винаги остава тяхно. А повечето от нас са отгледани от майките си, не от йезуитите, така че под английската фасада на офицер и джентълмен аз всъщност съм истински уелсец.
Джослин се извърна настрани. Лицето й бе застинало и той си спомни, че майка й бе починала преди тя да навърши седем години. Колко ли е била съзряла, когато семейството й е понесло този жесток удар? Явно достатъчно, за да останат завинаги белези в душата й.
Докато се чудеше дали да я попита, тя изрече със студен глас, който отдавна не бе чувал:
— Ако си повече уелсец, отколкото англичанин, сигурно много обичаш нарциси.
— Признавам си, така е — откровено сподели той. — През пролетта „Уестхолм“ е покрит с килим от жълти нарциси. Когато бяхме деца, Сали и аз помагахме на мама да разсажда луковиците.
Джослин се усмихна и лицето й се отпусна.
— Ето че отново си у дома. Понякога животът ни поднася неочаквано щастлив край.
— Съжалявам, че не е имало щастлив край за теб в „Чарлтън“ — тихо каза той, питайки се дали техният брак ще бъде увенчан с подобен щастлив край.
Тя сви колене и ги обгърна с ръце.
— Какво да се прави, в този мъжки свят жените напускат домовете си, за да създадат нови. Някога и аз ще намеря своя нов дом.
Не биваше да пропуска тази възможност. Дейвид се подпря на лакът и напрегнато се вгледа в нея.
— „Уестхолм“ може да бъде твоят нов дом.
Тя преглътна с усилие и извърна глава. Той се почувства така, сякаш проклетият херцог се бе настанил помежду им, разваляйки за миг очарованието на излета им.
— Цената би била твърде висока — сковано продума младата жена.
— Дали? — В гласа му прозвуча заповедна нотка и тя неохотно извърна лице към него. Дейвид протегна ръка. Джослин я пое несигурно, а той я придърпа към себе си. Обхвана лицето й в шепи и приближи устни към нейните. — Тази цена висока ли е? — смутолеви той.
— Знаеш, че не е, негоднико — въздъхна тя, преди устните им да се слеят, отмалели в летния зной.
Устните й имаха вкус на слънце и ябълково вино. След целувките им през последните няколко дни тя вече не бе толкова срамежлива и изучаваше устата му с невинен ентусиазъм, който бе невероятно възбуждащ. Продължиха да се целуват, а ръцете му я нагласиха така, че бедрата им се притиснаха, а полите й се разстлаха около тях.
— Ааах… — простена той. — Това е идеалното място за теб.
Дейвид вдигна полите й достатъчно високо, за да може да плъзне ръка по дългия й и строен крак. Пръстите му погалиха вътрешната страна на бедрата й. Той простена, възбуден от меките извивки на тялото й, проклинайки дрехите, които бяха помежду им.
Джослин гърлено се засмя.
— Не би могъл в този миг да убедиш съда, че не можеш да изпълняваш съпружеските си задължения.
— За щастие вече изложихме доводите си пред съда, а в този момент не присъстват съдии. — Обгърна я през кръста и я претърколи така, че сега той бе отгоре й. Нежната й шия бе изцяло открита, подканваща да бъде обсипана с горещи целувки.
— Няма ли да ти бъде трудно да се въздържиш? — задъхано попита младата жена.
Това бе едновременно и въпрос, и предупреждение, че не желае да стигат докрай. Нито пък той, поне засега.
— По-добре да пострадам така, отколкото да съм другаде, спокоен и благоразумен.
Устните му отново завладяха нейните, а ръката му погали скритите извивки на гърдите й, докато и двамата не останаха без дъх.
— Не ти ли е много горещо в този дебел костюм за езда — прошепна той.
С едната си ръка разкопча петелките със златни шнурове, които закопчаваха отпред синия й жакет. Той се разтвори, а бледата й кожа изглеждаше невероятно нежна и мека на фона на тъмния плат. Под жакета носеше семпъл бял корсаж с дълбоко изрязано деколте, което разкриваше влудяващата падина между гърдите й. Езикът му се плъзна по нея сякаш бе изкушаващ сметанов сладкиш.
Тя погали тила му, а ноктите й го накараха да потръпне от възбуда. Ръката му се придвижи още по- надолу. Полите й се бяха вдигнали над коленете и тя ахна приглушено, когато той докосна най- чувствителното й място. След първоначалния шок краката й се разтвориха, а плътта й запулсира под ритмичните му погалвания.
От гърлото й се отрони дрезгав звук, непоносимо еротичен за него. Дейвид трескаво се зае да разкопчава копчетата на панталоните си, дърпайки до скъсване. Най-после желаният миг бе настъпил. По дяволите! Беше забравил за всичко, изпълнен единствено с нетърпението да проникне в нея. За миг се задържа на ръба. Разгорещената кръв се бореше с разума.
Разумът победи. Джослин може и да го желаеше с тялото си, но той все още не бе спечелил сърцето й. Съблазняването й щеше да му донесе един миг на невероятна наслада, но завинаги щеше да загуби доверието й.
От гърдите му се отрони дълбока въздишка. Претърколи се по гръб, докато тялото му пулсираше толкова силно, че едва можеше да диша.
— Достигнах границите на въздържанието. Време е да спра.
Пръстите й се преплетоха с неговите и тя прошепна:
— Да не би да искаш да ме подлудиш? — Гласът й пресекваше от смущение, примесено с възбуда, но в него напираше и смях.
— Със сигурност аз съм този, който пръв ще полудее, при това без много усилия. — Извърна глава, за да бъдат отново лице в лице. Докато се взираше в лешниковите дълбини на очите й, блеснали от издайнически чувства, сърцето му се изпълни с прилив на нежност. С всеки ден двамата ставаха все по-близки, а дори и лудостта бе ниска цена за това.
Глава 28
„Ако целта на Дейвид беше да загубя ума си, той се справи доста добре“ — мрачно си помисли Джослин. Следващите няколко дни бяха привидно спокойни, но тя не преставаше да мисли за него и за плътските усещания, които бе събудил у нея. Страстите се оказаха източник на множество сериозни опасности, че тя едва сега проумя защо в миналото жените са забулвали лицата си.
Но тя нямаше намерение да се оттегля в манастир, защото там не бе мястото на една англичанка с модерни за времето си разбирания, която освен това жадуваше за дом, семейство и деца. Нямаше съмнение, че реакциите й спрямо ласките на Дейвид се влияеха много от това, че й липсваше опит в любовната игра. И, разбира се, тя го харесваше толкова много…
Когато мислите й отново стигнаха до вълнуващите мигове, които преживя с него, очите се замрежиха от неясни видения, в които тя неизменно се озоваваше в обятията му, след което й костваше много усилия да се върне към прозаичната реалност, заобикаляща я отвсякъде. Сепна се и си припомни, че в момента имаше неотложна задача — да помага за възстановяването на реда в къщата и за наглеждането на персонала.
За няколко дни прислужниците успяха да изхвърлят всичко ненужно, което е било трупано в къщата през последните години. Междувременно Дейвид назначи неколцина от най-добре проявилите се помощнички на постоянна работа в имението. Хю Морган пристигна два дни по-рано от очакваното. На Джослин й бе достатъчен само бегъл поглед върху разцъфналото от щастие лице на Мари, за да се досети, че камериерката й бе причината Хю да съкрати почивката си. Това обаче не спря младата господарка веднага да му намери работа.
По-овехтелите мебели, които не бяха използвани от години, бяха качени на тавана, докато по- привлекателните предмети от обзавеждането, останали още от дядото на Дейвид, бяха изпратени за почистване и ремонт. Някои от тях се налагаше да бъдат претапицирани, но в селото нямаше добри майстори. Неупотребяваните драперии от брокат бяха приспособени за дамаски за столовете и диваните.
Освен мебелите и завесите за прозорците, Джослин откри великолепни ориенталски килими, навити на
