придружители.
— Ще го направя, щом настояваш, но те трябва да чакат отвън и да не влизат, освен ако не ги повикам. — В кафявите очи на Елен блесна искрица веселие, докато си подбираше сладкиш от подноса, поставен на масата пред тях. — Няма да ми трябват.
На Маги й се дощя да бъде също така уверена, както бе приятелката й. Ако се беше излъгала катастрофално в Робин, Елен сигурно можеше да се излъже относно мъжа, когото едва познаваше.
— Ако елиминираме фон Ференбах, това ще остави генерал Русе най-вероятния заподозрян — въздъхна Маги.
Тя искаше да се оттегли в стаята си и да поспи и да не трябва да се изправя пред света, в който бе загубила Робин, в който Рафи я ненавиждаше и в който съдбата на Европа може би тегнеше на нейните крехки рамене. Тя подпря лакти на махагоновата масичка, зарови лице в дланите си и започна да разтрива пръскащата се от болки глава, като си казваше да не се държи прекалено мелодраматично.
Чу се почукване, после се разнесоха два гласа, този на иконома й и един женски глас. Икономът каза с извиняващ се тон:
— Знам, че не искате да ви безпокоят, госпожо, но госпожа Нортууд каза, че е много спешно.
Събирайки всичките си сили, Маги се изправи.
— Много добре, Ланьов.
Икономът отстъпи, за да направи път на посетителката, и Маги ахна, виждайки ужасно насиненото лице на Синтия. Девойката каза с потреперващ глас:
— Не знаех къде другаде да отида.
— Горкото ми дете! — възкликна Маги стресната, пристъпи напред и прегърна гостенката си.
Синтия се притисна до нея за миг, после решително отстъпи назад.
— Съжалявам, не исках да го правя. Трябва да говоря с тебе.
Тя погледна със съмнение към Елен, която бе наляла чаша бренди и й я поднасяше. Маги каза:
— Не се притеснявай, можеш свободно да говориш пред госпожа Сорел. Двете с нея сме близки приятелки и на нея може да се вярва за всичко. Сега кажи какво се е случило с тебе?
Приемайки едновременно уверението и брендито, Синтия се отпусна на стола и пусна долу малката чанта, която носеше.
— Да не би той да те е хванал и да те е бил? — възкликна Маги, чувствайки се ужасно виновна заради това, че е изложила Синтия на подобен риск.
— Не, наби ме заради съвсем друго нещо — каза с горчивина гостенката й. — Когато претърсих бюрото му вчера, имах много време и намерих едно тайно чекмедже, преписах всичко оттам и оставих документите така, както ги намерих. — Тя извади половин дузина листове от чантата и ги подаде на Маги. — Не посмях да донеса оригиналите, но мисля, че ще разбереш нещо и от това.
Маги остави документите на масичката, за да ги разгледа малко по-късно.
— Ако Нортууд не е знаел, че го претърсваш, защо те е набил?
— Бях решила най-сетне да го напусна. Не можех повече да остана с него, а Майкъл се кълне, че е готов да поеме последствията, независимо какво ще направи Оливър. Изпратиха Майкъл в крепостта Хунинген, ще се върне едва след няколко дни, затова трябваше да чакам. За нещастие това, че взех решение, така ме успокои, че съвсем се зашеметих и мисля, че Оливър е отгатнал, че се мъти нещо.
Тя сведе поглед към ръцете си с почти изгризани нокти.
— Тази сутрин Оливър дойде неочаквано в стаята ми, когато се обличах, и веднага забеляза, че напълнявам. Знаеше, че бебето не може да е от него, и побесня. Накара камериерката ми да излезе и започна да ме бие, да ме нарича с ужасни епитети, казваше, че се надява да пометна това копеле и ако имал късмет, надявал се и аз самата да умра. После ме заключи в стаята.
Тя се разплака, но успя да каже през сълзи:
— Не мога да се върна там, той ще ме убие! Моля ти се, Маги, мога ли да остана при тебе, докато се върне Майкъл?
— Разбира се, че можеш — каза топло Маги. — Той никога няма да те намери тук. Как успя да избягаш от заключената стая?
Синтия се усмихна гордо.
— Когато бях малка, бях голяма мъжкарана. След като той отиде на работа, аз завързах чаршафите и се спуснах от прозореца, после взех файтон и дойдох тук.
— Това е било разумно — каза Маги с искрено уважение. — Но сега е време да си починеш, сигурно си изморена.
Маги настани Синтия в стаята за гости и изпрати за лекар, който да се погрижи за раните на девойката. После седна с Елен долу в трапезарията и двете започнаха да разглеждат документите, които беше донесла Синтия. Повечето се състояха от закодирани изречения, все едно някой си е играл да драска, докато мисли, и почти нямаше начин да бъдат разгадани от друг човек. Имаше един списък със случайни записки и друг с цифри във франкове, може би печалби или загуби.
Макар Маги да бе разочарована, тя предположи че дори нехранимайко като Нортууд навярно няма да остави на показ нещо прекалено обвиняващо, ако се има предвид, че този мъж е вероятно виновен в нещо повече от обикновено издевателство. Тайните отделения в бюрата бяха нещо обикновено и по принцип именно там трябваше да се търси. Собственото бюро на Маги имаше тайно чекмедже; тя го беше натъпкала със сърцераздирателни, но фалшиви любовни писма, които да оправдават репутацията й на безмозъчна развратница, ако някой ги откриеше. Тя и Робин се заливаха от смях, докато ги съчиняваха…
Споменът събуди болка у нея и тя посегна към следващата страница. Едно изречение, надраскано по средата, привлече вниманието й: „Андерсън — шпионин? Възможна опасност.“
Двете с Елен го забелязаха едновременно. Маги каза с твърд глас:
— Това не доказва нищо за Робин.
— Не, не доказва — съгласи се Елен. — Ти още вярваш в невинността му, нали
— Да — каза едва-едва Маги. — Мисля, че е изчезнал, защото твърде често се е приближавал прекалено много до огъня.
И тя остави настрана с пламнали очи последния лист хартия.
Рисунката на листа привлече изненаданото внимание на двете жени, защото това беше един от гербовете, които Маги бе прерисувала в дома на госпожа Доде — триглавата змия на фамилията Д’Агюст. Отдолу беше написано: „Льо Серпан“ и тържествуващо „Еврика!“.
След един дълъг миг Маги каза:
— Очевидно Нортууд е въвлечен в някакви тайни работи. Въпросът е за кого?
— И какво означава за него този герб? Ако това е наистина гербът на Льо Серпан, тогава ще разплетем загадката, щом разберем с кого е свързан — каза замислено Елен.
— Може би най-накрая започнахме да напредваме — отговори Маги. — Но по-скоро имам чувството, че отваряме една от онези китайски кутии, всяка от които съдържа още една кутия, и то с още по-сложна заключалка от предишната.
В този момент икономът влезе и извести за пристигането на лекаря. Елен стана, за да се сбогува, обещавайки да се върне тази вечер, след като се срещне с полковник фон Ференбах.
Маги се помоли дано инициативата на приятелката й да ги доведе по-близо до целта им, преди да се е случило още някое нещастие.
17.
Елен се облече грижливо за срещата си с полковник Фон Ференбах, избра една синя рокля, която беше женствена, но не и предизвикателна. Макар че имаше две причини, за да го посети, никоя от тях не включваше съблазняването в обикновения смисъл на думата.
Кандовър я отведе до Фон Ференбах със собствената си карета. Беше уредил също така и четирима британски войници да чакат пред задната стълба на полковника, ако тя се нуждае от помощ.
Докато пътуваха натам, Рафи предложи на Елен един пистолет, достатъчно малък, за да го скрие в чантичката си. Тя отхвърли предложението му възмутена. За да го успокои, се съгласи да вземе една свирка,
