Когато една карета спря точно зад нея, тя се обърна, мислейки, че Рафи е подранил, но не позна луксозното тъмносиньо ландо. Позна обаче мъжа, който слезе от него.
— Добро утро, граф Дьо Варен — каза тя с най-приветливата си усмивка. — Ако сте дошли при мене, страхувам се, че трябва да ви разочаровам, защото след малко излизам.
Огромната фигура на Варен бе облечена с обичайните за него елегантни дрехи, но студенината в очите му накара Маги неволно да отстъпи назад. Той каза:
— Когато ви видях тук, внезапно реших да ви взема и да ви покажа имението си в Шантьой. Градините тъкмо сега са най-пищно разцъфтели.
— Съжалявам, ваша светлост, но…
Графът я прекъсна с весел тон:
— Наистина, скъпа, не приемам извинения. Дотам няма и един час път и ви гарантирам, че посещението ще е интересно.
Той небрежно я хвана през кръста, все едно искаше да й помогне да се качи в ландото.
Маги замръзна. Варен държеше нож, насочен към нея така решително, че острието му проникваше през зелената й муселинена рокля и се забиваше в плътта й.
Той каза меко:
— Наистина настоявам.
Ако се опиташе да повика прислужниците си, ножът щеше да влезе между ребрата й, преди да издаде и един звук. Маги се качи с каменно лице в ландото, а един съсухрен човечец, облечен като чиновник, седна при нея с гръб към конете. Все още с ножа, насочен към ребрата й, графът седна до нея, вратата се затвори и екипажът потегли. Цялата сцена трая не повече от една минута.
Дори жената, която наблюдаваше от прозореца отгоре, не забеляза нищо нередно.
Когато каретата тръгна, графът махна ножа.
— Вие сте предпазлива жена, графиньо Янош… нямаше да ви се отрази добре, ако бяхте предизвикали сцена. — Той й отправи заплашителна усмивка. — Или да ви наричам мис Аштън?
— Наричайте ме както искате — каза Маги, разярена, че се беше оставила да я хванат толкова лесно. — Виждам, че инстинктът ми не ме е излъгал. Още от самото начало забелязах, че сте непоносим, но не можех да си представя защо един ултрароялист би заговорничил срещу някой британски държавник.
— Липсата на въображение е сериозен пропуск, както може би сама вече разбирате. — Варен кимна на чиновника, който извади малко шишенце и капна няколко капки от някаква лепкава светла течност върху един шал. — Моля да извините грубостта ми, мис Аштън, но аз много уважавам способностите ви и не искам преждевременно да ви навредят. Добре се отървахте на площад „Карусел“, макар че усилията ви нямаше да ви бъдат от полза, ако на сцената не се беше появил вашият надарен с мускули любовник.
Чиновникът се наведе напред и притисна парцала към носа и устата на Маги, като в същото време затисна главата й така, че тя да не може да мръдне. Докато тя се бореше да се освободи, Варен я държеше с неподозирана сила.
Угасващото й съзнание дочу графа да казва:
— Кандовър ме лиши от услугите на Льомерсие, което не мога така лесно да простя. Но аз съм гъвкав човек. Тъй като оцеляхте от онова малко сбиване, намерих как да се възползвам от вас. Ще ви дам на един мой съдружник. Той обожава тази прекрасна плът и не се интересува дали тя го иска, или не.
Последните му думи събудиха ужас у Маги, но волята й вече не можеше да управлява мускулите. Изплашена до смърт, тя пропадна в мрака.
Рафи пристигна наежен на булевард „Капюсин“, без да знае дали е по-ядосан от мисълта за предстоящия сблъсък с Русе, или от това, че ще трябва да прекара известно време с Марго. Не можеше да мисли за нея като за Маги; това име принадлежеше на изплъзващата се, подлудяваща го графиня. По време на тяхната интимна близост за него тя отново бе станала изцяло Марго Аштън и той не искаше да се откаже от тази мисъл.
Споменът за нощта, която бяха прекарали заедно, вече му се струваше невъобразимо далечен, сякаш това се бе случило преди много години, а не само преди ден. Запита се дали има някакъв шанс Марго да го пожелае, ако Андерсън завинаги напусне живота й. Може би щеше да отнеме много време, но той беше готов да чака. Господ знае, беше чакал цели тринадесет години.
Намръщи се при думите на иконома, че графинята още не се е върнала. Рафи изчака още петнадесет неспокойни минути и пожела да говори със Синтия Нортууд. Макар че Марго му беше казала защо девойката живее при нея, Рафи все пак много се стресна, когато видя раните й.
— Как си, Синтия?
— По-добре, отколкото съм била от дълго време насам, Рафи — каза тя тъжно. — Само ми се щеше да се бях осмелила по-рано да го напусна.
— Сигурно ти е била необходима много смелост, за да си отидеш оттам — каза Рафи, радостен, че поне не е разстроена. Макар тяхната връзка да бе приключила преди години, той все още изпитваше нежни чувства към нея и към безразсъдния й понякога дух. За надвисналия над главата й скандал й е била необходима сигурно цялата смелост на света; надяваше се и майор Бруър да се покаже също толкова силен.
