Смеейки се, тя леко се отдръпна.
— Май не можеш да мислиш за нищо друго освен за целувки?
— Очевидно — призна си той, но нямам избор. — Обгърна я с ръце през кръста и я повдигна така, че устните им да бъдат на едно ниво.
Всеки следващ път целувките й ставаха по-настойчиви. Още веднъж усети, че се понася в опияняващата вълшебна страна на желанието. Раят във въглищната мина…
Като се мъчеше да възвърне самоконтрола си, тя се наведе назад и каза:
— Ако не спрем, водата ще започне да ври.
— Кларисима! — каза той с удоволствие. — Това е най-хубавото нещо, което някога си казвала.
За щастие не се опита да я целуне пак. След като я постави долу, той обгърна с ръка рамото й и те продължиха напред.
Скоро достигнаха преграда, която издаде металически звук, когато Никълъс я опипа със свободната си ръка.
— Мисля, че стигнахме вратата, където беше Хю.
В участъка не се забелязваше никакво тяло. Никълъс се гмурна и премина през вратата, после извика на Клер да го последва.
Когато тя излезе от другата страна, премига извън себе си от радост, забелязала приближаващите светлини на свещите. Около половин дузина мъже газеха към тях през дълбоката до кръста вода, Оуен ги водеше. Той извика:
— Клер, Никълъс, вие ли сте?
— И двамата в отлично здраве — отвърна Никълъс и помогна на Клер да стъпи на крака. — Успя ли да изведеш Хю?
— Аха, макар да бяхме близо, трябваше да преплуваме разстоянието до по-високо ниво и после да го кача горе на повърхността. Бедното дребосъче, страхуваше се да остане в рудника.
— Един мъж се е удавил в галерията — каза Клер сериозно. — Има ли други нещастни случаи?
— Трябва да е Бодвил, мир на душата му — рече Оуен. — Няма други загинали или лошо пострадали. Късметлии сме.
Един от миньорите се обади:
— Ще отидем да потърсим Бодвил.
— Не е далеч, след участъка с по-нисък таван — обясни Никълъс.
Миньорът кимна и поведе трима мъже към металната врата. Нивото на водата спадаше непрекъснато и вече беше възможно да запалят свещите.
Когато Клер и другите тръгнаха към главната шахта, Оуен каза:
— Съжалявам, че се забавих толкова. Имаше един участък, през който не можеше да се мине, преди да оправят помпата.
— Нали никой не е пострадал. Аз успях да прекарам много приятен следобед — мрачно каза Никълъс. — Всеки ден ли е така, или това вълнение беше специално за мен?
Оуен въздъхна.
— Бих искал днешният случай да е изключение.
Инцидентът може да даде добър резултат, помисли си Клер, докато с усилие си пробиваше път през водата. Сега, когато отношението на Никълъс към мината беше ангажирано, би се обзаложила, че скоро щяха да настъпят промени.
11
Тъй като знаеше колко е изтощена Клер, Никълъс обви ръка около кръста й, докато въжето ги издигаше със скърцане към повърхността. След като я пренесе през наводнената мина, не искаше да я загуби в последния етап от пътуването им. Тя уморено се облегна върху рамото му, очевидно доволна от подкрепата.
Горе той скочи на твърдата земя и помогна на Клер да слезе. Студеният вятър пронизваше през мокрите дрехи.
Хю чакаше неспокойно до входа. Лицето му светна, когато видя Оуен, който се изкачи след Никълъс и Клер.
— Радвам се, че сте в безопасност, господин Морис. Проклето място.
Оуен потупа момчето по рамото.
— Мините не са толкова лоши, Хю, макар да не са по вкуса на всеки човек.
— Заклевам се в Исус Христос, че няма да сляза отново долу — каза момчето с тържествен глас. Думите му прозвучаха като обет, а не като богохулство.
Докато говореше, ремъчният скрипец издигна на повърхността още няколко души. Единият от тях, висок и слаб мъж с червено лице, изрева:
— Чух това, Хю младши, и да не съм го чул пак. За да спреш да хленчиш, веднага ще те сваля отново в мината.
Малкото личице на детето пребледня от ужас. Разтреперано, но решително, то заяви:
— Не, татко, няма да сляза.
— Аз съм твой баща и ще правиш, каквото ти кажа — изръмжа мъжът. Като пристъпи напред, той се протегна към ръката на Хю.
Момчето изпищя, побягна и се скри зад Оуен.
— Моля ви, господин Морис, не му позволявайте да ме свали долу.
Оуен меко каза:
— Момчето за малко да се удави, Уилкинс. Нуждае се от топла храна и легло, а не отново да бъде спуснато в рудника.
— Това не е твоя работа, Морис. — Уилкинс наново се опита да хване детето, като политна при рязкото движение.
Лицето на Оуен помръкна и доби хладно изражение.
— Пиян си. Остави момчето на мира, докато изтрезнееш.
Миньорът избухна като барут, размаха костеливи юмруци и закрещя:
— Не ми казвай какво да правя със сина си, лицемерно методистко чудовище.
Оуен ловко отскочи встрани. После, с видимо задоволство, повали нападателя си с добре премерен удар в челюстта. Докато Уилкинс лежеше зашеметен на земята, Оуен коленичи до детето.
— Ще дойдеш у дома за чаша чай, Хю — нежно каза той. — Татко ти е в лошо настроение днес.
Никълъс потрепери от нещастното изражение върху лицето на момчето, напомнящо му за собственото му детство. Начинът, по който Оуен разговаряше с Хю, накара Никълъс да се замисли за преподобния Морган.
Не успял още да се отърси от спомените, той се извърна и видя Уилкинс да залита към тях, стиснал в ръката си миньорската кирка с къса дръжка. С лице, изкривено от ярост, той вдигна кирката и замахна към Оуен.
Никълъс пристъпи напред и изтръгна кирката от нападателя, изви ръката му с такава сила, че Уилкинс отново се свлече на земята. Без да спира да крещи, миньорът се мъчеше да се изправи на крака.
Никълъс изрита мъжа в корема и отново го просна по гръб. После взе кирката и опря острието на тежкия метален инструмент в гърлото на Уилкинс. Миньорът миришеше на евтино уиски. Сега не беше способен да уплаши и дете.
— Имам едно предложение за теб — студено изрече Никълъс. — Момчето е упорито, рудникът не му харесва, така че очевидно няма да слезе заради теб. Мога ли да го взема, да кажем, за двадесет гвинеи? Толкова то ще спечели за цяла година работа и няма да се налага да даваш пари за храна и дрехи.
Уилкинс замига объркано, после изръмжа:
— По дяволите, кой си ти?
— Аз съм Абърдар.
Лицето на Уилкинс се изкриви от гняв. И макар да беше в опасно положение, той изсъска:
— Нима циганинът предпочита малки момчета? Затова ли съпругата ти не остана при теб?
