върви след нея, и същата онази тъмнина, която пазеше в тайна пътя й, закриваше от погледа й преследвачите.
Осъзнавайки по какъв смешен начин понякога хората се преследват едни други, Рафи се огледа зад себе си, за да се увери, че зад собствения му гръб няма никой, и като че ли той наистина беше последният от върволицата.
Когато наближиха площад „Карусел“, той разбра с тревога, че тя може би се е насочила към жилището на Андерсън, което беше наблизо. Планирано убийство, или пък искаше да предизвика мъжа с това, което й бе разказал Рафи? Ако беше нещо друго, не беше сигурен дали иска да знае какво е.
Той видя как Маги спря в края на улицата, където тя се вливаше в площада. Рафи се взря още по- напред и видя огромната триумфална арка, построена от Наполеон насред площада и увенчана с четирите бронзови коня, които бяха донесени от „Сан Марко“ във Венеция. Около паметника горяха факли и трепкащата им светлина озаряваше работниците, които се бяха изкатерили на върха на арката. Под екота на длетата и чуковете, който огласяше площада, той зърна надзорника им в униформата на британски офицер. Явно Уелингтън бе решил да спести на французите вълнението, като свали тези най-явни примери за плячка през нощта. Работеше се буквално под прозорците на краля в Тюйлери.
Маги се колебаеше, сякаш се чудеше дали да пресече площада, или да заобиколи отстрани.
Тогава зад Рафи се чу трясък. Той се обърна и видя как едно отделение от френската национална гвардия изскочи иззад ъгъла и се насочи към площад „Карусел“. Осъзна, че от известно време насам е чувал викове, но преплетените средновековни улички отдалечаваха звука.
Рафи хукна към близките стълби и се прислони под портика на една врата. Гвардейците изтичаха покрай него, последвани от тълпа разгневени парижани. Всички тълпи бяха еднакви — като хищно животно, само зъби, търбух и нокти. Никой не забеляза Рафи в сигурното му укритие над тичащите тела.
Като видяха гвардейците и тълпата, хората на арката изоставиха сечивата си и побързаха да се отдалечат. След като се спуснаха на земята, те хукнаха към Тюйлери, където една врата се отвори, за да приеме работниците. Умно беше от страна на Луи да не остави хората да бъдат разкъсани на парчета; погледът на Уелингтън щеше силно да се замъгли, ако кралят допуснеше да бъдат убити британски войници и граждани.
Докато вниманието му беше приковано към ставащото на площада, Рафи бе изпуснал Маги от очи. Уплашен за нея, да не загине в навалицата, той изтича надолу по стълбите и си проби път през тълпата, където я беше видял за последно. Оглеждаше се и за мъжа, когото бе видял да я проследява, но не се опитваше да се прикрива. В простите си дрехи беше само още един член на разпененото множество.
Откъм малката пресечка вляво долетяха викове, последвани от измучаването на познат френски глас:
— Ето един английски шпионин, един от крадците на Уелингтън!
Разочаровани от измъкването на работниците, хората от навалицата, които бяха достатъчно близо, за да чуят вика, се затичаха към глъчката в търсене на нова плячка. Тогава сред възгласите на тълпата се извиси остър женски вик на ужас.
Боднат от панически страх, Рафи се хвърли към нея, възползвайки се от ръста и боксьорските си умения, започна да раздава наляво и надясно удари с лакти, юмруци и ритници, за да си пробие път до нея колкото може по-бързо. Подир него се разнесоха викове и ругатни, но той не им обръщаше внимание.
Животинският ропот на тълпата доби друг, по-мрачен тон.
Рафи блъсна настрана двама пияни младежи и видя ужасното въплъщение на кошмара си от сбиването в театъра.
Маги бе съборена на земята, но все още се бореше яростно, дърпаше се, риташе и мушкаше с ножа си. Рамото и част от гърдите й се белееха под скъсания плат на дрехите й, а лицето й под несигурната светлина бе изкривено от страх, такъв, какъвто Рафи не беше виждал преди.
Един парцалив работник се опита да я хване за китката. Тя промуши с ножа си опакото на дланта му. Работникът изкрещя, когато от раната бликна силна струя кръв.
Един тежък ботуш уцели Маги отстрани по главата и борбата й бе прекратена. Тя изпадна в безсъзнание и ножът тупна от безжизнената й ръка.
Човекът, който я беше ритнал, я повдигна нагоре и я притисна до себе си, а ръката му замачка яростно разголената й гръд. Рафи го погледна в лицето и разпозна белязаната триумфираща физиономия на Анри Льомерсие.
— Трябва да почакате на опашка,
Той я повлече към пресечката. Осъзнавайки, че на практика една жена не може да бъде изнасилена от повече от един мъж едновременно, заобиколилите ги побойници поотстъпиха назад, отваряйки място около Маги и похитителя й.
Смелостта беше единствената надежда. Рафи изскочи от тълпата, стовари ръба на дланта си върху гърлото на Льомерсие и сграбчи Маги, когато французинът отпусна хватката си.
Когато Рафи я повдигна, усети твърдите очертания на пистолет във вътрешния й джоб. Един куршум нямаше да й помогне срещу тълпата, но на него можеше да му бъде от полза. Преметна омекналото й тяло на лявото си рамо и в същото време премести пистолета в своя джоб. После хукна по пресечката, по-далеч от площада, молейки се тълпата да закъснее с реакцията си.
Преди да бе изминал и десет метра, зад него се разнесе рев:
— Още един шпионин на Уелингтън! — изкрещя задавено Льомерсие. — Убийте ги и двамата!
Един камък улучи Рафи по рамото и го отклони встрани. Когато се съвзе, той се осмели да погледне назад и видя, че Льомерсие е събрал тълпата около себе си и ги преследва.
Тъй като тежестта на Маги го забавяше, Рафи нямаше да може да избяга от тълпата. Имаше само един възможен изход. Той извади пистолета от джоба си и го зареди с една ръка. За миг отново пред очите му се мярна ужасното видение как тълпата я разкъсва и помисли дали да не изпрати единствения куршум в сърцето й.
Мисълта изчезна също така бързо, както бе дошла. Не можеше да нарани Марго, дори ако трябваше да я спаси от ужасяваща смърт. Той вдигна пистолета и протегна ръка, целейки се също толкова съсредоточено, колкото и когато стреляше по мишени на стрелбището.
Изстрелът прозвуча странно и за един сърцераздирателен момент той помисли, че оръжието е засякло.
Тогава пистолетът даде откат в ръката му. Времето като че ли течеше по-бавно и той почти видя как куршумът се върти във въздуха, отдалечавайки се, докато улучи Льомерсие право между очите.
Все в това странно забавено движение изражението на французина се смени от порочна страст в невярващ шок. Когато силата на куршума отхвърли Льомерсие назад в ръцете на побойниците, от раната се разхвърчаха кръв и кости. Загубила водача си, тълпата се разпръсна в объркване.
Рафи не загуби повече време в наблюдения. Вдигна Маги, обърна се и се затича в плетеницата от пресечки, които заобикаляха площада, кривваше ту наляво, ту надясно. Неочакваният изстрел забави тълпата достатъчно, за да може да се изплъзне от полезрението й.
След пет минути лудешки бяг Рафи усети, че никой не го преследва, той спря да си поеме дъх. Харесваше Маги точно такава, каквато беше, но все пак тя тежеше доста повече от едно перце, а дробовете му горяха от напрежение.
Поемайки големи глътки въздух, той я положи на паважа и бързо я огледа. Беше прекалено тъмно, за да разбере нещо повече, но дишането и пулсът й изглеждаха нормални.
В далечината откъм площад „Карусел“ още се дочуваха викове. Когато си пое достатъчно въздух, той я вдигна на ръце и тръгна. В края на краищата стигна до един от булевардите, спря карета и с две думи нареди на кочияша да ги откара в хотел „Мир“.
В тъмното усамотение на каретата той я прегърна и черното й наметало се разстла над двамата. Бе загубила шапката си на площада, но бляскавата й коса все още бе скрита под черен шал. Той го развърза и внимателно опипа мястото, където я бяха ритнали, молейки се дано тежкият ботуш не я е ударил зле. За свое облекчение установи, че явно гъстата коса е омекотила силата на удара.
Той я люлееше в прегръдките си, опитвайки се да стопли измръзналото й тяло. От косата й още струеше
