влязъл в контакт, и ще я информира за съществуването на цивилизацията, която го е изпратила, и за начините, по които може се установи връзка с нея.“
Към думите на своя герой Крихтън добавя: „Учените практици се позабавляваха с идеята на Самюел за пратениците, но сега вече не могат да не я вземат предвид“.
И ние при съвременното състояние на знанието не можем да не забележим идеята на Крихтън. Тя е само „информационен вариант“ на теорията на Крик и Оргел за управляваната панспермия. Както вече изяснихме, микроскопичните организми спокойно могат да се движат в космическото пространство. А според най-новите данни за генетиката и неврофизиологията създаването на подобен информационен организъм не е невъзможно след няколко десетилетия и на Земята. Освен това не е изключено някои развити същества, дори и да не познават физическия начин за връзка от разстояние. Известният полски автор на научнофантастични романи Станислав Лем издаде през 1967 г. книгата Summae Technologiae, в която се опитва да начертае различните възможности за развитие на човечеството. Той изказва мисълта за съществуването на много интелигентни същества, чиято цивилизация не е тръгнала, по пътя на техническото, а на биологичното развитие. В миналото такъв свят неведнъж е бил изобразяван в научнофантастичните романи.
Това са мисли за развитието на науката и техниката на нашата и на други планети, погледнати от равнището на 70-те години на XX век — от стъпалото на първата четвърт от века на атома и кибернетиката, още пред прага на епохата на биологичната революция. Един поглед назад ни убеждава, че всички досегашни прогнози за нашето бъдеще са били много примитивни. Затова изтръпваме при мисълта за равнището на нашите развити космически съседи. В сравнение с тях нашата наука, техника и всъщност цялото ни знание е на нивото на желязната ера. Тези същества биха могли да надхвърлят много предположения, които и най-оптимистичните и прозорливи учени днес смятат за непоклатими.
Наистина революциите в науката — дело на нашите космически съседи или на нашето собствено мислене, трябва да отговарят на едно условие. Те винаги трябва да изхождат от научното познание, а може би и от познанието в други области, което в дадения момент е отишло по-напред. Това е резултат от дълбоките вътрешни взаимоотношения в природата, която трябва да разбираме като цяло, а не от тясната гледна точка на една специалност. За революцията в науката се отнася признанието на Нютон: „Ако видях по-далеч от другите, това е така, защото бях стъпил на раменете на гиганти …“
Мисълта за големите възможности на евентуалните развити космически цивилизации може да ни изпълни с решителност. Ако в нещо са успели ТЕ, защо да не можем и ние? Може би в най-близките десетилетия няма да се срещнем с тях, но имаме всички основания да намерим сами ключа за решаването на най-сложните земни проблеми. Една от отдалечените космически цивилизации в това отношение би трябвало да бъде най-стара, първа в космическия смисъл на думата… Тя е трябвало сама да преодолее редица пречки, защото по-младите й съседи са били по-неориентирани и по-слаби от нея. Ако тази първа космическа цивилизация е намерила пътя си, защо и ние да не можем да вървим още столетия сами? Разбира се, първо трябва да преминем опасното атомно кръстовище, както и евентуалните други кризи.
Раждането на проекта CETI
След самолетите се появиха космическите кораби и спътниците, а след това идва ред на контактите с извънземни цивилизации. Такава е логиката на развитието. Така разсъждава, проф. Рудолф Пешек, чл.-кор. на Чехословашката академия на науките и дългогодишен член на президиума на Международната академия по астронавтика. Авиоконструктор и изследовател в областта на аеродинамиката, свидетел на цялото развитие на аеронавтиката, той притежава първия чехословашки патент за ракетен двигател и от началото на 50-те години е сред ентусиазираните пропагандатори на космонавтиката. През 1965 г. проф. Пешек прави анкета сред своите чуждестранни колеги за мнението им относно свикването на конференция по проблемите на контактите с извънземни разумни същества (Communication with Extraterretrial Interligences, съкратено CETI). На латински cetus означава кит, a tau Ceti е латинското наименование на единствената близка звезда, около която би могъл да съществува живот. Анкетата е адресирана до 49 души астрономи, биолози, ракетни специалисти. Шестнайсет души са съгласни с идеята за конференцията, четирима не са, петима не са мислили по проблема, а половината не са отговорили. Но Пешек не се предава. Той внася в президиума на Международната астронавтическа академия предложение да бъде създадена научна група. Такава група се сформира и е оглавена от инициатора й. Най-напред Пешек решава да организира научен симпозиум.
В началото на 1966 г. проф. Пешек организира съвместно с пражкото списание „Радар“ международна анкета, посветена на нашите потенциални космически съседи. В нея участвуват 36 специалисти. Само един от анкетираните не вярва в съществуването на развити космически цивилизации, а 31 участници смятат това за твърде вероятно. Четирима имат известни съмнения Деветнайсет учени препоръчват да правим опити за контакти.
Междувременно през август 1965 г. АН на СССР предлага Международна астрономическа уния за осъществяване на проекта за търсене на сигнали от извънземни цивилизации, който да съвпадне с Международната геофизична година. Наред с това съветските учени съставят предварителен проект за изследванията който е резултат от бюраканската конференция и от други дискусии. През май 1966 г. на виенското заседание на Съвета за космически изследвания съветските делегати подновяват това предложение. Взето е решение то да се обсъди през следващата година в Прага, на международния астрономически конгрес. Но дори и този форум на световната астрономия не намира време за съветското предложение. Затова на следващата среща през 1970 г. в английския град Брайтън съветските делегати отново напомнят за своите предложения.
На заседанието на Международната астронавтическа академия в Мадрид през есента на 1966 г. Пешек се среща с някои членове на своя съвет. Те обмислят идеята симпозиумът да се свика на следващата година, веднага след пражкия астрономически конгрес. Но впоследствие поради организационни причини срещата се отлага за по-късно…
„Водна яма“ за „Циклоп“
През 1971 г. в Калифорния се срещат 22 абсолвенти на различни американски университети. Те трябва да решат техническите проблеми за приемане на сигналите от извънземни цивилизации. Това е четвъртият летен семинар в Станфордския университет, организиран от НАСА, но време на който бъдещите учени трябва да разработят комплексна изследователска задача. Душата на семинара са д-р Бърнард Оливър, вицепрезидент на корпорацията „Хюлет-Пакард“, и неговият най-близък помощник д-р Джон Билингам от „Еймс“. Концепцията на проекта, наречен „Циклоп“, е предложена от Оливър. На по-нататъшните лекции и дискусии в Бъркли идват изтъкнати специалисти. Резултатите от усилената 11-дневна работа, коят струва 100 000 долара, е една книга от 250 страници.
В увода на побликацията са цитирани думите на проф. Мартин Рийс: „Отсъствието на доказателства не е доказателство за отсъствие“. В началото авторите разглеждат възможността за съществуване на разумни космически същества. В подкрепа на тази мисъл те привеждат следните аргументи:
1. Планетните системи са по-скоро правило, отколкото изключение и очевидно съществуват около повечето звезди. Авторите преценяват, че в нашата Галактика има около 100 000 милиарда места, където е могъл да възникне живот.
2. Възникването и ранното развитие на земния живот отговарят на известни физически и химически закони, които са функционирали в първоначалната среда на нашата планета.
3. Тези закони важат за цялата Вселена. Мостри от първоначалния материал на живота се намират на различни места във Вселената. Затова процесът на възникване и развитие на живота може да се повтори навсякъде.
4. Можем да предполагаме, че факторите, определящи естествения подбор на видовете, впоследствие водещ до развитие на разумен живот, съществуват на всяка планета, на която е възникнал живот.
5. Ако някъде живеят разумни същества, много е вероятно, че те ще се стараят да приспособяват и
