— Това не доказва нищо. Шпионите могат да говорят с всекиго, не само с почтените граждани.
Рафи заобиколи масичката и се озова на няколко инча от Маги.
— Значи признаваш, че е шпионин?
— Разбира се, че е! Работили сме заедно години наред.
— И години наред си му била любовница — повтори Рафи, а очите му бяха като лед. — Знаеш ли за кого работи?
— За британците, разбира се. Робин е толкова англичанин, колкото съм и аз.
— Дори ако е така, националността не означава нищо за един наемник. Той може би продава информацията си на по-високопоставени клиенти и те използва за прикритие. — Очите на Рафи се присвиха. — Сигурна ли си, че е англичанин?
Маги избухна:
— Невеж глупак! Обвиненията ти са абсурдни и няма да те слушам.
Тя се обърна, но Рафи я сграбчи за ръката.
— Абсурдни ли? А откъде идват твоите пари? Кой плаща за копринените рокли и каретата, и къщата ти в града?
Тя издърпа ръката си.
— Аз ги плащам, с това, което печеля от британското правителство.
— Директно ли ти плащат?
След кратка пауза Маги отговори:
— Парите идват чрез Робин.
Точно това очакваше Рафи.
— Писах на Люсиен и запитах колко ти е плащало правителството през последните дванадесет години. Оказаха се около пет хиляди лири, недостатъчно да поддържаш дори една година този начин на живот, който водиш.
Очите й се разшириха, но тя не отстъпи.
— Може би ми е плащал лорд Стратмор, но е възможно да има и други британски агенции, които се нуждаят от информация. Робин може би работи с някои от тях.
Макар че тя говореше смело, той видя, че неговите разкрития са я разтърсили. Бързайки да се възползва от предимството си, той каза:
— Възхищавам се на твоята лоялност. Въпреки това има голяма вероятност Андерсън да е шпионинът в британската делегация и да е замесен в заговора против Касълрий. Единственият въпрос е дали ти си негова съзнателна помощничка, или само прикритие?
— Не мога да повярвам! — избухна тя. — Робин е най-добрият приятел, когото някога съм имала, и ако трябва да избирам между това, да вярвам на него и ли на тебе, избирам
Досега Рафи се беше въздържал да й каже подозренията си относно лоялността на Андерсън, но отказът на Маги да повярва в нещо лошо за своя любовник разклати самообладанието му. Той я сграбчи за раменете и настоя:
— Защо него, Марго, защо него, а не мене? Няма ли равен на себе си като любовник? Мислиш ли, че го обичаш, или просто той е издържал разкошния ти начин на живот? — Пръстите му се впиха в раменете й. — Ако искаш неговите пари, аз ще платя цената ти, независимо колко е висока. Ако е заради секса, дай ми една нощ, и тогава реши кой е по-добрият.
Дишаше неравно.
— А ако го защитаваш от сляпа лоялност, помисли си добре дали един предател е достоен за такава привързаност.
Тя му се изсмя в лицето:
— И още
Гласът й трепна и той видя изписан на лицето й вледеняващ костите му гняв.
— Баща ми никога нямаше да падне убит от французите, ако не беше това, което ти направи, Рафи. Дори само заради това никога няма да ти простя. А колкото до суетния ти мъжки егоизъм, не ме интересува какво си научил в леглата на всички кучки из Европа. Никога не съм се отдавала на мъж без любов, а ти не си способен да обичаш никого. Ти си егоистичен, надменен, самомнителен развратник и не искам повече никога да те виждам. Сега ме остави!
Тя вдигна ръце и се опита да се изскубне от хватката му, но Рафи беше прекалено силен, за да се мери с него. Той я хвана за тила с едната си ръка и обърна лицето й към себе си.
— О, Божичко, Марго, не ми се противи. Просто искам да си в безопасност.
Той я зацелува яростно, надявайки се, че тази страст ще преодолее съпротивата й. Както винаги, щом се прегърнеха, между тях избухваше топлина, безусловна и трудна за отричане.
Отначало тя се съпротивляваше с всички сили, но тъй като той я държеше здраво, тя омекна и започна да му отговаря със същата страст. Езикът й влезе в устата му, а ръката й се спусна в търсене надолу по тялото му.
Когато го докосна, той изстена и се втвърди под ласките й. Това трябваше да бъдат те един за друг — да се обичат, а не да се борят. Той отпусна хватката си и плъзна ръце по заобления й ханш.
Тя се възползва от отпускането му и нанесе с коляно изпитан удар от уличните борби. Осъзнавайки болезнено, че страстта й е била само хитрост, той едва има време да се извърти настрана. Ударът й попадна върху бедрото, вместо да се стовари върху гениталиите му, но цената на спасението му беше това, че я изпусна.
Когато Маги се освободи от хватката му, тя изтича през стаята към тоалетката си и извади от чекмеджето пистолет. Извъртя се моментално и се озова с лице към Рафи.
— Махай се оттук и никога повече не се доближавай до мене! Ако направиш нещо, за да нараниш Робин, ще накарам да те убият!
Макар че гласът й трепереше, тя държеше здраво с две ръце смъртоносното оръжие.
Рафи погледна невярващо пистолета.
— Маги…
— Стой на място! — Тя щракна предпазителя. — Предупреждавам те, ако нараниш Робин, ще умреш, дори и аз да трябва да умра. Знам как да уредя едно убийство и няма да има място на света, където да се скриеш. Сега си прибирай любителските шпионски неумения и ревността, и глупавите си обвинения и се връщай в Англия!
Той беше сигурен, че тя блъфира. Оръжието може би не беше заредено.
Той пристъпи към нея и тя натисна спусъка.
Гърмежът отекна оглушително в затвореното помещение. Той почувства вибрирането на куршума, който се заби близо до него, и някаква отломка го одраска по крака.
Помисли, че Маги е изпуснала контрола над оръжието си. Размаха ръка, за да разсее заслепяващия пушек, и видя, че беше стреляла в черния цар, който лежеше на килима до крака му. Възхитителна точност; очевидно тя можеше също така лесно да прати куршума и в окото му.
Когато той вдигна очи, тя умело зареждаше отново пистолета и го насочи към него.
— Както виждаш, не съм забравила стрелковите си умения — каза тя навъсено. — Ако се опиташ да направиш нещо, следващият куршум ще те улучи.
Той помисли дали да не опита да й отнеме пистолета, но между тях лежеше просторният салон, а и очите на Маги излъчваха убийствен блясък. Прокле се, задето така глупашки беше нападнал Андерсън. Трудно щеше да му бъде да я убеди, че любовникът й играе двойна игра, дори в най-благоприятни обстоятелства. Ревността го бе накарала да забрави доказателствата си и той беше изгубил всякакви шансове да накара Маги да си промени мнението.
Все пак събра цялото си спокойствие и убедителност и каза:
— Заради тебе самата, Маги, не вярвай на Андерсън. Макар че може да съм ревнив глупак, казах ти истината за него. Искаш ли Касълрий, може би и други да загинат заради упорството ти да не видиш какъв е
