Русе направи пауза и изрече бавно:
— Виждам, че сте добре осведомен.
Рафи смаян започна да преосмисля всичко, което знаеше. Ако Русе казваше истината, това премахваше повечето от свидетелствата, че Андерсън е предател. Мнозина, включително и Рафи, не одобряваха отмъстителността на роялистите. Парите на Андерсън можеше и да бяха подозрителни, но както бе подчертала, отбранявайки го, Марго, нейният любовник може би продаваше една и съща информация на няколко места, без наистина да предава отечеството си.
Колкото до генерала, прозвището му Льо Серпан можеше да бъде чисто съвпадение; в края на краищата още нямаше обяснение за герба с триглавата змия, намерен сред книжата на Нортууд, който беше напълно възможно да е символът на истинския Льо Серпан. Единствената друга възможна връзка беше от Льомерсие към Русе и фактът, че и двамата бяха бонапартистки офицери, не означаваше, че са заговорници.
Рафи запита:
— Анри Льомерсие също ли работеше заедно с вас?
Генералът сбръчка нос, сякаш някаква неприятна миризма си бе пробила път през аромата на пурата.
— Обиждате ме. Льомерсие е чакал, най-лошият тип офицер. Никога няма да си повдигне и пръста, за да помогне на някого, освен ако не му се заплати добре. Ако получи добра цена, би удушил собствената си баба, за да я сготви на фрикасе.
Рафи гузно свали ударника на пистолета и го пъхна под палтото си. Може би Русе беше просто брилянтен лъжец, но Марго никога не бе вярвала, че той е роден убиец, дори когато го подозираше, че е замесен в нещо тайно. Инстинктът й показваше забележително здравомислие.
Рафи каза вдървено:
— Дължа ви извинение. Надявам се, че ще ми простите обвиненията.
— Почакайте — вдигна ръка генералът. — Защо мислите, че съм искал да убия Касълрий или Уелингтън? Без тях Франция би била принудена да приеме много по-унизителен мир.
— Точно затова. Изглеждаше напълно възможно някой истински революционер да иска да види Франция унизена до такава степен, че да е склонна отново да грабне оръжието. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам и да потърся Марго.
Русе поклати глава.
— Блестящо хрумване, но, уверявам ви, не бих направил нищо, за да удължа агонията на родината си: Франция не може да си позволи второ Ватерло. Ако има заговор, заплашващ мира, аз съм също толкова заинтересован да го разкрия, колкото и вие. Ако ми кажете какво знаете, може би ще ви бъда полезен.
Рафи се поколеба, после седна, проклинайки се, задето е така омагьосан от Марго, че не е задавал повече въпроси, когато имаше възможност. Сега беше прекалено късно; когато и Марго, и Андерсън бяха изчезнали от пейзажа, той беше безсилен поради незнанието си. Без достъпа до информацията, с която разполагаха те, нямаше представа към кого да се обърне, затова всяка помощ беше добре дошла. Той изложи накратко какво знаеха и предполагаха, после изброи всички главни и второстепенни заподозрени, които бяха разследвали.
Генералът слушаше внимателно и лицето му потъмня при вестта, че Робърт Андерсън е изчезнал. Прекъсна го едва когато Рафи спомена, че граф Дьо Варен е сред заподозрените.
— Защо Варен? Ултрароялистите имат най-голяма изгода от статуквото.
Рафи помисли малко и отговори:
— В началото имаше подозрение, че ултрароялистите може да искат да убият краля, за да го замести граф Д’Артоа. Но когато стана ясно, че атаката е насочена срещу британските водачи, елиминирахме Варен от нашия списък.
Русе кимна.
— Не съм се виждал с него преди срещата ни в Лувъра, така че направих някои разследвания. Варен е бил сериозно замесен в роялисткото разузнаване, когато е бил в изгнание, но сега дейността му е в рамките на закона. Моля, продължете.
Когато Рафи свърши, генералът се замисли, а въздухът около него стана синкаво-сив от дима на пурата. Накрая той каза:
— Познавам повечето от тези хора, а от всички тях Льомерсие беше най-вероятният участник в подобен заговор. Но не беше достатъчно интелигентен или амбициозен, за да застане начело на подобно начинание. Трябва да узнаем за кого е работил.
След като помисли още малко, той добави:
— Може би ще успея да го разбера. Ако знаем кой е работодателят на Льомерсие, може да намерите вашия Льо Серпан. Ще започна разследването още днес следобед и ще ви уведомя, ако науча нещо важно. Какво ще правите, ще помолите ли Уелингтън да ви даде хора, за да търсите графинята?
— Не, щом не знам къде да я търся, можем да пратим всички съюзнически войски да претърсват Франция, и пак да не я открием. Но вие ми давате идея. Ако Варен е бил замесен в роялисткото разузнаване, той може още да има известни познанства. Може би ще успея да го убедя да ми помогне, заради графинята. Той явно я обожава.
— Кой ли мъж не би я обожавал! — усмихна се Русе за пръв път, откакто дукът му бе отправил обвиненията си. После лицето му отново стана сериозно и пръстите му се свиха около мундщука на пурата. — Ще кажете ли на роялисткото правителство за интереса ми към освобождаването на затворниците?
— Няма да предам човек заради това, че е лоялен към приятелите си — каза Рафи и се изправи. — Но внимавайте, генерале, съпругата ви също заслужава вашата лоялност.
— Знам. — Русе замълча за един дълъг миг. — Когато ми казахте, че ме арестувате, видях съпругата си вдовица и нероденото си дете сираче. Няма да ги изложа на такова нещо. Освен това — прибави той, надсмивайки се над себе си — ще излъжа, ако кажа, че животът не ми е приятен, още повече сега.
Рафи му подаде ръка.
— Няма нищо нередно в това, човек да се радва на живота. Господ знае колко много нещастие има по света.
След като се ръкуваха, той си тръгна, питайки се какво, за Бога, трябва да направи сега.
19.
Съзнанието бавно се връщаше у Маги, придружено с отвратителното чувство за гадене, което, както се досещаше тя, беше предизвикано от упойката, с която я бяха зашеметили. Тя лежеше на някакво легло, но погледът й бе така замъглен, а светлината толкова оскъдна, че когато отвори очи, различи само някакви неясни очертания. По тишината отгатна, че е сама, затова повдигна с огромни усилия дясната си ръка и заопипва наоколо си.
Напипа с ръба на ръката си някакво обло, пухкаво нещо и пристъп на луда паника я разтърси. Тя подскочи, макар че умът й подсказваше, че формата и текстурата не са като на човешка глава.
Обърна се надясно, от което световъртежът се усили още повече и замига, за да проясни погледа си. После отново замижа, когато от тъмнината се материализираха два ослепителни златни кръга. И докато се люлееше на ръба на истерията, към златистите кръгове се присъедини една прозяваща се розова уста с малки, блестящи зъби.
Облекчението й беше толкова голямо, че Маги едва не се разсмя. В леглото й имаше не изнасилвач, а котка. Свита на топка върху възглавницата й, тя беше доста голяма, доста рошава и доста черна, със сплесканата физиономия на истинска персийка. Глупавото създание явно се беше вмъкнало, когато са внесли Маги тук.
Тя се надигна внимателно и изрече с дрезгав глас:
— Ако ти си котаракът на Варен, събрал си се с неподходяща компания, Рекс. Или и тебе са те затворили за шпионство, а?
Тя почеса копринената черна глава и бе възнаградена с едно мъркане, толкова силно, че почувства вибрациите му по дюшека.
