създаде изкуствено притегляне на тези кораби. Трябва да се изпълнят много експерименти и задачи, за да могат първите космонавти да се отправят към Марс, за да търсят там живот.
Ако допуснем, че първата междупланетна станция ще стартира през 90-те години, тази експедиция ще продължи 560 дни и ще представлява най-голямото достижение на човечеството през XX век. При съвместния полет „Союз — Аполо“ космонавтите от двете страни изразиха надежда, че ще се отправят заедно и към Марс.
Валс в атмосферата
Сфинкс, за чийто състав не знаем нищо, но който ни смига с червеното си око и непрекъснато ни изпраща някакви тайнствени радиосигиали… Това е може би най-точната характеристика на Юпитер — най-загадъчния член от слънчевото семейство. От всички небесни тела в нашата система той има иай-много (14) спътници. Тази най-голяма планета (с диаметър 143 000 км) е заобиколена от океан облаци. Вероятно там изобщо няма повърхност, а планетата представлява огромна капка от разтопен метал, заобиколена от водородна атмосфера. Юпитер с отдалечен от Слънцето на пет астрономически единици и затова на 1 кв.км от неговата повърхност се падат средно около 4 процента слънчева енергия в сравнение със земните условия. Голяма загадка е фактът, че самата планета излъчва повече енергия, отколкото приема от Слънцето. Специалистите обясняват това по три начина: Юпитер като неразвита звезда може да има собствен източник на енергия — в неговото ядро протичат термоядрени реакции; или под въздействието на собственото си тегло планетата се свива — за излъчване на измерената енергия е достатъчно свиване от 1 мм на година; или под покривката на облаците тамошната атмосфера се прегрява и възниква — макар и в изключително студена среда — парников ефект. Юпитер е 130 пъти по-голям от Земята и притеглянето към хипотетичната му повърхност е около 2,5 пъти по-голямо от земното, а налягането там естествено достига стотици атмосфери.
За крайна граница на екосферата на Слънцето е определена орбитата на Марс. Но в последно време някои специалисти са на мнение, че именно Юпитер може да бъде люлка на възникващия живот.
Съществуват 8 вероятни модела на атмосферата на Юпитер. За нейната дълбочина, скрита под вечната покривка на облаците, има различни предположения — от 100 до 6000 км. Съставът и взаимодействието на газовете не са известни, но астрономите са регистрирали наличие на амоняк, водород и хелий, а в ниските слоеве — и кисел амониев сулфид. Възможно е в далечното минало тези газове да са образували атмосферата на Земята. От времето, когато всички приемат хипотезата, според която Юпитер има състав като Слънцето, е почти сигурно, че там има достатъчно количество кислород. В по-голямата си част този кислород вероятно е свързан с водород, който се среща често на Юпитер, така че се създава вода. Вероятно тя е разпръсната из атмосферата. Предполага се, че някои области на планетата имат стайна температура. Всички тези вещества плюс водата спадат към химичните добавки на първичната „предбиологична супа“, от която е възникнал животът на Земята. Както вече знаем, много специалисти успяха по лабораторен път да синтезират в нея някои най-прости аминокиселини.
На границата между 60-те и 70-те години д-р Сирил Понамперума, ръководителят на отделението за екзобиология при изследователския център Еймс на НАСА в Мофит Фийлд в Калифорния, моделира възникването на живота в хипотетичната атмосфера на Юпитер. Това изследване беше съставна част от програмата за автоматичните сонди, които трябваше да проучват отдалечените планети. При все че Понамперума и неговата група трябваше да опростят донякъде атмосферата на Юпитер, получените резултати са изключително обещаващи. Преди всичко се установи, че сравнително сложните органични вещества, каквито са аминокиселините или отделните части на дезоксирибонуклеиновата киселина — носителката на наследствеността, — при определени условия могат да възникват в гъста и бързо изменяща се среда.
„Бактериите от алкалния извор в планините близо до Ливърмор в Калифорния биха могли да живеят в атмосферата на Юпитер“ — съобщават в началото на ноември 1973 г. д-р Пол Дийл и д-р Кенет Суза от центъра Еймс.
Тази пръчковидна бактерия се движи, расте и размножава в разтвор, който съдържа 10000 пъти повече алкални вещества от обикновената вода. Такъв тип бактерии е бил познат и преди, но едва тази издържа на среда с толкова силна концентрация на натриев хидроксид. Това означава, че в атмосферата на Юпитер тя би се чувствувала още по-добре. Предполага се, че преди милиони години е имало среда с подобен състав и на Земята. Чудно е как тази бактерия е оцеляла въпреки доста радикалните промени в нашата атмосфера.
„Юпитер е голяма химическа лаборатория, където електрическите изпразвания предизвикват химически процеси в атмосферата. Следователно не можем да изключим възможността от възникването на първични органични съединения. А в този случай — подчерта проф. Саган на заседанието на Комитета за космически изследвания през 1970 г. в Ленинград — ние бихме могли да станем свидетели на първите белези за възникването на живот върху друга планета.“
Макар че в най-горните слоеве на атмосферата на Юпитер астрономите измерват –143°, в ниските слоеве температурата е 27°. Планетата получава незначителна част от слънчевата енергия, а това означава, че за да има живот там, е достатъчна и много ниска степен на фотосинтеза. На базата на днешните ни познания стигаме до извода, че на Юпитер не могат никога да възникнат по-сложни форми на живот. Според Саган там би могло да има „стабилни газообразни кълба“, които свободно да се издигат в горните слоеве на атмосферата, сякаш танцуват валс, и да ловят по-малките организми „подобно на китовете, които поглъщат планктона на океаните …“
След 18-месечен полет на 3 декември 1973 г. „Пионер-10“ прелетя на разстояние 130000 км около Юпитер. С помощта на сложен апарат — полариметър — бяха направени над 300 цветни снимки на Юпитер и неговите спътници. На снимките се виждат пет пъти повече подробности, отколкото при фотографиране на Земята. В червеното петно учените успяха да различат тъмно ядро с издатини и по-тъмни граници. По всяка вероятност това не е единственото петно на Юпитер — на много снимки личат и други по-дребни петна. Апаратите на сондата потвърдиха, че атмосферата съдържа 70 процента водород, амоняк, метан, хелий, откриха други и по-сложни съединения. Температурата на дневната и нощната страна на планетата е около –140°. Следователно Юпитер в действителност излъчва два пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето. На дълбочина 24 000 км под повърхността течният водород преминава в материя с качества на метал. Температурата в ядрото на планетата е 30 000°.
Екзобиолозите Понамперума и Моултън започват да моделират създаването на органични вещества с оглед на новите данни. Те въздействуват върху смес от метан и амоняк с ултравиолетови лъчи и електрически светкавици. В тази безводна среда те успяват да синтезират някои органични вещества и полимери, но не получават нуклеинови киселини.
„Пионер-10“ изследва и четири спътника на Юпитер — Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Учените остават изненадани от факта, че плътността им намалява в зависимост от разстоянието до Юпитер. Йо, който обикаля най-близо, прилича по плътност на Луната, докато най-отдалеченият, Калисто, напомня лед. Потвърди се, че Йо и Ганимед са заобиколени от по-рядка атмосфера. Специалистите предполагат, че Европа и Калисто имат подобна атмосфера.
Не е изключено Юпитер да е студена звезда, която има собствено семейство от неразвити планети. Не е изключено и съществуването на двойна звезда Слънце — Юпитер да е във връзка с възникването на цялата наша система. Представителите на НАСА на пресконференция обърнаха внимание върху факта, че разликите в плътността на планетите от нашата Слънчева система имат своето подобие при спътниците на Юпитер. Означава ли това, че „неразвитата“ звезда Юпитер има „неразвита“ планетна система?
Първите непосредствени изследвания на гиганта на нашата система поставят повече нови въпроси, отколкото отговори. Тази загадка не можа да реши и „Пионер-11“, който една година по-късно се приближи до Юпитер на разстояние 45 000 км.
Астрономите правят следващото значително откритие с помощта на голям телескоп, инсталиран на борда на транспортен самолет. През февруари 1975 г. четирима специалисти от Лунната и планетарна лаборатория при Аризонския държавен университет в Туксън съобщават, че са открили в атмосферата на Юпитер кислород под формата на водни пари. Това е нов аргумент в дискусията за живота на тази планета.
