Чрез данните от „Пионер-11“, според които в атмосферата на Юпитер има и фосфорводород, специалистите се опитват да изяснят тайната на червеното петно. Д-р Робърт Прин и д-р Джон Луис от Висшия технологически институт Кембридж, Масачузетс, предполагат, че това е червен фосфор. „Пионер-11“ също потвърждава, че тази форма — яйце с диаметър 10–40 хиляди км, което често мени цвета си и чиято температура е по-ниска от околната — е гигантски вихър в атмосферата на планетата. Някои специалисти смятат, че процесите са предизвикани от някакви вътрешни източници на топлина — подобни на действуващите вулкани. Прин и Луис предполагат, че бурите вдигат до горните слоеве на атмосферата фосфороводород, който под въздействието на ултравиолетовото излъчване на Слънцето се превръща във фосфор. Но кристалите на фосфора са много тежки, за да могат да се задържат в горните слоеве на атмосферата и отново падат долу, където при участието на вода отново се превръщат във фосфороводород. Този процес се повтаря непрекъснато.
През 1979 г. край Юпитер прелетяват нови „разузнавачи“. На 5 март към планетата се приближи сондата „Вояджър 1“, а нейният двойник — на 9 юни. Двете станции стартираха в края на 1977 г. И двата „Вояджър“ носят послание към евентуалните космически цивилизации. След 50 години те ще се приближат към сферата на най-близките звезди и според теорията на вероятностите биха могли след 147–525 хиляди години да минат покрай някои развити цивилизации. Докато на „пионерите“ беше прикрепена пластинка с картинно изображение, тези сонди имат и по една грамофонна плоча. Освен симфонична, народна1 и забавна музика, те съдържат и звуци на море, вятър, кит, кола, влак, космическа ракета, птици, животни, вик на дете, речи на генералния секретар на ООН и на американския президент, поздрави на 60 езика, основна информация за живота на Земята, за нашата наука и техника. Медната плочка ще издържи милиарди години.
„Това послание трябва да бъде разбрано от нашите развити космически съседи — твърди един от неговите автори проф. Саган. — Ние сме описали на научен език как се борави с грамофон. Ако са в състояние да предприемат междузвездни пътувания, ако могат да уловят нашия «Вояджър», те ще разберат нашия език и ще дешифрират известието.“
НАСА възнамерява да изпрати към Юпитер два автомата „Галилей“, които трябва да станат неговите първи изкуствени спътници. Тринадесет месеца по-късно трябва да стартират сондите от проекта Солар Полар — едната изпратена от американците, а другата — от Европейската космическа агенция (ЕСА). Тези станции трябва да изследват полюсите на най-голямата планета и после чрез гравитационното ускорение, което ще получат от Юпитер, да се насочат към Слънцето.
Оранжерия на Титан?
През март 1972 г. на заседанието на Американското астрономическо дружество в Хавай проф. Саган изнася доклад на тема „Оранжерия на Титан“. Той доказва, че Титан — най-големият от десетте спътника на Сатурн — има атмосфера, в която вероятно е възникнал живот.
Според досегашните представи изобщо не би трябвало да се търсят следи от живот на останалите четири планети. Те са толкова отдалечени от Слънцето, че до тях не достигат животворните му лъчи. Сатурн е по-малкият близнак на Юпитер. Неговата атмосфера също се състои от метан, амоняк, водород и хелий. Пръстените, които обхващат планетата на разстояние 90–140 хил. км, са образувани от лед, прах, газове и камъни, често с големина над 1 метър. Сатурн обикаля около Слънцето на разстояние около 10 астрономически единици, така че получава от него едва 0,011 процента енергия, ако за 100 процента вземем дозата на 1 кв.км на Земята.
Титан е голям приблизително колкото Меркурий. Затова на неговата повърхност привличането е 1/4 от земното. Този спътник обикаля около Сатурн на разстояние 1 220 000 км като шесто поред тяло. Според известните закони температурата там би трябвало да бъде –190° по Целзий.
С помощта па най-големия радиотелескоп в света, в Аресибо на Пуерто Рико, който има диаметър 306 м, се установи че тамошната среда е много по-топла. През 1971 г. д-р Д. Алън и д-р Т. Мърдок съобщиха, че на Титан цари студ от –120 до –70°С. Атмосферата на този спътник се състои от водород, метан и амоняк, вероятно изхвърлени от вулкани. Сред тях преобладава водородът, чиято плътност е близка до плътността на земната атмосфера. Предполага се, че водородната корона е по-голяма от самия Титан. В тази мощна атмосфера вероятно възниква познатият ни парников ефект, който води до нейното прегряване.
„Макар че според нашите познания е изключено там да се развие живот, на Земята се проведоха химични реакции с органични вещества при още по-ниски температури — отбелязва Саган. — Под въздействието на радиацията тези органични вещества могат да образуват по-сложни структури, дори и аминокиселини. Титан е единственото тяло във външната Слънчева система, което има такива условия. Органичната химия на Титан удивително напомня реакциите, протичащи в горните слоеве от облаците на планетите от Юпитеров тип, над предполагаемите облаци, наситени с вода…“
С нарастване на отдалечеността от Земята намаляват и нашите познания за другите планети. Уран, чиято орбита в сравнение със Сатурн лежи приблизително два пъти по-далече, вероятно има подобна атмосфера — водород и метан, но на повърхността на планетата амонякът сигурно е в замръзнало състояние. Уран спада към по малките небесни тела — неговият диаметър е 53 хил. км. Неотдавна се установи, че и тази планета е обгърната от пръстени, подобни на тези около Сатурн. Уран също има по- малък брат — Нептун, отдалечен от Земята на 30 астрономически единици. Неговата атмосфера вероятно е същата. Деветата и последната засега известна планета от Слънчевата система Плутон обикаля Слънцето на разстояние 40 астрономически единици. До нея достигат едва 0,00064 процента от слънчевата енергия в сравнение със Земята. Тъй като се предполага, че температурата на нейната повърхност е –230°, там би могло да има единствено водород и хелий, два от най-разпространените елементи в Космоса.
В началото па 70-те години отново се появяват косвени свидетелства за съществуването на десета планета — Трансплутон. Впоследствие обаче се оказа, че получените данни са били неверни.
На 22 януари 1979 г. Нептун и Плутон си разменят местата спрямо Слънцето. Техните орбити така се пресичат, че до 14 март 1999 г. най-отдалечената планета ще бъде Нептун, докато Плутон ще е по-близо. Това явление се наблюдава на всеки 248 г.
„Вояджър-1“ трябва да се приближи до Сатурн на 12 ноември 1980 г., а „Вояджър-2“ — едва на 27 август 1981 г. Двете сонди ще изследват многобройното семейство от спътници на Сатурн. Можем да очакваме снимки от загадъчния Титан, тъй като „Вояджър-1“ ще се доближи и до него на разстояние 4000 км. Ще можем да открием подробности и на кадрите от самия Сатурн.
Ако апаратите на „Вояджър-2“ работят добре и през следващите години, то през януари 1986 г. ще можем да получим първата непосредствена информация за Уран, а през септември 1989 г. — за Нептун.
Но представата за липса на живот на Сатурн трябва да бъде съобразена със следните условия. Живи организми там няма, ако за тяхното възникване е необходимо значително количество слънчева светлина.
„През февруари 1967 г. научният съвет предложи на президента студия за космическите планове по програмата «Аполо». Тя включва три основни научни въпроса, отговор на които трябва да даде космическото изследване: Съществува ли живот във Вселената? Как е възникнала Вселената и каква е нейната история? Как е възникнала и се е развила Слънчевата система? Целта на космическата програма на САЩ е да се даде отговор на тези въпроси …“ — съобщи на XVIII конгрес на астронавтите в Белград проф. Пикеринг, директор на центъра, който ръководи автоматичните полети.
На тази среща, където се обобщиха резултатите от миналото десетилетие и се набелязаха задачите за следващия период, ръководителят на съветската делегация акад. Леонид Седов каза, че можем да очакваме изясняването на въпроса за съществуването на извънземен живот преди всичко на Марс през следващото десетилетие на космическата ера.
Какво значение има това?
Откриването на живот извън Земята би било изключително важно — каза световноизвестният генетик Николай Дубинин. — Преди всичко това ще допринесе за изясяване същността на явлението живот. Да предположим, че на Марс открием живот, който се основава на взаимодействието на белтъчините и аминокиселините и който е основан на базата на въглерода — както и земният живот. Това би означавало, че нашият живот няма изключнтелно „земен“ характер, а е космически валиден за цялата наша Слънчва система. С това бихме могли да си обясним и някои проблеми, свързани с възникването и развитието на
