Когато откри бялата й кожа, устните му леко се разтвориха. Представяйки си, че тази нощ е миналото, по-простото време, той усети прекрасна палавост, докато слизаше все по-надолу и по-надолу. Когато лекичко духна в прелестната долчинка, която образуваха гърдите й, тя потрепна и започна да мачка мускулите на гърба му с неспокойни пръсти.
След шест копчета нощницата нямаше накъде повече да се отваря, затова той посегна към долния край на дрехата, за да я съблече цялата. Но когато го повдигна до средата на бедрата й, спря. Когато облечен мъж се люби със съблечена жена, това налага усещането за власт и доминиране, а той не искаше Марго да чувства такова нещо. Трябваше да бъдат еднакво незащитени.
Той се спусна от леглото и сръчно се освободи от дрехите си, после отново се присъедини към нея, когато очите й се отвориха, за да видят докъде е стигнал. Светлината на свещта драматично очертаваше високите й скули, но сянката на страха все още тегнеше над нея.
— Не съм те напуснал, Марго — каза той тихо. — Тук съм, докато ме искаш, не повече.
Макар че ако тя бе поискала да го спре, той не знаеше как би го понесъл.
Този път тя се приближи към него, обвивайки тънката си здрава ръка около голия му кръст, преди да докосне устата му с пълните си устни. Той разбра, че тази нощ тя ще говори малко, затова от него зависеше да усети от какво има нужда тя.
Докато траеше дългата спокойна целувка, която последва, той издърпа нощницата над измъчващите го извивки на нейното тяло. Ефирната тъкан остана нагъната около раменете й няколко минути, защото никой от тях не искаше да се отдели от другия достатъчно дълго, за да може дрехата да бъде издърпана над главата й.
Накрая той се откъсна и издърпа дрехата, после я хвърли настрана. Когато погледът му падна върху нея, той неволно въздъхна. Какъв глупак е бил да мисли, че всички жени си приличат. За него Марго беше въплъщението на женската тайна, възбуждаше го така, както никоя жена преди това.
Той изрече с потрепващ глас:
— Ти си толкова хубава, колкото винаги съм знаел, че ще бъдеш.
Тя се усмихна бегло, после притисна лице към рамото му като плахата девствена младоженка от неговите представи.
— Хубаво е да си представяш. Да започнеш отново — прошепна тя, а дъхът й галеше шията му.
— Повече от хубаво. Прекрасно. — Той я погали по косата и блестящите кичури се заплетоха в пръстите му. — Вълшебно.
Когато тя издаде въздишка на удоволствие, движението накара зърната й закачливо да се плъзнат по гърдите му. Тялото му се напрегна болезнено, беше по-нетърпеливо от ума.
За момент той се залюля опасно между страстта и въздържанието. Може би тя беше готова…
Не. Твърде рано беше. През годините трескавите му мечти за нея бяха продукт на собственото му нестихващо желание, но тази нощ неговите нужди трябваше да отстъпят на втори план.
След като се овладя, той нежно я положи обратно на възглавницата. Тя беше податлива като върба, като доверчивото момиче, каквото бе някога. Забележително според него беше това, че поне за тази нощ тя бе успяла да остави настрана упоритата си независимост и да предпочете нежното женствено копнение.
Множество синини, непристойни и грозни, бяха белязали сметановото съвършенство на тялото й. Той инстинктивно докосна с устни пурпурно черното петно на китката й, преди да си припомни, че трябва да бъде по-внимателен.
— Заболя ли те?
— Не. — Пръстите й се свиха. — О, не.
Приемайки това като насърчение, той погали леко с езика си всеки белег. Рамо, лакът, хълбок, ребра, корем и бедро. Накъсаното й дишане съпровождаше пътя на устните му като музикален контрапункт.
Когато бе отдадено възмездие на всяка рана, той обхвана покорните й гърди с шепи и зарови лице в нежната падина помежду им. Сърцето й биеше до бузата му, мощно, топло и жизнено.
Ако нещата се бяха развили другояче — ако пистолетът беше дал засечка, — това непобедимо сърце щеше да замлъкне завинаги.
В желанието си да отмине немислимото той обърна глава и започна да смуче гърдата й. Тя изпъшка и се изви нагоре, а зърното й щръкна към свода на устата му.
Хълбоците й започнаха да се движат с неспокойна жадност, затова той спусна и двете си ръце надолу, прилепяйки длани към богатите й чувствени форми от талията към бедрата. Светлокафявото петно между бедрата й беше само малко по-тъмно от косата й, по-скоро есенен дъб, отколкото лятно злато.
Докато облизваше топлата изпъкналост на корема, той плъзна длан между коленете й. Тя внезапно изпъшка, но с явно неудоволствие, и стисна крака.
— Повярвай ми, Марго — прошепна той. — Естествено е да си нервна първия път, но ти се кълна, че няма да те нараня.
Тя издаде звук, като че ли изтръгнат някъде издълбоко. После, с явно усилие, се помъчи отново да се отпусне.
Той галеше напрегнатите й крайници, докато почувства, че тя наистина се отпуска. В същото време и в същия ритъм притискаше и целуваше гърдите и корема й. Когато ръката му достигна дотам, където започваше вътрешната част на бедрото й, тя излъчваше топлина и желание. Той зарови пръсти в мекия къдрав пух към скритите под него тайни.
Когато я докосна, тя нададе лек вик. Хълбоците й се разтърсиха от спазъм, притискайки се към ръката му. Той проникна по-дълбоко, напипвайки гънките на деликатната плът, които пулсираха под пръстите му, изкусително влажни.
Докато я галеше и опитно проникваше все по-навътре, тя заби болезнено нокти в рамото му.
— С-сега? — изпъшка тя.
— Скоро, любима. Скоро.
Той продължи, докато усети, че тя е на ръба на кулминацията. Тогава, разтърсен от мъчително желание, се надвеси над нея. Започна да навлиза бавно и стегнатата, приканваща прегръдка на тялото й беше всичко, за което си бе мечтал, и нищо повече. Знаейки, че малко му остава да избухне, той спря, а цялото му същество туптеше с настойчивост, която заличаваше целия свят с изключение на нея.
Маги бе очаквала, че когато за пръв път слеят непознаващите се взаимно свои тела, ще усети нещо непривично, но нямаше нищо такова. Природата явно ги бе предопределила за идеални партньори и тя се чувстваше цялостна както никога досега. Съвсем несъзнателно тазът й се изви нагоре, притискайки се до Рафи.
Той прошепна:
— С-сега.
Той се бе надвесил над нея, светлината очертаваше широките му рамене, изрязаните му черти се губеха в полумрака. Синините по него бяха също толкова много, колкото и по нея, и тя отново потръпна при мисълта, колко смелост и сила бе проявил, спасявайки жена, която презира.
Той беше великолепен, целият сила и мъжествена грация, и тя искаше да се наслаждава на всеки миг от тяхното съвкупление. В едно отдалечено ъгълче на ума й бе заседнала мисълта, че скъпо ще плати един ден за тази наслада, но точно сега отказваше да мисли за това. Желаейки го все повече, тя обви ръце около гърба му и го дръпна надолу, привличайки върху себе си тежестта на цялото му тяло, която я притисна в пухения дюшек.
Още откакто Рафи бе пристигнал в Париж, около тях се кълбяха буреносни облаци и когато той влезе в нея, бурята се разрази. Тя я подхвана яростно, мина като вихрушка през кръвта й и помете целия страх и всички съмнения. После светкавица озари всяка клетка от тялото й. Тя изстена и се притисна към него, търсейки сигурност насред бурята.
Гръмотевиците отзвучаха надалеч, оставяйки тялото й потръпващо, а мисълта разпиляна на парчета. Започна постепенно да осъзнава, че той все още е твърд в нея. Тя прокара длани по гърба му, от който се стичаше пот.
— Ти не си…
— Не се тревожи за мене — каза той, преди тя да довърши. — Нощта е млада.
Макар това да не беше вярно, тя предпочете да не му противоречи. Достатъчно беше просто да е
