в действителност Андерсън? Той е единствената нишка към заговора, с която разполагаме, и трябва да накараме Уелингтън да го задържи и да бъде разпитан.
— Не успяхте да ме убедите, ваша светлост — каза тя, а пепелявосивите й очи бяха също толкова студени, колкото и думите й. — Както казах, шпионите трябва да говорят с всякакви хора, особено с подозрителни като Льомерсие и Русе. Колкото до парите — ти може би си твърде богат, за да го разбереш, но повечето хора трябва да имат практично отношение към подобни долни неща. Да продаваш информация на повече от един враг на Наполеон, може просто да бъде добра сделка, а не предателство.
— Но ти не си сигурна, нали? — каза меко Рафи, усещайки отчаяната смелост, която подбуждаше Маги да защитава Андерсън.
При тези негови думи тя се напрегна и той се запита колко леко се щрака спусъкът на пистолета й. Почувства прилив на студено задоволство при мисълта, че благородният дук Кандовър може да бъде убит в обикновено любовно спречкване… а по ирония на обстоятелствата те дори не бяха любовници.
Тя изрече с повдигащи се и спадащи от вълнение гърди:
— Можеш да представиш железни доказателства и дузина безукорни свидетели, че Робин е предател, и аз бих могла евентуално, само евентуално, да ти повярвам, но въпреки това няма да вляза в леглото ти. Сам ли ще си отидеш, или да позвъня на прислужниците да те изхвърлят?
Рафи си каза отчаян, че е сгрешил и грешката му е влошила нещата още повече. Макар че Маги беше неотклонно вярна на Андерсън, той все още не можеше да повярва, че тя ще се забърка в заговор за убийство. Сега, когато Рафи я беше предизвикал, тя щеше да бъде дори още по-непреклонна в стремежа си да разкрие заговора, дори и само за да докаже, че той не е бил прав относно Андерсън. Така можеше да се изложи на сериозна опасност, а той нямаше да бъде там, за да я защити.
Пистолетът го следеше, без да трепне, по пътя му към вратата. Той спря, хванал дръжката, и се обърна. Дори и това, че тя държеше оръжие, насочено срещу сърцето му, не намаляваше желанието му.
— Няма да напусна Париж, докато всичко това не свърши — каза той тихо. — Ако ти трябва помощ, по което и да е време, за каквото и да е, знаеш къде да ме намериш.
И си тръгна, а вратата, разделена на квадрати, се затвори тихо зад гърба му.
Маги остави оръжието на масичката под огледалото и се отпусна в креслото, защото коленете й се подкосиха. Докато ужасната сцена отново минаваше пред мисления й поглед, тя притисна ръце към стомаха си и почувства, че й се повдига.
Често се бе питала какво се крие зад студената дистанцираност на Рафи. Сега знаеше, но й се искаше да не бе научавала. Макар винаги да беше показвал, че я желае, не бе допускала, че той изпитва такава дива ревност. Наистина беше се държал почти по същия начин и преди тринадесет години. Тогава тя бе сметнала, че го прави от любов, но явно истинският източник са били гордостта и властническото чувство.
Възможно ли беше да лъже относно Робин? Макар че сведенията на Рафи бяха обезсърчаващи, това едва ли бе доказателство за двойна игра. Може Робин да не беше споменал за срещата си с Русе или Льомерсие, но това не означаваше нищо, защото той рядко говореше в подробности за работата си. По същата причина не я беше осведомил за всичко, което правеше.
Много по-трудно беше да отмине разкритието на Рафи за парите. Макар Маги да не бе живяла разточително през всичките тези години, Робин й беше давал хиляди лири повече от това, което лорд Стратмор казваше, че й плаща. Част от тях бяха отишли за информаторите й, друга част за издръжката й, а останалите бяха вложени в Цюрих и даваха достатъчно лихва, за да може един ден да живее в Англия като рентиерка.
Никога не беше запитвала колко пари точно получава, приемайки, че това е нормалното заплащане за шпионската й дейност. Наистина ли бе възможно Робин да служи на повече от един господар? Винаги бе намеквал, че всички пари идват от Британия.
Тя се застави да се върне към въпроса за националността на Робин. Когато се срещнаха за пръв път, той й бе казал, че е англичанин, но никога не бе говорил за живота си отпреди това. Тя с притеснение разбра, че може да е израснал където и да е, защото притежаваше същия смайващ талант за езици като нейния, фактически Робин я научи как точно да слуша, което й помагаше да усъвършенства акцентите си.
Макар че по-голямата част от живота му беше обвита в тайна, Маги никога не се бе съмнявала, че не я лъже за нещата, които наистина имаха значение за нея. Сега вече не можеше да бъде сигурна. Едва преди две седмици той й бе казал да не вярва на никого, дори и на него. Тогава бе приела забележката му като шега, но сега тя не я оставяше на спокойствие.
Маги се изправи неуверено и тръгна към шкафа, за да си налее малко бренди. След това изпи половината чаша на един дъх. То я стопли, но не й даде ключа към истината.
Рафи може би беше подлудял от незадоволена страст или наранена гордост, но тя се съмняваше дали вярва на това, което й беше казал. Все пак как да се усъмни в Робин, в най-добрия си приятел, който й беше спасил живота и разума?
Тя допи брендито, без да съзнава какво прави и без да обръща внимание на това, че й изгори гърлото. Странно, колко много можеше да я засегне Рафи въпреки миналите престъпления и предателства. Той бе способен да събуди бездни от чувства в нея, съвсем различни от солидното топло приятелство, което изпитваше към Робин.
Жалко, че Рафи използваше тази сила само за да я нарани.
Англичанинът даде на Льо Серпан исканата информация за британското посолство, събрана с немалки рискове. Два пъти едва не бе хванат от други членове на персонала и бе видял подозрение у тях заради това, че го намират на места, където няма работа. Никой обаче не му бе задавал смущаващи въпроси и бе получил добра цена за поетите рискове.
Този път светлината беше малко повече, за да може Льо Серпан да разгледа нарисуваните планове на етажите. След няколко минути той изръмжа триумфиращо:
— Съвършено, абсолютно съвършено.
Тъй като не се интересуваше да узнае нещо повече за плана, англичанинът се изправи и се приготви да си върви.
— Ако нямате повече нужда от мене…
Льо Серпан също се изправи и очите му блеснаха сурово иззад маската.
— Не съм те освободил,
Дебелият пръст тупна по плана на етажите. Англичанинът погледна надолу.
— Да. Какво за него?
— Той е точно под спалнята на Касълрий. Ти ми каза, че рядко го използват и винаги го държат заключен. Ако бъде напълнен с барут и подпален, той ще вдигне във въздуха това крило на посолството.
— Вие сте луд! — избухна англичанинът, разбирайки защо Льо Серпан искаше да знае кой присъства на различните събрания.
Ако бъдеше избран подходящият ден, Уелингтън и другите съюзнически министри щяха да бъдат унищожени заедно с Касълрий.
— Ни най-малко — каза спокойно мъжът с качулката. — Моят план е смел, но съвършено изпълним. Най-трудното ще бъде да се внесе барутът в посолството, но тъй като ти си член на персонала, това не представлява непреодолим проблем.
— Как възнамерявате да устроите експлозията? — запита англичанинът, ужасен от това, че знае отговора.
— Една свещ ще свърши добра работа. Бавно горяща свещ от твърд восък, която ще гори с часове, докато се стопи. Ще имаш достатъчно време да се измъкнеш оттам и никой няма да те заподозре.
— Не искам да участвам в тази лудост! Ако съюзническите водачи бъдат убити, ще настане такъв лов на хора, какъвто Франция никога не е виждала.
— О, ще се надигне шум, но съюзниците ще бъдат като пиленца без квачка, щом се лишат от своите водачи. А докато се слегне прахолякът… — Льо Серпан направи драматична пауза, — във Франция ще има
