— Звучи невероятно романтично.
— Така е наистина. — Варен й отправи усмивка, която би могла да бъде очарователна, ако в очите му не пробягваха пресметливи пламъчета. — Ще бъда очарован да ви го покажа. Може би следващата седмица?
Маги щеше да отговори, когато Рафи обви ръка около талията й.
— Може би по-късно. В близко бъдеще графинята, и аз ще бъдем много заети.
Като че ли развеселен от изблика на собственически чувства у Рафи, Варен взе ръката на Маги и положи въздушна целувка върху нея.
— Вие и очарователната графиня ще бъдете добре дошли в Шантьой по всяко време, господин дук.
И изчезна сред недоволната тълпа от сърдити парижани. Маги неспокойно гледаше как се отдалечава широкият му гръб. Графът се бе опитал да флиртува, но тя усещаше, че не се интересува истински от нея.
Преди да разбере на какво се дължи притеснението й, Рафи изведнъж се обърна към нея:
— Време е да тръгваме, графиньо. Тази тълпа може да стане опасна.
Думите му я накараха да осъзнае сърдития ропот наоколо и тя изпита внезапния страх, който тълпите винаги събуждаха у нея. Понеже хората правеха път на Рафи, тя беше благодарна, че е с него. Всеки би си помислил два или три пъти, преди да се осмели да нападне дук Кандовър, не само заради очевидното му богатство, но и заради благородния му и същевременно застрашителен вид.
Когато излязоха от тълпата, Рафи спря един файтон и нареди на кочияша да ги закара на булевард „Капюсин“. Останал насаме с нея във файтона, той отбеляза:
— Интересно беше да видим тримата заподозрени заедно, но не мога да кажа, че ми е станало по-ясно кой за какво е виновен. Ти какво имаш да кажеш по въпроса?
Тя сви вежди, премисляйки впечатленията си от конфронтацията в музея.
— Същото, каквото и преди, само че съм по-убедена. Полковник фон Ференбах ненавижда французите и приветства унижението им. Макар че все още не си го представям в ролята на душа на някакъв заговор, възможно е той само да е бил използван от човек с по-потаен характер.
— А генерал Русе?
— Той се държа необикновено резервирано — каза тя бавно. — Беше толкова вбесен от нахлуването в Лувъра, че нямаше да се учудя, ако беше насъскал тълпата французи да нападне прусаците.
— Сигурно нямаше да рискува, тъй като жена му беше там.
— Това във всеки случай има значение — съгласи се тя. — Той е и много интелигентен човек и навярно разбира, че изгонването на прусаците няма да доведе до съществени резултати. Но той е войник и имам чувството, че му беше много трудно да се въздържи от намеса. Спомняш ли си, че го подозирах, че може да е замесен в нещо тайно? Може би си тръгна, за да не направи нещо, с което да изложи на риск друго начинание. Обзалагам се, че някои части от живота му няма да понесат дневната светлина.
— Ами Варен и неговият толкова романтичен замък? — запита Рафи със сардонична нотка в гласа.
Тя се поусмихна.
— Не бих повярвала на този човек повече, отколкото бих могла със собствени сили да повдигна подвижния му мост. Подозирам, че той е толкова потаен по природа, че няма да е възможно да се разбере дали заговорничи, или само по принцип всява недоумение.
Без да се заразява от закачливия й тон, Рафи каза мрачно:
— Чувствам се като пред буря, когато се събират облаците. Ако поне знаех откъде ще дойде вятърът…
Опряна на собствения си, трудно придобит, личен опит, тя отвърна:
— И да знаем, това няма да ни спаси от бурята, трябва да бъдем гъвкави. Този, който не се преклони, бива пречупен.
Той вдигна тъмните си вежди.
— Това да не е намек за непреклонни души като моята? Помни, че цветята се превиват преди буря, но биват изтръгвани и венчелистчетата им се разпиляват по четирите посоки на света.
— Не простирайте аналогията толкова далече, ваша светлост — възрази тя сухо. — Може да изглеждам като прецъфтяла роза, но съм преживяла и бури, по-сурови от всички, които изобщо можете да си представите.
Файтонът спря пред дома на Маги и двамата слязоха. Тъй като преждевременният край на разходката ги бе довел тук с часове по-рано от предвиденото, той я последва вътре.
Рафи изглеждаше в странно настроение, затова тя предложи:
— Напоследък не сме играли шах. Да си довършим ли играта?
Той се съгласи, но и двамата бяха така разсеяни, че не можеше да се прецени кой от тях е по-небрежен в играта. Маги не забелязваше как мести фигурите, докато той не обяви:
— Шах.
Виждайки, че черният офицер заплашва нейния цар, тя премести белия кон на пътя на офицера. Рафи можеше да вземе коня й, но тогава Маги щеше да може да вземе неговия офицер и да възстанови равновесието на силите, както и да спаси своя цар.
— Обичам конете — каза тя лениво. — Движат се по такъв заблуждаващ начин.
— Като вас ли, графиньо?
Учудена от острата нотка в гласа на Рафи, тя каза:
— Предполагам, че не. Шпионирането е изкуство да заблуждаваш в края на краищата.
— Бялата царица ще се пожертва ли за белия цар?
Сивите очи на Рафи се впиха в нейните и тя разбра, че той вече не говори за шаха. Правилните черти на лицето му бяха изопнати, а от тялото му се излъчваше напрежение.
Тя стисна устни. Подозираше, че отношенията с него може в един момент да станат трудни, и явно този момент беше дошъл.
— Рафи, какво се опитваш да ми кажеш?
Вместо да отговори, той поведе черния цар по дъската, за да плени нейната бяла царица.
— Много добре знаеш, че това не е законен ход — каза тя възбудено. — Какво искаш да направиш?
Рафи взе бялата царица и черния цар и ги вдигна от дъската.
— Само това, Маги — няма да те оставя да се пожертваш за белия цар. Със или без съгласието ти, аз ще те извадя от играта.
13.
Маги се загледа в Рафи, чудейки се каква ли идиотска муха му е влязла в главата.
— Да ме извадиш от играта? — каза тя студено. — Ще трябва да ми разясниш това по-подробно.
С един яростен замах на ръката Рафи смете от дъската старинните фигури за шах. Емайлираните фигурки се търкулнаха по ориенталския килим и се пръснаха на всички страни, като се удряха една в друга.
— Говорим за Робърт Андерсън — изсъска той. — Твоят любовник, който е шпионин и предател.
Маги се изправи така внезапно, че столът й падна на пода.
— Не знаеш за какво говориш!
Рафи също стана и се извиси над нея. Цивилизованият, дистанциран светски човек беше изчезнал, от него се сипеше ярост.
— Да, моя малка развратнице. Знам, че той идва тук късно нощем, макар че Люсиен ти каза да не общуваш с никого от британската делегация.
Без да отвърне очи от унищожителния му поглед, Маги каза меко:
— Играла съм опасни игри много преди да ги започнете вие, ваша светлост. Работя с тези, на които вярвам.
— Дори ако са предатели? Твоят любовник е бил видян да се среща тайно с генерал Русе. Самият аз го видях да говори с Анри Льомерсие в кафене „Мазарен“, може би да планира покушението срещу Касълрий.
За пръв път тя почувства, че го разбира, но продължи упорито:
