Глава 13
— Моля! — едва успя да промълви Джослин.
— Ти си една безсрамница! Какви са тези глупости, че си се омъжила? Та едва миналата седмица нямаше никакъв кандидат! — Присвитите очи на графинята заприличаха на две ивици. — Или си си купила съпруг, някакъв зестрогонец, който е съгласен да те вземе въпреки коварството и лошия ти характер?
Джослин бе потресена от злобата, която се изливаше върху нея. Макар че двете с графинята не се харесваха, досега поне успяваха да се държат цивилизовано и учтиво една с друга. Но пък и досега Елвира не е била заплашвана от възможността да бъде лишена от богатството, което се надяваше да наследи съпругът й.
Леля й пое дъх, за да се впусне в нова атака, когато в стаята се чу студен глас:
— Ще бъдеш ли така добра да ни представиш, Джослин?
Тя бе забравила за Дейвид, но отстъпи настрани, за да може леля й да види, че е нахлула в стаята на джентълмен. За нещастие на графинята не й бе до благоприличие. При вида на майор Ланкастър от гърлото й се изтръгна ниско ръмжене.
— Дейвид, това е леля ми, графиня Кромарти — рече младата жена, съжалявайки с цялото си сърце, че не може да му спести тази неприятна сцена. — Лельо Елвира, позволи ми да ти представя майор Ланкастър. — Тя нарочно представи леля си на Дейвид, защото бе убедена, че графинята, която стриктно държеше на ранга в обществото, ще го приеме като обида, каквато всъщност и беше.
— Значи вие сте този, който играе важна роля в този фарс! — с възмущение възкликна Елвира. — Никога не съм чувала за вас! Вие сте никой!
Дейвид направи безупречен поклон пред графинята.
— Разбира се, едва ли бихте одобрили факта, че племенницата ви се е омъжила за човек без знатно потекло и богатство. С нейната красота, произход и очарование тя би могла да вземе за съпруг най- изтъкнатия благородник. Всъщност и аз самият неведнъж съм го изтъквал пред моето скъпо момиче.
Високият и представителен млад мъж пристъпи напред и обви с ръка раменете на Джослин.
— Напълно съм съгласен с вас, че не съм достоен за съпругата си. Но любовта не знае граници, а нашата издържа проверката на времето. След като чувствата ни не се промениха, аз се предадох на изкушението и помолих Джослин да се омъжи за мен.
Неговото „скъпо момиче“ се взираше в него с безмълвен потрес. Той я дари с предана усмивка и скришом й смигна.
— Споделям мнението ви, че нито един мъж не е достатъчно добър за племенницата ви, лейди Кромарти. Мога единствено да се закълна, че ще прекарам живота си, опитвайки се да бъда достоен за нея.
Смайването на Джослин за малко да премине в неконтролируем смях. С огромно усилие на волята тя се овладя и изрече с мил глас:
— Дейвид, скъпи, колко мило се изразяваш! Като че ли всяка жена не би била горда да бъде твоя съпруга. — Извърна се към леля си и пламенно додаде: — Подобно благородство, такива високи принципи и морал нямат цена. Освен това съпругът ми притежава и лъвско сърце — знаеш ли, той е герой от Ватерло. — Плъзна ръка около кръста на мъжа си и оброни глава на рамото му. — Аз съм най-щастливата жена на този свят!
Елвира се вторачи слисано във влюбената двойка. Бе очаквала всичко друго, но не и гледка на взаимно обожание. И макар че досега не бе чувала за майор Ланкастър, той безспорно бе истински джентълмен.
— Значи вие се обичате от дълго време?
— О, ние се познаваме от цяла вечност — безцеремонно заяви Дейвид. — Но разликата в положението ни в обществото и войната ни бяха разделили. — Отправи към Елвира най-невинната си усмивка. — Надявам се, че ще ни пожелаете щастие.
— Тази работа ми се струва съмнителна — изсумтя Елвира. — Нямаше обявяване на годежа в църквата, не е присъствал никой от семейството. Най-малко трябваше да поканиш Уилъби и мен. Като глава на семейството негово задължени е да те предаде на младоженеца.
Джослин направи трагична гримаса.
— Кажи на чичо, че не съм искала да го обидя. Нямаше време, за да организираме по-голяма сватба. Дейвид беше сериозно болен. Всъщност животът му висеше на косъм, а, повярвай ми, той притежава силно чувство за чест, за да не ми позволи, да се омъжа за него.
Лейди Кромарти не изглеждаше много убедена.
— Всичко това звучи мило и романтично, но как се запознахте?
— Беше много любезно от твоя страна да ни засвидетелстваш уважението си, лельо Елвира, но не мога да ти позволя повече да уморяваш съпруга ми — твърдо отвърна Джослин, решила, че представлението и без това е стигнало твърде далеч. Отдръпна се от Дейвид и разклати шнура на звънеца.
Дъдли се появи почти незабавно. Джослин подозираше, че при по-близка инспекция ще открие шпионска дупка в ухото му.
— Моля те да съпроводиш графинята до долния етаж. Съжалявам, че няма да те придружа, лельо, но със съпруга ми обсъждаме много важни въпроси. — Хвана Дейвид под ръка и запърха настойчиво с мигли.
След тази безцеремонна покана да напусне стаята графинята се извърна рязко и профуча така бързо покрай Дъдли, че перата й го удариха през лицето.
Джослин изчака стъпките й да заглъхнат, след което се отпусна в креслото и избухна в смях.
— Сега вече знам защо не умряхте от раните си, майоре — рече тя, след като успя да си поеме дъх. — Очевидно сте роден, за да свършите на бесилката. Никога през живота си не съм чувала толкова полуистини накуп. Познавали сме се били „от цяла вечност“, как пък ли не!
— Това е резултат от юридическото ми обучение, скъпа. Опитният адвокат си служи ловко с думите, за да убеди всеки разумен човек, че черното е бяло. Ако си спомните думите ми, ще се уверите, че всъщност не съм казал каквато и да било лъжа. — Дейвид приседна на леглото и лека усмивка заигра на устните му. — Ако аз съм роден, за да свърша на бесилката, то пък вие сте родена, за да блестите на сцената на „Друри Лейн“. Бързо навлязохте в ролята си.
— Наистина много лошо от моя страна — отвърна Джослин без капка съжаление. — Но как може леля Елвира да си позволява да се държи по този начин в собствения ми дом!
— Винаги ли сте толкова „любезни“ една с друга?
— Тя се е омъжила за чичо ми, когато съм била на две години. Разказвали са ми, че когато сме се срещнали за пръв път ме вдигнала на ръце, за да демонстрира майчинския си инстинкт, а аз съм я ухапала по носа. Оттогава отношенията ни непрекъснато се влошават.
Той се усмихна.
— Лейди Кромарти беше права. Вие наистина сте безсрамница.
Джослин му се усмихна най-невъзмутимо.
— Желанието ми да купя земя е най-важната причина да запазя наследството си, но ако трябва да съм честна, втората причина е твърдото ми намерение да не позволя на леля Елвира да се добере до него. — В този миг й хрумна една мисъл. — Ако анулираме брака си, тя ще може ли да оспори с основанието, че всъщност не съм била омъжена?
Дейвид сви рамене.
— По принцип всеки може да съди всеки за всичко. Не мисля обаче, че тя може да спечели, но предполагам, че ще е по-добре да обсъдите подробностите с вашия адвокат. Как смятате, чичо ви ще ви призове ли в съда? Дори и да не спечели делото, борбата ще бъде прекалено скъпа и болезнена.
— Уилъби вероятно ще направи това, което Елвира желае. Той е мил и приятен човек, но е под чехъл. — Младата жена се замисли за вероятността от съдебно дело. Време бе да се консултира с адвоката си Джон Крандъл. Във всеки случай един граждански процес за имуществен спор няма да бъде толкова ужасен, колкото едно бракоразводно дело.
Посещението на Елвира я накара да се замисли за бъдещето.
— Какво ще правите, след като се освободите от формалния ни брак?
— Още не съм мислил за това. Вероятно ще се върна в армията. Мисълта за гарнизонна служба не ме въодушевява особено, но не съм сигурен, че ставам за друга работа. — Майорът се усмихна тъжно. —
