— Също като вас, и аз съм тук, за да се сбогувам с някои от любимите си картини.
Едва беше изрекъл тези думи, когато недалеч в галерията се чу силен шум. Гласове завикаха на френски и звук от маршируващи стъпки оповести влизането на един взвод войници. Маги позна униформите, бяха пруски. Посетителите на музея гледаха невярващо, докато войниците откачаха картините от стените.
Генерал Русе се втурна към войниците и викна яростно:
— Кой ви е дал позволение?
Пруският командир се обърна и Маги позна полковник Фон Ференбах. Полковникът каза с израз на хладно задоволство, изписан на лицето му:
— Позволение ни е дала собствеността. Тъй като преговарящите не са по-близо до окончателния договор сега, отколкото бяха през юли, Прусия си взема това, което е нейно.
Заета да следи всяка дума и всеки нюанс в сблъсъка, Маги тръгна след Русе из галерията. Рафи я спря, като я обгърна здраво през кръста.
— Недей — каза той с глас, който не допускаше никакви възражения.
Маги помисли да му се възпротиви от принципни съображения, но здравият разум я накара да отстъпи и тя остана до него.
Граф Дьо Варен беше тръгнал след сънародника си. Макар че тонът му беше не така яростен, и неговите думи бяха не по-малко неприязнени:
— Виенският конгрес позволи на Франция да запази своите съкровища и това нареждане без съмнение ще бъде отменено. Сега вие извършвате кражба.
Високият прусак остана неумолим.
— Говорете каквото искате, аз съм тук по заповед на своя крал. Силата и правото са на наша страна и няма да търпя да ми се пречи.
Войниците започнаха да опаковат картините в дървените сандъци, които бяха донесли със себе си. Около спорещите мъже се беше събрала тълпа намръщени френски граждани. Маги се запита дали в следващия миг ще се нахвърлят върху войниците, но мигът отмина и наблюдателите останаха да гледат пасивно.
Разнесе се съскащият глас на Варен:
— Не бъдете толкова надменен, полковник. Много от творбите, които съюзниците си искат обратно, са били преди това откраднати. Бронзовите коне на „Сан Марко“ например, които венецианците са отнесли от Константинопол.
Фон Ференбах изглеждаше цинично развеселен.
— Не отричам това, но плячкосването само по себе си не оставя място за плоско морализаторство.
Русе каза твърдо:
— Всички нации може да станат грабители, но само Франция е направила тази красота достъпна за всички. Дори най-бедните сред бедняците могат да дойдат тук и да се любуват на гледката.
— Така е, французите са най-сръчните крадци в историята — съгласи се полковникът. — Проучвате пътеводители и пращате художници, за да сте сигурни, че няма да пропуснете нито един от шедьоврите. Императорът дори накара Ватикана да си плати, за да бъде пренесена неговата плячка с кораби до Париж. Но не забравяйте какво каза самият Уелингтън, че плячка е онова, което можеш да сграбчиш с проклетите си ръце и да го държиш.
Фон Ференбах се обърна отново към хората си и каза през рамо:
— А Франция не може по никакъв начин да задържи това.
За щастие полковникът беше довел доста внушителен взвод войници, защото думите му предизвикаха ропот на безсилна ярост сред наблюдателите.
След като се отърси от моментното си вцепенение, генерал Русе се обърна рязко и се присъедини към спътниците си.
— Мисля, че сега е най-добре да си вървим.
Той хвана за ръка жена си и я поведе по коридора, далеч от войниците, а Маги, Рафи и Варен мълчаливо ги последваха.
Мълвата за нападението над Лувъра се разнесе бързо и отвън на площад „Карусел“ се събираше тълпа. Под сянката на голямата триумфална арка, която носеше бронзовите коне от „Сан Марко“, Маги и спътниците й успяха да видят как най-напред изкарват Венера ди Медичи с краката напред, последвана от Аполон Белведерски.
Наблизо един млад мъж в изцапана с бои жилетка нададе страдалчески стон.
— О, да беше наредил Уелингтън да изнасят тези неща през нощта, щеше да ни бъде спестен ужасът да ги видим откъснати от нас!
Макар че страданието на художника беше болезнено, Маги не можа да отпъди горчивата мисъл, че венецианците, прусаците и другите жертви на Наполеоновата алчност също са изпитвали подобна болка.
Зад нея Рафи каза меко:
— Обвиняват най-вече Уелингтън за това за съжаление. Популярността му сред французите бързо ще спадне.
Русе се обърна към тях, а в огромните черни очи на жена му, облегната на ръката му, се четеше тъга.
— Страхувам се, че за известно време няма да сме ви добра компания — каза генералът с великолепно самообладание. — Моля, извинете ни, защото сега трябва да се сбогуваме.
Рафи въпреки всичко отговори:
— Наистина, генерал Русе, братовчедке Филомена. Може би ще можем да се срещнем отново по не толкова противоречиви поводи.
Генералът се усмихна без капчица веселост.
— Нищо във Франция не минава без противоречия.
Варен се обади за пръв път, откакто се бяха отдалечили от прусаците:
— Цяла Франция споделя скръбта ви, генерале.
Когато видя как двамата опасни и враждуващи помежду си французи си разменят съчувствени погледи, Маги си помисли обезпокоена, че Франция отново ще стане най-опасната страна в Европа, ако роялистите и бонапартистите се обединят. Слава Богу, че между фракциите имаше толкова много вражда. В скоро време това нямаше как да се случи.
След като семейство Русе си тръгна, Варен каза на Маги и Рафи:
— Съжалявам, че станахте свидетели на такава сцена. Чух, че прусаците бързали с преговорите, но никой не очакваше да избързат толкова много.
— Страхувам се, че нещата ще се влошат, преди да се обърнат към по-добро — каза Рафи. — Споровете за изкуството стават символ на всичките конфликти на мирната конференция.
— Ситуацията е много взривоопасна — съгласи се Варен. — Както, сигурен съм, знаете, правителството на краля е в задънена улица и се страхувам, че Ришельо няма да успее да въведе ред.
Отърсвайки се от мрачното си настроение, той се усмихна на Маги:
— Не би трябвало да говоря за такива неща пред една дама.
Маги предположи, че иска да каже, че я смята за лишена от остър ум, за да може да разбира от тънкостите на политиката. Но колкото по-неинтелигентна я мислеше той, толкова по-добре. Тя премига кокетно и отговори:
— Всичко това е толкова ужасно. Понеже войните свършиха, човек можеше да си помисли, че няма да има повече проблеми.
— Страхувам се, че нещата не са толкова прости — каза Варен с лукав блясък в тъмните си очи. — Надявам се да доживея деня, в който ще мога да се оттегля в имението си и да се занимавам само със собствените си работи, но това няма да е скоро.
— Имението ви близо ли е до Париж? — запита Маги, въпреки че знаеше отговора от проучванията си.
— Да, недалеч от дома на императора в Малмезон. Шантьой е може би най-красивият средновековен замък във Франция.
