се отпусна след предразполагащите въпроси на Дейвид. Джослин предположи, че покойният лорд е бил доста избухлив и слугите му се бяха научили да пристъпват на пръсти край него.
Дейвид помоли Паркър да му оседлае високия черен жребец.
— Искаш ли да пояздиш с мен? — обърна се той към Джослин, когато конярят отиде да изпълни молбата му. — Докато си облечеш костюма за езда, ще наредя да оседлаят сивата кобила.
Предложението бе доста изкушаващо и тя се поколеба, но после поклати глава.
— Може би е по-добре първо да видиш сам „Уестхолм“.
— Предполагам, че си права.
— С твое разрешение ще поговоря със Стретън, за да решим какво трябва да направи за къщата.
Той й се усмихна с онази усмивка, която винаги я стопляше.
— Ще ти бъда благодарен. Мога да командвам рота войници, но почти нищо не знам за управлението на едно имение.
— Е, аз ще тръгвам — каза Джослин, доволна, че може да му помогне.
Дейвид тръгна след нея.
— Паркър ще се нуждае от помощник в конюшнята. Ще ми позволиш ли да наема Рийс Морган, ако той пожелае?
— Добра идея. Той е много полезен. Тук едва ли ще има кой знае колко много работа, а в Лондон имам двама коняри. Предполагам, че ще е доволен да живее по-близо до семейството си.
Оседланият жребец очакваше Дейвид отвън, той го възседна и се сбогува с нея с думите, че ще се върне за вечеря. Джослин го проследи с поглед, докато се отдалечаваше. Не бе изненадана, че е отличен ездач. Той правеше всичко добре, с лекота и с непретенциозен стил. Запита се как ли би се чувствал във висшето общество, където претенциозността бе начин на живот. Но дори и там характерът и истинските качества се ценяха от хората, които имаха влияние и тежест в това общество. Ако по някаква причина не се оженеше за своята Жанет, сигурно нямаше да липсват млади жени, нетърпеливи да станат лейди Престън.
С тази мисъл, която й подейства странно потискащо, тя се върна в къщата.
Дейвид отново целуна Джослин, когато се срещнаха за вечеря. Този път вместо да се стресне, младата жена отвърна топло на целувката му. Дейвид си каза, че има напредък. Усмихна се и я поведе към трапезарията.
— Успешен ли беше денят ти?
— Мебелите и ламперията в къщата отчаяно се нуждаят от излъскване с пчелен восък, а подовете — от старателно почистване, но като цяло сградата е солидна, с изключение на незначителни течове от покрива. Открих прекрасни стари мебели, така че по-голямата част от стаите могат да бъдат преобзаведени. Утре ще дойдат осем или десет жени от селото, за да помогнат. — Тя се усмихна, докато нагласяваше салфетката си. — Всички явно изгарят от любопитство да посетят голямата къща и ако имат късмет, да видят новия господар.
— Предполагам, че с голямо нетърпение искат да видят светската дама от Лондон. Какво мислиш за къщата?
Джослин се наведе напред, а очите й заблестяха:
— Къщата е много хубава. Стаите са просторни, а от големите прозорци в новите крила се откриват прекрасни гледки. Освен това са много слънчеви. Ние можем… — Гласът й заглъхна. — Ти можеш да превърнеш това място в приятен туристически обект.
— Ще бъде наистина чудесно, ако успееш да премебелираш стаите, като използваш наличните мебели — каза той, зарадван от това неволно изплъзнало се „ние“. — Боя се, че за известно време едва ли ще мога да отделя пари за подобрения в къщата.
Тя преглътна една лъжица от супата от киселец.
— А ти какво откри по време на огледа на имението?
— Роули и управителят не преувеличават за това, което трябва да бъде направено. — Дейвид се намръщи. — Макар че години наред съм яздил непрекъснато, сега, само след два месеца прекъсване, мускулите ме болят.
Тя се засмя, но се въздържа от коментар.
— Държа много на преценката ти за имението. Кога ще можеш да дойдеш с мен?
Тя се замисли.
— Утре вероятно ще трябва да остана в къщата, за да наглеждам новодошлите помощнички. Какво ще кажеш за вдругиден?
Той кимна, макар да бе малко разочарован. Очакваше с нетърпение да я разведе из „Уестхолм“. Не се съмняваше, че тя ще почувства любовта му към местността. Вече бе харесала къщата и му бе позволила да я целуне. Ако се влюби в имението, можеше да се влюби и в него.
Глава 27
Откриването на къщата си бе чист късмет. Сали вдигна поглед. Беше се настанила на пода, където си правеше списък и огледа щастливо празната гостна. Когато се срещна с адвоката на семейство Ланкастър, тя спомена за предстоящата си сватба. Роули знаеше за една свободна къща само на пресечка разстояние от кабинета на Иън и Сали заведе годеника си, за да я огледа.
Двамата се влюбиха в къщата и веднага подписаха договора за наемане. Тя бе идеална — много удобна за работата на Иън, но в същото време беше уединена и по-просторна, отколкото тесните стаички над хирургичния му кабинет. Сали бе доволна, че ще остане в същия квартал и ще може да се вижда със семейство Лонстън, но вече като приятелка, а не като гувернантка. Макар че новата гувернантка бе започнала работа, семейство Лонстън великодушно позволиха на Сали да остане в къщата им, докато се омъжи. Тя прекарваше дните си в планове за новия си дом и помагаше на Иън. Това бе щастлив период, изпълнен с вълнения и очаквания.
Тя се изправи и прекоси стаята, възхищавайки се на прекрасните корнизи и на отблясъците на слънчевите лъчи по полирания под от дъбов паркет. Къщата не бе толкова внушителна като „Кромарти Хаус“, но въпреки това напълно устройваше Сали. Имаше достатъчно стаи за всичко, както и за бъдещите им деца, ако Бог ги дари с такива. Младата жена си представяше как ще прекара остатъка от живота си все в тази къща и всеки ден ще благодари на Бога за щастливата си съдба.
В изблик на жизнерадостно веселие, каквото не бе изпитвала от детството си в „Уестхолм“, тя вдигна ръце и се завъртя като шестгодишно момиченце. Спря внезапно, когато откъм отдалечения ъгъл се разнесе смях.
Извърна се със зачервени страни към предната врата и видя Иън, който тъкмо влизаше. С широките си рамене, огрени от слънцето, той бе толкова привлекателен, че сърцето й преливаше от любов към него.
— Надявах се да те намеря тук. — Годеникът й небрежно пусна шапката си на пода, докато пристъпваше към нея със светнали очи. — Виждам, че добре се забавляваш, момичето ми.
Сали се хвърли в прегръдките му и двамата се завъртяха.
— Наистина се забавлявам. О, Иън, не мога да повярвам, че всичко това е истина. Че ти си истински.
Устните му се сляха с нейните в целувка, която бе съвсем истинска. След прегръдката, която бе оставила Сали разтреперана и задъхана, той се отдръпна и огледа изцапаното й лице.
— Явно пак си била на тавана и обрала праха на цялата къща.
— Боя се, че никога няма да бъда изискана и бляскава светска дама като Джослин.
— Ако имаше вкус към изисканото и бляскавото, нямаше да те харесвам. — Прегърна я през раменете и я поведе към трапезарията, която бе свързана с гостната. — Свърши ли със списъка на задачите около обзавеждането на къщата?
— Да. Къщата е в отлично състояние. Нуждае се от почистване и боядисване тук-там, но ако решим, още утре можем да се нанесем.
— Всъщност — колебливо поде той, — възнамерявах утре да се оженим.
Тя го погледна изненадано.
