— Когато става дума за мъж и жена, са позволени някои компромиси. — Той се наведе малко, за да заличи разликата в ръстовете им. Странно, тя може и да го мислеше за прекалено висок, но той никога не я бе смятал за ниска. Тя беше… точно като за него.
— За вас, милейди — каза той, впил поглед в нейния. Смехът й секна. Докато пиеха чашите си на един дъх, очите й се взираха в неговите — огромни и уязвими. Мехурчетата погъделичкаха устата му, ала нищо не можеше да се сравни с кипежа на кръвта му, докато вдъхваше уханието на жасмин, шампанско и жена. Двамата бяха толкова близо един до друг, че гънките на светлата й муселинова рокля докосваха бедрата му.
С разтуптяно сърце той взе нейната чаша и заедно със своята ги остави внимателно на масичката до свещника. После нежно обхвана лицето й с длани и я целуна. Тя пое дълбоко дъх и отстъпи назад. Гърбът й се опря в стената, но меките й устни откликнаха на неговите, а ръцете й обгърнаха врата му.
Езиците им се докоснаха. Кръвта забуча в ушите му, сякаш стотици барабани екнаха около него.
— Устата ти има вкус на праскови и шампанско — прошепна Дейвид, докато плъзгаше пръсти в косите й и измъкваше фибите. Една след друга те падаха върху каменните плочи, докато кестенявите вълни се разстилаха като лъскав водопад по раменете й. Той зарови лице в копринената мекота, опиянен от уханието на жасмин.
— Това… това не е правилно… — промълви тя, но изви глава, подлагайки шията си под жадно търсещите му устни.
— Ние сме женени, Джослин. — Прокара върха на езика си по извивката на ухото й. — Как може това да е грешно? Или може би аз те отвращавам?
— Не. О, не. — Тя пое дълбоко дъх. — Но… има още нещо. Ти го знаеше още от първия път, когато се запознахме.
Той се премести на другото й ухо и усети как гърдите й се притиснаха към неговите.
— Този някой друг… как, за Бога, да го наричам?
Тя затвори очи.
— Наричай го… Херцогът.
Той потисна въздишката си. Трябваше да знае, че ще е херцог.
— Наистина ли си влюбена в него? — Ръцете му се плъзнаха отстрани, следвайки гъвкавата извивка на кръста и бедрата й, докато той се опитваше да погали всеки сантиметър от тялото й.
— Мисля, че малко го обичам. — Гласът й пресекна. — Това… това е достатъчно.
Стори му се странно, че тя иска малко любов. По-късно щеше да разсъждава върху това. Ръцете му погалиха гърба й и останаха там като преграда между меките извивки на тялото й и грубата каменна стена.
— Ти каза, че той харесвал светските и обиграни жени. Ако се сближите, дали няма да бъде разочарован, даже подразнен, че ти не си чак толкова обиграна?
Тя дълго не отговори и той разбра, че самата тя си задаваше този въпрос.
— Мислех, че мъжете харесват девствените жени — нерешително промълви.
— Това зависи от мъжа и от обстоятелствата. — Дланите му обхванаха красивите й твърди гърди, а палците му разтриха зърната й, които се втвърдиха под плата на роклята й. — Ти си страстна жена, Джослин. Би трябвало най-после да узнаеш какво означава това.
Тя се вцепени.
— Не бива да съм страстна! Майка ми е била и това е разрушило семейството ни.
Болката в гласа й прониза сърцето му. Дейвид нежно погали косата й и леко зацелува устните й, с нежна и ефирна целувка, едновременно успокояваща и възбуждаща, докато тя не се отпусна.
— Ще ти разкрия една истина — прошепна младият мъж. — Ако позволиш на един опитен светски мъж да те въведе в тайните на страстта, при условие, че ти го желаеш повече, отколкото той теб, той ще притежава душата ти, но ти никога неговата. Това ли искаш?
— Не. Никога не и това — отвърна тя, а пулсът й се ускори под устните му.
Той дръпна връзките, които завързваха роклята на гърба й.
— Тогава трябва да ми позволиш аз да те въведа в тайните на страстта, за да можеш след това да бъдеш по-силна и в безопасност.
Тя се засмя през сълзи.
— Ти си безскрупулен!
— Разбира се. — Роклята бе развързана и той я плъзна надолу по раменете й, разкривайки поръбения с дантела корсаж. Разбрал, че мисълта за любовта я плаши, Дейвид прошепна: — Аз съм мъж и те желая и затова съм безскрупулен. Аз искам теб, а ти искаш да придобиеш опит. Със сигурност бихме могли да се споразумеем.
След миг развърза връзките на корсета й. Преглътна тежко, когато той се свлече надолу, оголвайки предизвикателната мекота на гърдите й. Дейвид впи устни в едната, а езикът му загали втвърденото зърно.
— Ти… се опитваш да ме объркаш — промълви тя, стремейки се гласът й да прозвучи обвинително, а не задъхано.
— Да — искрено отвърна той, а топлият му дъх погали падината между гърдите й. — Сега искам да не мислиш за нищо, освен за нас.
Впи устни в другата й гърда, докато ръката му повдигна полите й, леко докосвайки коленете й. После се плъзна между бедрата й и започна да се движи нежно напред-назад, търкайки най-интимното й място.
Когато акушерката я бе преглеждала, Джослин бе изпитала отвращение и унижение, но неговото докосване бе толкова различно, та дори засенчи първоначалния копнеж и страстно желание. Тя се изви, макар да не бе сигурна дали се опитва да избяга или да се отрие в опитните му пръсти. Ръцете й се вкопчиха в кръста му за опора.
Дали бе прав, смятайки, че тя трябва да придобие повече опит, за да възбуди интереса на Кандоувър? Ако докосването на херцога й въздействаше по-силно, отколкото това на Дейвид, тя щеше да бъде завинаги изгубена. Не можеше да разсъждава. Не можеше да разсъждава.
— Това е грешка — промълви с отчаяние тя. — Ужасна грешка.
Той застина, но се впи в лицето й.
— Наистина ли смяташ така?
— Да — прошепна Джослин, а сълзите напираха в очите й, горещи и парливи като желанието и страха, бушуващи в нея.
— Съжалявам, Джослин. — Той се изправи и я сгуши в прегръдките си, а ръката му погали голия й гръб. — Никога не бих направил нещо, което не харесваш.
Тялото му бе като топла и силна преграда срещу света. Младата жена зарови лице на гърдите му. Ризата му охлади пламналото й лице, докато кръвта пулсираше във вените й. Искаше й се да го ухапе, но не бе сигурна дали желанието й е причинено от гняв или от нуждата да го вкуси, както той бе вкусил нея. Да се слее с него, докато станат едно цяло.
Джослин стисна очи, опитвайки се да се овладее.
— Аз… харесвам всичко, което правиш с мен — пресекливо заговори тя, — но не знам дали ако се вслушам в твоите доводи ще бъде проява на мъдрост или на лудост.
Пръстите му леко погалиха тила й, изпращайки възбуждащи тръпки по гръбнака й.
— Аз също не съм сигурен — сухо промълви младият мъж. — Може би е по-добре по-късно, на трезва глава, да обмислим онова, което ти казах. Със сигурност не мога да мисля ясно, когато те държа в прегръдките си.
Тя се засмя задавено. Помисли си, че след тази нощ ще бъде невъзможно, дори да си представи, че отново ще може да разсъждава на трезва глава.
Тази нощ Дейвид дълго лежа буден, с невиждащ поглед, прикован в непрогледния мрак. По бойните полета, когато водеше разузнавателен отряд сред гъмжащата от опасности територия на противника, той бе развил умението да отхвърля от съзнанието си маловажните подробности, за да води войниците през най- опасните зони.
Сега се опитваше да постигне същото с Джослин. От самото начало имаше влудяващото усещане, че
