отидеш в Уорфийлд.
Доминик го зяпна смаяно.
— Мили Боже, Кайл, какво може да е по-важно от това да се опознаеш с момичето, за което възнамеряваш да се ожениш? Трябва ти сам да решиш дали наистина си готов да сключиш този странен брак. Как бих могъл аз да те заменя в една толкова деликатна мисия?
— Другият ми ангажимент не е твоя работа! — сряза го брат му. — А колкото до отношенията ти с лейди Мериъл, макар че вероятно е твърде пресилено да допусна, че си истински джентълмен, след като досега си помагал на толкова много птички с прекършени криле, едва ли ще си способен да нараниш едно невинно същество. Освен ако не си се променил до неузнаваемост.
Доминик стисна зъби и преглътна язвителния си отговор. Щеше да бъде грешка, ако позволи на Кайл да го ядоса. Помисли си с копнеж за Брадшо Манър, но нямаше как да не изтъкне най-очевидното разрешение.
— А не е ли по-разумно да отложиш посещението си в Уорфийлд, докато не приключиш с другия си ангажимент? Или обратното?
— Нито един от двата ми ангажимента не може да се отложи. — Кайл смръщи тъмните си вежди. Много отдавна не бяха прекарвали толкова дълго време заедно. За Доминик се оказа изнервящо да вижда собствените си жестове и маниери у брат си.
— Лейди Мериъл има двама настойника — обясни Кайл. — Вуйчо й, лорд Еймуърт, поддържа нашия брак. Той смята, че един подходящ съпруг, както и бъдещите й деца, ще й помогнат да стане нормална жена.
— Хм, надали е възможно. Особено след толкова години…
— Подозирам, че тайното желание на лорд Еймуърт е племенницата му да има наследници. Той е бил много близък със сестра си. Предполагам, че така се надява да се утеши за преждевременната й смърт.
Доминик успя да потисне гримасата на отвращение.
— Вероятно всичко това има някакъв смисъл, но защо е нужно да се бърза? Ако са избрали именно теб като жребец за разплод, няколко седмици по-рано или по-късно няма да бъдат фатални за продължението на рода.
— Има едно усложнение. Чичо й, лорд Греъм, който е неин настойник откъм бащина страна, е против идеята лейди Мериъл да бъде омъжена. Той смята подобен брак за грях срещу природата.
Доминик бе напълно съгласен с лорд Греъм.
— Значи Еймуърт копнее да обяви годежа, преди Греъм да е усетил какво се крои зад гърба му. Струва ми се, че се намесваш в някаква ужасна бъркотия, която може да приключи с невероятен скандал.
— Лейди Мериъл е на двадесет и три. Досега не е обявявана за невменяема, така че не се нуждае от позволението на настойниците си, за да се омъжи. — Въпреки че говореше плавно и уверено, нещо в погледа на Кайл издаваше смътно безпокойство. — Лорд Еймуърт ме увери, че Греъм ще се примири със свършения факт, стига девойката да изглежда доволна от промяната. И понеже в момента Греъм е на пътешествие из Европа, Еймуърт иска племенницата му да се омъжи преди завръщането му.
— А на теб, Кайл, защо ти е нужна тази женитба? Има много други богати наследнички. Не ми се вярва да вършиш всичко това само защото си влюбен до уши в една побъркана.
Лицето на брат му като че ли се вкамени.
— Предпочитам лейди Мериъл пред всички други кандидатки. Уверен съм, че и двамата ще спечелим от брака.
На Доминик цялата тази история продължаваше да му намирисва на нечестна сделка.
— Все още не разбирам как бих могъл да ги измамя. Едва ли е възможно да остана в това имение със седмици, а след това да изчезна и ти да заемеш мястото ми, без никой да забележи промяната.
— Лейди Мериъл живее само с две свои далечни братовчедки и прислугата. Дръж се естествено, не се сближавай с никого и прекарвай повече време с момичето, за да може тя да се почувства добре в компанията ти.
— И най-вероятно именно тя ще разбере за подмяната! — гневно възкликна Доминик. — Дори кучетата и конете ни различават!
— Тя… тя не обръща внимание на хората. Посетих за кратко Уорфийлд. — Кайл замълча за миг. — По време на вечерята ми хвърли само един поглед и после се зае със супата си. Съмнявам се, че ще забележи някаква разлика между теб и мен.
Доминик се опита да си представи първа брачна нощ с восъчна кукла.
— Това ми прилича повече на изнасилване!
— Дяволите да те вземат, Дом, не съм дошъл, за да слушам глупавите ти възражения! — избухна Кайл. — Ще ми помогнеш ли или не?
Накъсаните думи проехтяха като плясък на камшик. Едва сега Доминик осъзна това, което трябваше да проумее много по-рано: брат му страдаше. Въпреки невъзмутимостта му си личеше, че нещо не е наред. Нима бе преживял любовно разочарование, толкова покъртително, че вече му бе все едно за коя жена ще се ожени? Някога щеше да се осмели да го попита, но не и сега. Отношенията им изключваха всяка проява на братска загриженост и доверие.
Явно обаче Кайл бе отчаян. А Брадшо Манър все пак бе твърде щедро заплащане само за няколко седмици работа.
Въпреки вечните им търкания Доминик не се радваше на факта, че неговият брат близнак е изпаднал в затруднено положение. Затова реши да приеме предложението по-скоро от съчувствие отколкото заради примамливата награда.
— Добре. Ще изпълня молбата ти.
Кайл въздъхна с облекчение.
— Добре. Очакват ме в понеделник в Уорфийлд, така че не ти остава много време да се приготвиш.
— Толкова скоро?
— Имаш ли някакви неотложни дела, които да те задържат в града?
Не, по дяволите, наистина нямаше. Щеше да се наложи да откаже няколко покани за обеди и вечери, навярно щеше да липсва на неколцина от приятелите си, но за никого от тях присъствието му не бе жизнено необходимо.
Като по-малък син на знатен английски благородник Доминик бе постъпил в армията и бе получил бойното си кръщение при Ватерло.1 И макар че не се бе посрамил в ожесточените схватки, от тази война бе извлякъл една ценна поука — не бе роден за войник.
Затова продаде офицерския си чин и заживя безгрижния живот на млад и свободен джентълмен. Наслаждаваше се на бляскавия сезон в Лондон и на дългите посещения в провинциалните имения на приятелите си през мъртвия летен период. Беше достатъчно темпераментен, за да го смятат за жизнен и забавен, но и твърде благоразумен, за да се забърка в някоя неприятност. Вече обаче бе станал на двадесет и осем и бе започнал да се уморява от удоволствията. Бездействието му тежеше.
Ако станеше собственик на Брадшо Манър, животът му щеше да придобие смисъл. Плодородните земи, огромните конюшни, пълни с великолепни коне… Копнежът му бе толкова силен!
— Ще се приготвя за понеделник. Какво трябва да направя?
— Първо се подстрижи — сухо рече брат му. — Ще трябва да вземеш и някои от дрехите ми. Има още много да се желае от твоя шивач.
Доминик мислено се закани преди края на предстоящия маскарад да съсипе уж случайно поне един от драгоценните костюми на Кайл.
— Нещо друго?
— Морисън ще те придружи. Само той ще знае за замяната.
Доминик едва се сдържа да не изпъшка на глас. Морисън, камериерът на брат му, бе не по-малко превзет от господаря си.
— Ако се наложи, Морисън ще може ли да се свърже с теб?
Кайл се поколеба.
— Ще знае къде съм, но ще бъде почти невъзможно да ми се обади. Вероятно ще отсъствам за четири- пет седмици. Очаквам от теб да ме прикриваш каквото и да стане. Щом установиш приятелски отношения с лейди Мериъл, си тръгвай. Колкото по-малко време прекараш в Уорфийлд, толкова по-слаба е вероятността някой да забележи измамата.
