да я търпя, ако завинаги остане свързана с теб.
Дейвид още повече се намръщи. Тъкмо се канеше да й отвърне подобаващо строго, когато откъм вратата го прекъсна един отривист женски глас:
— Не е необходимо да се опасявате от това, госпожице Ланкастър. — Лейди Джослин влезе в стаята с вестник в ръка. — Ние с брат ви обсъдихме всички възможности за анулиране на нашия брак, така че кръвта ви може да продължи да циркулира необезпокоявано във вените ви.
Лицето на Сали пламна. Почувства се ужасно неудобно. За съжаление тя винаги бе по-добра в нападение, отколкото в извиненията, затова хапливият език отново бе пуснат в действие:
— Чудесно! Ако е възможно да се анулира бракът ви, предполагам, че вие повече няма да сте заплаха за живота на Дейвид.
— Сали, престани! — гневно извика той.
— Не се тревожете, майоре — спря го лейди Джослин с влудяващо спокоен тон. — Сестра ви не за пръв път ми отправя подобни обвинения. Прекомерната й загриженост за вас вероятно действа много възбуждащо на въображението й. — Тя остави вестника на масичката. — Мисля, че ще се зарадвате, ако хвърлите един поглед на последните известия. Моля ви да ме извините, че прекъснах братския ви разговор.
— Моля ви, почакайте, лейди Джослин — обади се Дейвид. Подразнена още повече от властната нотка в тона на офицера, домакинята го изгледа хладно.
— Да, слушам ви, майор Ланкастър.
Сали не можеше да отрече умението на лейди Джослин да демонстрира вродените си аристократични обноски, когато бе най-необходимо. Човек можеше да си представи колко поколения от рода Кендъл преди нея са били нужни, за да наследят техните потомци това изтънчено изкуство да бдят над фамилната чест. Нямаше съмнение, че в този миг предшествениците й биха се гордели с нея.
Дейвид обаче не се отказваше така лесно от плановете си.
— Вие двете защо не приберете кинжалите си?
Надвисна неловка пауза, прекъсната, след продължителен размисъл, от леденото прецеждане на лейди Джослин:
— Вашата сестра си е втълпила, че застрашавам съществуването ви. Или че се забърквам в сантиментална история с вас. Очевидно има склонност да вижда опасности там, където ги няма.
Сали повече не можеше да се сдържа.
— Опасности, където ги нямало, така ли! Дейвид, никак не ми се искаше да го научаваш, но трябваше насила да я убедя да те приюти в къщата си. След като получи онова, което искаше, да те ожени за себе си, тя не искаше нищо друго, освен да издъхнеш в онази отвратителна болница, за да не затрудняваш егоистичното й живуркане.
Вцепенен от изненадата, Дейвид мрачно изгледа съпругата си.
— Вярно ли е това?
Сали обаче още не бе свършила.
— Когато ми връчи първата четвърт от годишната ми издръжка, аз я попитах дали това не са тридесет сребърника. — Измери снаха си с гневен поглед. — Твоята скъпа женичка ми отвърна, че среброто било само за простолюдието, а пазарувала винаги в злато.
— Наистина ли сте казали това? — удиви се Дейвид. Сега бе ред на лицето на лейди Джослин да се покрие с ярка червенина.
— Опасявам се, че точно това заявих. — Внезапно надменната дама с лед във вените изчезна и на нейно място се появи уплашено момиче, заловено в измама.
За изненада на Сали, брат й избухна в бурен смях.
— Не съм виждал по-глупава женска свада!
В него се впериха два чифта разярени женски очи. Разбира се, Сали отново се оказа по-бърза в реакциите си:
— Какво искаш да кажеш?
— Вие двете сте най-способните и най-деспотичните жени, които познавам. Съвсем естествено е, когато кръстосате шпаги да демонстрирате най-лошите си черти. — Той поклати глава с насмешлива гримаса. — Който твърди, че жените са по-слабият пол, явно не се е сблъсквал с вас двете. На бедния мъж не му остава нищо друго, освен да се съгласява с всичко и да се надява да не бъде изподран от ноктите ви.
— Не вярвайте нито на дума от брътвежите му! — кисело осведоми Сали надменната аристократка. — Обикновено Дейвид е разумен, в сравнение с повечето мъже, но когато си науми нещо трябва да се вдига бяло знаме.
— Вече забелязах тази особеност на характера му — недоволно присви устни лейди Джослин. — Всъщност ние двете като че ли за пръв път сме на едно мнение.
Сали неловко се усмихна и скептично процеди:
— Което не ме радва особено.
Дейвид пое ръката на сестра си в своята длан.
— Сали, струва ми се, че прекаляваш. Сигурно си въобразяваш, че лейди Джослин е твой враг, предвид необичайните обстоятелства около нашата сватба. Само че грешиш. Ако тя искаше да ми причини зло, снощи можеше да ме остави да се прекатуря през перилото на коридора пред стаята ми. Тогава тя наистина щеше да овдовее много скоро.
Сали трепна изплашено, защото моментално си представи смъртоносното падане.
— Ти си бил на крачка от смъртта!
— Разсъдъкът ми бе помрачен и очевидно съм бил способен на всичко. Но Джослин ме опази от падането и ме отведе в леглото си. — Пристъпи към жена си, за да хване и нейната ръка. — През най- тежките дни от боледуването ми тя се грижеше лично за мен, макар че бяхме почти непознати. Не вярвам, че щеше да бди по-неотстъпно, дори и ако бяхме женени от двадесет години.
— Нима вие… наистина сте се грижили като медицинска сестра за моя брат, лейди Джослин? — смая се Сали.
— Да, макар че съм доста изненадана от това, че той помни такива подробности. — призна Джослин. — През повечето време не беше на себе си.
Пред очите на Сали изплува споменът от деня, когато те се бяха оженили. Тогава тя лекомислено бе отказала помощта й. При тези обстоятелства Джослин трудно можеше да бъде упреквана, че не бе предложила да отведат Дейвид в дома й. Сали явно се бе проявила като глупачка. Но въпреки това или може би точно по тази причина сега й бе дяволски трудно да погледне снаха си в очите.
— Дължа ви извинение. Това, което казах, беше отвратително.
Според Сали сега трябваше да се очаква, че непоносимо гордата и властна аристократка няма да пропусне възможността да сипе сол в раната на зълва си. Но вместо това лейди Джослин се задоволи със суха и унила констатация:
— Да, но не може да се отрече, че бяхте предизвикана от необичайните обстоятелства. Нека да забравим за случилото се.
Двете жени размениха предпазливи погледи през главата на Дейвид, който все още ги държеше за ръце.
— Вие притежавате удивителната дарба да ме изкарвате от нерви и ме принуждавате да изричам ужасни слова. Ако леля ми Лора ме бе чула, незабавно щеше да ме изпрати в леглото и за наказание да ме остави без вечеря за месец. Искате ли да се престорим, че изтеклата седмица не е съществувала и да започнем всичко отначало? — Тя й подаде с усмивка свободната си ръка. — Добре дошла. Колко е хубаво, че се отби при нас.
Сали отново забеляза онова, което наскоро й бе направило силно впечатление: лейди Джослин бе неустоима с прелестната си усмивка.
Не можа да се сдържи и също се усмихна в отговор, протягайки ръка.
— Здравейте, лейди Джослин. Името ми е Сали Ланкастър. Вярвам, че сте се омъжили по любов за моя брат. Моля ви да приемете моите поздравления.
Когато двете жени си стиснаха ръцете, Сали безмълвно благодари на брат си, че именно на него дължеше възможността да започне на чисто. Вече никой не можеше да я разубеди, че за самата нея е по-
