Падналите ангели

нов ред!

— Какво ме е грижа за Франция? Няма да си заложа главата за нея!

Англичанинът се опита да се отдръпне, но Льо Серпан посегна и сграбчи китката му с желязна хватка. И изсъска с глас като от кошмар:

— Ще ти кажа още веднъж, приятелю, нямаш избор. Ако застанеш срещу мене, ще си намериш смъртта. От друга страна, твоето сътрудничество е жизненоважно особено за този проект, а аз съм много щедър към подчинените си.

Той остави думите да отзвучат, после продължи меко:

— Забележи, че не правя опит да купя твоята лоялност, защото знам, че не притежаваш такава. Алчността е най-доброто средство за натиск при хора като тебе, затова та обещавам: помогни ми да успея, и ще станеш богат и властен, повече, отколкото някога си мечтал.

Англичанинът не беше сигурен дали е по-добре да работи за Льо Серпан, да издаде копелето или да избяга от Франция. Мъчително осъзна, че в следващите няколко дни трябва да избере на коя страна да застане, а ако избере погрешната, ще умре.

Наистина всякак щеше да умре — и ако предадеше Льо Серпан, и ако британците откриеха предателството му. Сътрудничеството беше най-добрият избор за него, а и най-печелившият. Той каза прегракнало:

— Още веднъж откривам колко брилянтна е вашата логика.

— Много добре. — Льо Серпан отпусна хватката си. — Харесвам хората, които бързо се учат. Сега седни, имам още въпроси към тебе. Няколко британски агенти ме следят и трябва да бъдат отстранени от пътя ми. Разкажи ми всичко, което знаеш за въпросните хора.

Две от имената, които каза Льо Серпан, не бяха неочаквани, но едното го изненада. Съвсем приятна изненада и твърде логично, когато се замисли повече върху това.

Англичанинът трепна доволно, но се постара да го прикрие; не можеше да си представи някого, когото с по-голяма радост би премахнал.

14.

Персоналът отдавна се бе оттеглил и Маги седеше вече от часове в кухнята си само с една свещ и в компанията на кухненската котка. Робин беше казал, че ще дойде, ако има да й съобщи нещо ново, но едва ли би дошъл толкова късно.

Тя отчаяно искаше да поговори с него, да чуе обясненията му по повод обвиненията, които бе повдигнал Кандовър. Сигурно имаше разумно обяснение.

А ако я лъжеше, тя щеше да разбере.

Не можеше да заспи с толкова много нерешени проблеми — със съмненията, че Робин е предател, с отзвука от ужасния скандал с Рафи. Тя импулсивно реши, че ако Робин не дойде при нея, тя ще отиде при него. Бе наел жилище близо до площад „Карусел“, съвсем в съседство с Лувъра и Тюйлери. Ако не е там, ще го чака, докато се върне. Няма да й е за пръв път да върви из парижките улици по тъмно.

Горе тя бързо се преоблече в мъжки дрехи, радвайки се, че септемврийската нощ е достатъчно хладна, за да оправдае тъмния, скриващ формите, плащ. Както винаги, когато тръгваше сама, си взе пистолет и нож. Макар че предпочиташе да избягва затрудненията, Робин се бе погрижил да я научи как да се бие.

Робин. Все Робин. Тя изпитваше отчаяна нужда да вярва в него.

Ако нямаше него, кого имаше тогава?

— Само, единствено ти, Рафи — казваше Марго нежно, със замъглени от желание очи. — През всичките тези години аз чаках да ме намериш. Защо не дойде по-рано?

Тя го целуваше, разкопчавайки ризата му, и притискаше горещите си устни към ямката в основата на шията му. Дрехите му като че ли се разпадаха и житенозлатистата й коса се разливаше мъчително нежно върху кожата му. Умелите й ръце слизаха надолу по тялото му, дразнеха го и го възбуждаха до полуда…

Рафи се събуди с бумтящо сърце и треперещо тяло и потъна в неприятната действителност. Не беше спал дълго, само колкото трескавите му сънища да го завържат на възел. След спречкването с Маги се бе върнал в хотела си, бе написал доклад до Люсиен и си бе легнал. Но тя го преследваше дори насън.

Той уморено реши, че може за капак да потъне докрай в абсурда. След като облече най-обикновените си дрехи, се върна на булевард „Капюсин“, където един от неговите хора наблюдаваше дома на Маги от наета стая на отсрещната страна на задната уличка.

Рафи бе сложил наблюдателния пост преди няколко вечери. Освен посещението на Андерсън и два други случая наблюдателят не бе видял нищо интересно и може би тази вечер щеше да бъде същото. Все пак, тъй като Рафи не беше в състояние да стои настрана, той освободи своя човек и сам зае поста.

Трябваше да остави цялата работа и веднага да се върне в Лондон, веднага щом бе научил, че проклетата шпионка на Люсиен е Марго Аштън. Престоят й в Париж със сигурност не помагаше на нейната страна и бе създал безредие в подредения му живот.

Горчиво разочарован, той призна пред себе си, че простичката ученическа любов, която бе изпитвал към Марго, бе заменена от тъмна всепоглъщаща страст. Тя беше единственото живо същество, което можеше да прати по дяволите преднамерената му дистанцираност, и я мразеше заради това дори когато импулсивно си представяше какво ли би било да се люби с нея. Вече познаваше вкуса на устните й и въображението му представяше живи картини на това, как може би изглежда тя или какво би било да е вътре в нея, или как ще реагира…

Той още веднъж разкъса порочния кръг, в който се бяха завъртели мислите му. Силата на желанието му беше толкова голяма, че за пръв път в живота си той се запита дали ще е способен да я изнасили, ако му се представи такава възможност.

Запита се и отблъсна въпроса, защото се страхуваше от отговора му.

Маги го бе обвинила, че я иска, защото е недостъпна, и той знаеше, че в това има известна истина. В края на краищата тя беше само жена, а жените си приличаха. Той знаеше от собствения си опит, че красивите жени в повечето случаи не са най-добрите любовници; жените, които не бяха толкова надарени от природата, обикновено се стараеха повече. Ако поне веднъж можеше да се люби с Маги, това щеше да го освободи от натрапчивата мисъл, която бе заседнала в младежките му спомени.

Но нямаше изгледи това да се случи. Тя щеше да му пусне един куршум, ако се доближи на по-малко от петдесет крачки от нея.

За щастие Андерсън тази вечер не беше дошъл при Маги. Рафи би се изкушил да го убие на място, но русият мъж беше по-полезен жив. Утре Рафи ще уведоми Уелингтън за подозренията си и щеше да настоява Андерсън да бъде разпитан. Тази нощ щеше да продължи наблюдението, което му носеше само болка.

Къщата беше тъмна с изключение на светлината в кухнята. Той се почуди дали Маги спи, или е толкова неспокойна, колкото беше и той. Обвиненията срещу Андерсън я бяха разстроили и може би я измъчваха съмнения. Изпита диво желание да е така.

Беше вече много късно, когато забеляза една тъмна фигура да се измъква от къщата, придвижвайки се с котешка потайност и пъргавина. Той веднага разбра, че това е Маги. Любопитен да разбере какво ще прави, той остави наблюдателния си пост и тихо се измъкна навън.

Едва бе стигнал алеята, когато видя как една друга фигура излезе от сградата отляво и тръгна след Маги.

Дяволите да го вземат, кой друг я наблюдаваше? Дали собствените му хора са загубили състезанието, или има ново развитие на нещата? Ужасно се зарадва на импулса, който го бе накарал тази вечер да поеме сам наблюдението. Ако тя се насочваше към някаква опасност, поне той щеше да е там. Вярваше, че е способен да я защити по-добре от собствените си наемници.

Маги ги увлече в оживено състезание. Рафи се възхити на бързината й и същевременно на умението да се движи незабелязано. Избягвайки добре осветените булеварди, тя изглеждаше като една от сенките в тесните задни улички. От време на време поглеждаше назад, но нямаше причина да предполага, че някой