миризмата на лек екзотичен парфюм, спомен за елегантната графиня. Но с неясно учудване той осъзна, че в този момент нежността бе взела връх над страстта му.
Когато стигнаха хотел „Мир“, той излезе от каретата, хвърли една златна монета на кочияша и отнесе Маги нагоре по стълбите, без да се оглежда. Портиерът явно се смая, но не каза нищо. Човек не задава въпроси на един дук, дори ако носи в ръцете си раздърпана и изпаднала в безсъзнание жена.
Ритникът по вратата на апартамента му накара слугата да се разтича. Рафи внесе Маги вътре и изсъска:
— Накарай портиера да доведе една камериерка и да донесе чиста нощница. После иди за лекар. Трябва ми до половин час, даже ако се наложи да го доведеш с оръжие.
Апартаментът беше малък, без стая за гости, затова Рафи я внесе в собствената си спалня. Облечената й в черно фигурка се губеше в огромното легло. Иронията не му убягна — беше си мечтал да я има в леглото си, но не по този начин. Господи Боже, не по този начин.
Той запали свещите на свещника и го сложи на нощната масичка. Бледото измъчено лице на Маги беше невероятно спокойно, докато той смъкваше разкъсаната риза от оголените й гърди.
Влезе една прозяваща се камериерка по домашно облекло, носейки преметната на ръката си бяла дреха. Рафи вдигна очи към нея.
— Ще ти платя нощницата. Съблечи тази дама и я облечи с нея.
Камериерката премига. Когато господата водеха дами тук, те обикновено настояваха сами да извършат процедурата по събличането. Тя сви рамене съвсем по френски и се зае да изпълни задачата си.
Рафи излезе от стаята. Приятелите, които го познаваха като женоядец, сигурно щяха да се смеят на тази мисъл, но след това, което беше преживяла Маги, щеше да бъде непростимо нарушение на личния й живот, да гледа как я събличат или самият той да го направи.
След няколко минути камериерката отиде отново да спи, а сънените й очи се отвориха широко, като видя какъв бакшиш й даде Рафи.
Когато влезе отново в стаята си, Маги лежеше под завивките и сякаш беше заспала, а единственият знак за разправата с нея беше драскотината на лявата й буза. Камериерката бе вчесала косата й и тя се разстилаше по възглавницата като нежна златиста мъгла. Фина бродерия обкръжаваше деколтето на ефирната муселинена нощница и тя изглеждаше като ученичка, с изключение на това, че ученичките нямаха лица като нейното.
Лекарят пристигна бързо, несъмнено в резултат на убедителността — или заплахите — на неговия слуга. Казаха му само, че пациентката е попаднала в улично сбиване. Лекарят я прегледа, докато Рафи се разхождаше неспокойно из претъпканата с мебели гостна.
След едни безкрайно продължил момент лекарят излезе от спалнята и каза:
— Младата дама е имала голям късмет. Освен няколко драскотини и главоболието няма друго. Няма счупени кости и признаци за вътрешни увреждания.
Като видя в какъв вид е човекът, който го бе повикал, лекарят добави:
— Искате ли да прегледам и вас? И на вас като че ли не ви се е разминало.
Рафи махна нетърпеливо с ръка.
— Нищо ми няма. Или поне не усещам — уточни той. Сега, когато тревогата му бе отминала, усети болките и охлузванията по цялото си тяло. Беше точно както едно време, когато конят му го хвърли от седлото на едно състезание и през половината поле галопираше над него.
След като прати слугата да си легне, Рафи стъкна огън в малката камина, свали палтото и обувките си и седна с чаша бренди в ръка до леглото. Не искаше Маги да се събуди на чуждо място, без да види познати лица, затова реши да седи тук до нея, докато отново се върне в съзнание. И докато протягаше дългите си крака, си помисли без капчица хумор, че дори тя да го мрази, все пак не й е непознат.
Отпиваше от брендито, желаейки си да пропъди от ума си мисълта, как куршумът му се забива в черепа на Льомерсие. И понеже не можеше, се насили да погледне право в лицето факта, че беше убил човек. Ако бе улучил французина така, че да не го убие, щеше ли да постигне същия ефект? Тогава бе действал абсолютно инстинктивно, а очевидно инстинктите му бяха като на дивак. Най-малкото, когато ставаше дума за Марго. Ако беше имал оръдие, щеше да гръмне с него в тълпата, за да я спаси.
Той уморено потърка слепоочията си. Изстрелът беше необходим и в същите обстоятелства не би се поколебал отново да постъпи по същия начин. Но отнемането на човешки живот не беше действие, което да може да се пренебрегне, сякаш няма никакво значение. Може би някой ден щеше да попита приятеля си Майкъл Кениън, който е бил войник, дали човек изобщо може да свикне да убива.
Или може би нямаше да го запита. Имаше доста много въпроси, на които би предпочел да не знае отговорите.
Задряма, но се събуди от слабо неспокойно движение. Изправи се на стола и видя, че Маги се върти насам-натам, а на лицето й е изписан страх и гърдите й се повдигат във въздишки. Докато я наблюдаваше, тя подскочи и изпищя, същият смразяващ кръвта панически писък, който беше надала на площада.
Той веднага се събуди напълно, скочи от стола и седна на ръба на леглото.
— Маги, всичко е наред! — каза той хрипливо. — Тук си в безопасност.
Тя отвори очи, но те бяха замаяни, не го позна. И докато събираше дъх, за да изпищи отново, той я разтърси за рамото.
— Събуди се, Маги. Няма нищо страшно.
Тя полека фокусира погледа си върху него.
— Рафи? — изрече тя несигурно. Изправи се бавно и седна в леглото.
— Да, скъпа. Не се тревожи, само те удариха по главата, иначе ти няма нищо.
Той говореше нежно, но думите му явно бяха съживили спомена за сбиването. Тя извика, сгърчи се и се разтърси от хълцания и ридания.
Рафи я притегли в прегръдките си и тя се вкопчи в него като удавник. В едно отдалечено ъгълче на мозъка му се мярна мисълта, колко силно е разстроена. Невъзмутимата графиня изглеждаше като крехка жена.
Но това не беше графинята, това беше Марго, и тя бе ужасно ранима. Той прегръщаше здраво треперещото й тяло, шепнейки успокоителни думи и уверения. Когато хлипането й поутихна, той каза:
— Льомерсие насъска тълпата срещу тебе. Видя ли го?
Тя кимна, прикрила лице.
— Ако това ще те успокои, правосъдието не закъсня да го посети.
Тя трепна и вдигна поглед към него.
— Да не би ти…
— С твоя пистолет — каза той. — Чисто, поетично правосъдие.
Описа с няколко думи какво се бе случило и как бе успял да се спаси заедно с нея.
На лицето й се изписа удовлетворение, което обаче бързо изчезна.
— Продължавам да ги виждам — каза тя с треперещ глас. — Лицата и ръцете, и всички посягат към мене… Колкото и да се опитвам, не мога да избягам. И тогава, тогава…
Тя отново зарови лице на гърдите му. Поглаждайки я по косата, Рафи каза ободрително:
— Маги, всичко свърши, и ти си в безопасност. Няма да позволя да ти се случи нещо.
Тя вдигна глава и го погледна, а зениците й бяха така разширени, че очите й изглеждаха черни. И каза с потреперващ глас:
— Рафи, аз… искам да се любиш с мене.
15.
В този ден, така изпълнен с драматични събития, най-зашеметяващото бяха думите на Маги. Рафи каза невярващо:
— Знаеш ли какво говориш?
Макар че дългите й светли мигли бяха натежали от сълзи, тя го погледна с необикновено ясни очи.
— Знам за какво те моля и знам, че не е честно към тебе, но искам… имам нужда… да забравя.
Гласът й се пречупи и тя потръпна, затваряйки за момент очи, преди да ги отвори и да поднови молбата си.
