— Нещо повече от може би — допълни Сюзън. — Това е свобода на волята. Ти си най-независимият човек, когото познавам и не позволяваш ничия намеса. Понякога ми се струва, че силата, която си придобил, е като щит, като броня, изпод която запазваш своята личност и самота. Пълна цялостност, несмущаван, непроницаем, избавен дори от любовта.
— Малко се отдалечихме от Харв Шепърд, Сюз — казах аз.
Чувствах се така, сякаш бях дишал плитко продължително време и имах нужда да поема дълбоко дъх.
— Не чак толкова, колкото изглежда — рече Сюзън. — Една от причините ти да не си в незавидното положение, в което е съпругът на Пам, е, че той е рискувал. Оженил се е. Има деца. Поел е риска на любовта и обвързаността, както и риска на компромиса, който върви редом с нея.
— Но аз не мисля, че Харви е работил за нас, Сюзън — каза Пам Шепърд.
— Вероятно нещата не са толкова прости — рекох аз. — Вероятно това нещо не би могло да се разглежда така. Работил за нас, работил за себе си.
— Все пак — рече Пам Шепърд. — Безспорно има някаква разлика.
— Понякога си мисля, че няма никаква разлика и че нещата никога не могат да се делят на колона А и колона Б — казах аз. — Може би той е трябвало да бъде определен тип мъж за теб, понеже е чувствал, че това е нещото, което ти заслужаваш. Може би за него това е било равнозначно на мъжество и вероятно той е искал да бъде мъж за теб.
— Отново мъжкото начало — рече Пам.
— Да, но мъжко начало не е Синоним на изнасилване и на убийство. В действителност мъжкото начало означава благородно поведение.
— Тогава защо толкова често води до насилие?
— Не знам да е така, но ако това е истина, може би е така, защото това е една от областите, в които човек може да прояви благородство.
— Това са глупости — каза Пам Шепърд.
— Не можеш да проявиш благородство, когато е лесно — казах. — Само когато е трудно.
— Когато работата стане запечена, печените се хващат на работа? — Презрението в гласа на Пам Шепърд беше по-силно от виното. — Говориш като Никсън.
— Аз не съм измамник — казах и погледнах несигурно.
— О, по дяволите, не знам — каза тя. — Вече не знам дори за какво говорим. Знам само, че не се получи. Нищо, нито с Харви, нито с децата, нито с мен, нито с къщата, с бизнеса, с клуба и с остаряването, с нищо.
— Да — казах аз, — но ние сме се захванали с това, мила моя.
Тя кимна с глава и заплака.
16
Не ми идваше наум какво да направя за Пам Шепърд, която плачеше. Почистих масата с надеждата, че Сюзън ще измисли нещо. Но тя не бе в състояние да направи нищо. Когато си тръгнахме, Пам Шепърд все още подсмърчаше със сълзи на очи. Беше почти единадесет часа, бяхме преяли и ни се спеше. Сюзън ме покани да прекарам нощта в Смитфийлд и аз приех, което си беше чиста проява на великодушие, като се има предвид колко ме беше ядосала.
— Да не би анонимно да посещаваш онези групови срещи за обсъждане на интимни проблеми, а? — подхванах аз.
Тя поклати глава.
— Не мога да разбера защо съм толкова проклета напоследък — каза тя.
— Не е точно проклета, а натрапчива. Чувствам някакъв непрестанен натиск от твоя страна. Някакво задължение да ти се обяснявам.
— А на тебе не ти харесва натрапчива жена, нали?
— Не започвай отново и недей да бъдеш толкова адски чувствителна. Знаеш, че не съм привърженик на стереотипа. Ако си мислиш, че се безпокоя от размяна на ролите и за това, кой на чие място е, значи, че си загубила много време, без да ми обръщаш внимание.
— Вярно е — каза тя. — Малко съм притеснена от цялата тази работа.
— Коя цяла работа? Това е един от проблемите ми. Аз мисля, че познавам добре правилата на играта, но не знам каква е играта.
— Взаимоотношенията между мъжа и жената, струва ми се.
— Изобщо, или между мен и теб?
— И двете.
— Страхотно, Сюз, ето че уточнихме нещата.
— Не се занасяй. Мисля, че една жена на средна възраст и неомъжена трябва да се замисли над феминизма, правата на жените и отношенията между мъжете и жените. А това, разбира се, включва и нас двамата. Ние държим един на друг, срещаме се, това продължава, но от него не излиза нищо. Не върви наникъде.
— Имаш предвид женитба ли?
— Не знам. Мисля, че не точно това. Господи, нима все още съм толкова конвенционална? Знам само, че у нас има някакво чувство за — незавършеност. О, може би трябва да говоря само за себе си, в мен има такова чувство и аз гледам по този начин на връзката ни.
— Всеки случай, не е просто чук-чук-мерси-мадам.
— О, знам, че не е. Онова не е връзка. Знам, че за теб не съм просто един хубав задник. Знам, че знача нещо за тебе. Но…
Платих си петнайсетте цента на моста на Мистик ривър и продължих с колата надолу по северния склон, край барикади от железни конструкции, монтирани навярно при строежа на моста.
— Не знам какво не ми е наред — рече тя.
— Може на мен нещо да не ми е наред — отвърнах.
По това време на нощта нямаше много коли по североизточната експресна магистрала. Имаше лека мъгла и фаровете разстилаха пред нас ветрила от светлина.
— Възможно е — каза тя.
Отвъд солените блата, в далечината блестяха светлините на заводите „Дж. И. Ривър“. За бизнеса няма почивка.
— Да се обяснявам е нещо, което много не ми се отдава, за разлика от пиенето на бира и дрямката. Да се обясняваш е трудна работа. По-добре ме наблюдавай и ще разбереш що за човек съм. Всъщност аз винаги съм си мислел, че ти ме познаваш.
— И аз мисля така. Голяма част от онова, което знам за теб, е добро, а част от него е наистина най- доброто, което съм срещала.
— А-ха — казах аз.
— Не е това, което си мислиш — рече Сюзън.
Трепкащата дъга на светлините по неотдавна обновения Согъс съркъл придаваше син оттенък на леката мъгла. Бар „Блу Стар“ стърчеше зловещ и нереален оттатък шосе номер 1.
— Много добре знам какво представляваш ти — каза тя. — Какво сме ние, това е което ме безпокои. По дяволите, какви сме ние, Спенсър?
Отбих От шосе номер 1 при изхода от Уолнът стрийт и се насочих към Смитфийлд.
— Заедно сме — казах. — Нужно ли е да определяме точно какви сме? Двойка ли сме? Чифт ли сме? Ти реши какво.
— Любовници ли сме?
Отдясно Хокис понд проблясваше между рехавите стебла на дърветата. Хокис понд е дълго, тясно езеро, а зад него се издига горист хълм, увенчан с далекопроводи. Изглеждаше чудесно, осветено от луната в прозрачната мъгла.
— Да — казах, — любовници сме.
— Докога? — попита Сюзън.
