направила неспособен да обича друга жена освен онази, която не можеше да му отвърне с любов.
Утре щеше да има достатъчно време да мисли над това. Засега ще вкусва тази шепа мигове с единствената жена, която някога е обичал.
С мрачната увереност, която винаги лежи отвъд надеждата, той съзнаваше, че това е единственото време, с което някога ще разполага.
16.
Когато се събуди, Маги се почувства добре отпочинала, макар ниското слънце да показваше, че е още рано. В ясната светлина на деня трудно можеше да повярва, че бе имала смелостта да поиска от Рафи да се люби с нея. Но топлото му едро тяло, легнало до нея, бе неоспоримото доказателство за това, което се бе случило.
Като светска жена, тя бе помислила, че той вероятно няма да й откаже; макар жените да имаха нужда от причина, за да пожелаят интимност, на мъжете обикновено им трябваше само място. Тя беше имала причина, а Рафи бе предоставил мястото… Но това, което се бе случило помежду им, бе отишло далеч отвъд всичко, което тя бе способна да си представи, и щеше да остане запечатано завинаги в мозъка й.
Тя леко извърна глава и започна да изучава спящото тяло на Рафи. Многобройните му натъртвания бяха достигнали мелодраматичния синьо-червен цвят. Само Господ знаеше как я бе измъкнал от онази тълпа. Вземи му титлата и богатството, и влиянието, и той отново ще бъде мъж сред мъжете — силен, смел и сърцераздирателно красив по съвършено мъжки начин.
Маги затвори очи натъжена. Винаги бе съзнавала, че ако станат интимни, тя отново безпомощно ще се влюби в Рафи, и това се случи. Любовта винаги я бе имало, още откакто го бе срещнала преди тринадесет години. Може би точно затова никога не бе успяла да обича Робин така цялостно, както го заслужаваше.
Не, проблемът не беше колко обича Робин, а как го обича. Тя се интересуваше от двамата мъже повече, отколкото можеше да се изрази с думи, но обичаше Рафи едновременно конфликтно и хармонично, с предизвикателство и разбиране.
Странна бе мисълта, че именно по-трудните елементи в техните взаимоотношения придаваха на чувствата й към него такава дълбочина и интензивност. С Робин винаги имаше хармония и любовта им беше любов между приятели, почти братска. Тя искаше Рафи за партньор, първичния мъж, който я караше да се чувства най-истинска жена.
Тя преглътна с мъка и леко се изплъзна от ръката на Рафи, за да не го събуди. Макар че на света нямаше нищо друго, което да желае повече от това, да прекара живота си в неговото легло, това не беше възможно. Заговорът и смъртта още ги обкръжаваха, а и имаше обвинения срещу Робин.
Работата трябваше да продължи по един или друг начин, и тогава тя никога нямаше да види Рафи отново. Като се има предвид сексуалният огън между тях, той щеше все още да иска тя да му бъде любовница, ако гордостта му не бе наранена от начина, по който тя се бе възползвала от него. Споменът за страстта от отминалата нощ правеше за нея почти невъзможно да си представи живота без него. Ако наистина станеха любовници, тя никога нямаше да преживее края на връзката помежду им.
Когато дойдеше краят, Рафи наистина щеше да бъде съвършено очарователен, учтив и малко отегчен. Тя вече си го представяше.
Допирайки опакото на дланта си до бузата му, Маги мълчаливо се сбогува с кратките им часове на интимност, устоявайки на изкушението да го целуне още веднъж.
Тъй като дрехите й бяха спретнато сгънати на стола, тя се облече, мръщейки се на невероятно многото болки и охлузвания, които откри. Малки груби кръпки прикриваха най-големите разкъсвания по дрехите й, така че изглеждаше повече или по-малко прилично. Освен дето беше облечена като мъж, разбира се.
После отиде до скамейката под прозореца, сви се там, придърпвайки коленете към гърдите си, и зачака Рафи да се събуди.
Измина може би четвърт час, преди той да се размърда. Първото му движение беше към онази страна от леглото, която бе заемала Маги. Празното място го събуди, той се надигна на лакът и погледът му се плъзна из стаята, докато не я откри на скамейката под прозореца.
Отчасти успокоен, той се загледа през разделящото ги пространство с неразгадаемо изражение на лицето. Маги усети как се разсейва от изящните кичури черна коса, спускащи се към голите му гърди. Снощи бе опознала техния допир, но сега видът им й предоставяше съвсем различно удоволствие.
Надявайки се в светлината на деня да е оцеляла поне малко от интимността на отминалата нощ, тя се осмели да каже:
— Добро утро.
Той я изгледа с дяволски студените си сиви очи.
— Добро ли е утрото?
Щеше много да я затрудни. Маги спусна крака на пода и си наложи да издържи на погледа му.
— Е, аз съм жива, за което съм ти безкрайно благодарна. Нямаше да остане кой знае колко от мене, след като тълпата си свършеше работата.
След кратка борба с паниката, предизвикана от тази мисъл, тя продължи:
— Нямам достатъчно силни думи, за да изразя благодарността си за това, че ми спаси живота.
— Не си прави труда — изрече той, а сивите му очи бяха като две бучки лед. — Не съм го направил, за да получа благодарност.
Тя ужасена се досети, че трябва да спомене и онова, което се бе случило в горещината на нощта. Ако не го направеше, щеше да го направи той, а я беше страх какво може да каже.
— Дължа та също и извинение — каза тя с пресекващ глас. — Ти ми спаси живота, а аз те използвах по непростим начин. Да ти поискам това, което аз поисках, беше… оскърбление срещу честта и добрия вкус. Ти ми помогна да преживея кошмара, надявам се да намериш в сърцето си сили да ми простиш.
С язвителна нотка в гласа Рафи каза:
— Не мислете за това, графиньо. Сигурен съм, че жена с вашия опит знае, че мъжете обикновено не възразяват да утешават разстроени жени. А вие сте невероятно опитна. Беше привилегия да имам възможността да изпитам вашите умения.
Маги се почувства така, сякаш някой я беше настъпил. Макар че се досещаше, че той може да се разсърди, това беше много по-лошо от всичко, което можеше да си представи. Никой мъж нямаше да хареса идеята, да бъде използван като успокоително срещу болката, а специално на този мъж щеше още по-малко да му хареса. Гордостта несъмнено беше най-дълбокото от чувствата му, а тя сериозно я бе наранила.
Поне не я упрекваше за любовните думи, които се бяха изтръгнали от нея, когато всичките й защитни сили я бяха напуснали и сърцето й говореше без задръжки. Ако се беше подиграл на непредпазливото й признание, болката сигурно щеше да бъде непоносима.
Но тайно в сърцето си Маги не можеше да съжалява за онова, което се бе случило, дори знаейки колко много ще й струва то за в бъдеще. Тя повтори тихо:
— Съжалявам.
Стана и се приготви да си тръгне. Гласът му я настигна през стаята:
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?
Тя спря, но не се осмели да погледне към него.
— При Робин, естествено. Трябва да поговоря с него.
— Да не искаш да кажеш, че аз наистина съм успял да събудя някакви съмнения спрямо него в твоя ирационален женски ум?
Обръщайки се с лице към Рафи, тя отсече:
— Да, проклет да си, успя. Сега трябва да му дам шанс да обясни.
Той се изправи в леглото, завивките се струпаха в скута му и очите му се впиха в нейните:
— А ако няма задоволително обяснение?
— Не знам. — Раменете й потрепнаха. — Просто не знам.
— Позвъни за закуската, когато стигнеш до гостната. Ще дойда при тебе след петнадесет минути.
Маги се накани да протестира, но той я сряза:
— Няма да си тръгнеш, преди да си хапнала нещо. После аз сам ще те отведа при Андерсън.
