Тя поиска да възрази, не знаейки дали да се зарадва, да се разтревожи, или да се обиди от покровителството му.
Без да я изпуска от проницателния си поглед, Рафи каза:
— Ако си мислиш, че ще те оставя да тръгнеш сама из улиците в тоя вид, сигурно ударът по главата е причинил повече вреди, отколкото предположи докторът. Всяка нощ по улиците на Париж убиват хора, предната нощ са намерили две тела около площад „Карусел“… И като говорим за лекари — той взе едно малко шишенце и й го подхвърли, — докторът остави това за тебе, за ужасното главоболие, което ме увери, че ще имаш. Сега, ако обичаш, излез от стаята, за да се облека.
И без да я дочака да излезе, той се изплъзна от леглото, гол и прекрасен. Тъй като знаеше, че ако веднага не напусна стаята, ще се изкуши да го завлече обратно под завивките, тя бързо извърна глава и се насочи към вратата.
Щом Рафи спомена за възможното главоболие, тя осъзна, че в главата й наистина бият чукове. И щом се озова в гостната, глътна едно от хапчетата на лекаря.
Колко жалко, че болките на сърцето не можеха да се лекуват така просто, както тези на главата.
Понеже беше в прекалено лошо настроение, за да изчака слугата си, Рафи започна сам да се бръсне, но умът му не можеше да се успокои. Не беше искал извинения и благодарност от Марго. Като последен глупак искаше тя като по магия да се влюби в него. Но когато се събуди и я видя свита на скамейката под прозореца, настръхнала като таралеж, той разбра, че в чувствата й не са настъпили чудотворни промени.
Когато ръката му неволно натисна дръжката на бръснача, той усети жилеща болка по ръба на челюстта си. Изруга, а кръвта започна да капе в порцелановия леген. Божичко, ако не внимава, някой път може сам да се заколи. Той притисна кърпата към порязаното, за да спре кървенето, чудейки се какво, по дяволите, става с него.
Марго — ето какво ставаше с него. Винаги се беше гордял, че се държи разумно и цивилизовано. В Камарата на лордовете и сред приятелите си беше известен със своята способност да обединява противопоставящите се фракции в търсене на общ език.
Но в мига, в който бе влязъл в онази малка стая в австрийското посолство и бе познал Марго, той започна да се разпада. През последните две седмици бе губил контрола над себе си и разума си по-често, отколкото в десетте години, които ги предшестваха. Ставаше съвършено ясно, че единствената причина, той да се слави като човек с умерен темперамент, е било отсъствието на нещо в живота му, което толкова да го интересува, че да го накара да загуби самообладание.
Не можеше да се изправи пред Марго в такова състояние, затова се насили да вдиша няколко пъти бавно и дълбоко. Тя бе съвършено честна по отношение на причината, поради която бе поискала той да се люби с нея, и той нямаше право да й се сърди. Заради собствената си гордост трябваше да престане да се държи като лошо хлапе.
Той махна кърпата от порязаното място и установи, че кръвта е спряла. Марго бе успяла да се съвземе след снощния ужас, и той също трябваше да го направи. Предположи, че трябва да се гордее с факта, че усилията, които бе положил заради нея, бяха имали благотворен ефект.
И се гордееше. Дяволски много.
Когато Рафи свърши с обличането и се присъедини към Марго на закуската, той отново си бе възвърнат самообладанието. Тя го изгледа с крайчеца на окото си и се успокои. Той беше доволен, че все още можеше да поддържа вида си на цивилизован човек.
Почти не говориха, докато закусваха с превъзходно кафе и кроасани, както и през първата част от пътя към жилището на Андерсън. Когато каретата им стигна околностите на площад „Карусел“, напиращата тълпа я принуди да спре.
Докато кочияшът полека обръщаше каретата, Рафи и Маги видяха, че площадът е обкръжен от хиляди австро-унгарски войници, а слънцето хвърляше отблясъци по белите им униформи и медните части на оръдията. Под тази защита продължаваше в пълна безопасност свалянето на бронзовите коне от „Сан Марко“.
Когато първият кон бе вдигнат от арката, австро-унгарските войници нададоха възторжени викове, а тълпите от французи изреваха протестиращо. Този път плячката на Наполеон си отиваше завинаги.
Рафи се усмихна мрачно.
— Уелингтън сигурно е побеснял, когато е чул какво е станало снощи, и е решил да демонстрира сила. Париж може да не го обича сега, но, кълна се, ще го уважава!
Равният глас на Маги го върна към усложненията.
— Да се надяваме, че нарастващата непопулярност няма да увеличи шансовете да бъде убит.
Останалата част от пътуването премина в мълчание. Заобиколиха площад „Карусел“ и Лувъра, за да стигнат до малкия хотел, където се бе настанил Робин. Рафи изчака навън, а Маги влезе, като го предупреди да я последва, ако се забави повече от десет минути.
Това не се наложи, защото тя се върна бързо потъмняла.
— Когато почуках на вратата на Робин, никой не отговори — каза тя, докато се качваше в каретата. — Портиерката ми каза, че Робин не си е бил у дома вече два дни.
Рафи се намръщи.
— Възможно ли е да е останал през нощта в посолството, ако има много работа?
Тя поклати отрицателно глава.
— И британската делегация не го знае къде е. Вчера изпратили куриер да пита дали Робин си е в апартамента.
Тя се настани на удобната седалка, а стомахът й се свиваше на възел от притеснение. Ако Робин е научил, че над него тегнат подозрения и е избягал, значи е виновен. Ако е невинен, никога не би напуснал Париж, без да й се обади.
Значи, тъй като беше изчезнал безследно, или бе виновен, или мъртъв.
Рафи не каза нищо, когато върна Маги в дома й в града, а веждите му бяха буреносно смръщени. Тя беше доволна, че той се ограничаваше само да й повтаря:
— Казах ти го.
Когато пристигна в дома си, тя прати съобщение на Елен Сорел, молейки приятелката си да й направи компания за лека закуска. Понеже положението се бе превърнало в криза, тя имаше нужда от съюзник, който да може да види онова, което тя пропускаше.
След това тя се оттегли в спалнята си за два часа разходки напред-назад и мъчителни мисли. Прекалено много държеше на Робин, за да се надява, че той е предан патриот, а не жив предател, но ако беше предал родината си, тя нямаше никога повече да го погледне.
Елен дойде бързо, а на лицето й бе изписано леко любопитство. Когато задоволиха апетита си, Маги я посвети в неотдавнашните събития, включително изчезването на Робин.
Елен слушаше внимателно, кестенявата й коса бе прибрана назад в скромен кок. Изглеждаше като всяка друга хубавичка французойка, с изключение на точните си и интелигентни въпроси.
Когато Маги спря, Елен отбеляза:
— Картината е по-обширна и по-мътна, отколкото знаех аз. Щом Талейран вече не е на власт и Касълрий е на легло, като че ли Уелингтън е най-вероятната мишена на убийците,
— Страхувам се, че си права. Кандовър отиде да говори с Уелингтън, да го предупреди специално да внимава. Те се познават, така че Уелингтън може да го послуша, но всички познават навика му да пренебрегва опасностите. Едно предупреждение може да не свърши кой знае колко работа.
— Време е да намалим броя на заподозрените — каза Елен. — Приключих разследванията си около полковник Фон Ференбах и тази вечер ще се срещна с него. Когато свърша, мисля, че повече няма да е заподозрян.
— Не мога да си позволя да изгубя още един приятел — каза простичко Маги. — Кандовър ще иска от Уелингтън да му даде няколко войници, затова, заради сигурността ти, те моля да вземеш
