— Господи Исусе! — казах.
— Роуз и Джейн организират… Аз трябваше да ви го кажа…
— Мила — продължих аз, — прати това по дяволите и ми разкажи всичко, което мислиш. Ако искаш да измъкна задника ги оттам.
Сюзън ми се намръщи.
— Не ми се карай — каза Пам Шепърд.
— Глупости — отвърнах. — Да не искаш да ти поднеса цветя, задето си крадец и убиец. Удоволствие за удоволствие, скъпа моя. Надявам се, че старецът няма възрастна съпруга, която да не може да преживее без него. След като всички се снабдите с пушки, можете да я освободите.
Сюзън се намеси.
— Спенсър — скастри ме тя. — Тя се чувства достатъчно зле.
— Не е вярно — казах. — Тя изобщо не се чувства зле. Както и ти. Ти стана проклето трогателна, щом се докосна до нейното състояние. „И ти чувствуваше, че трябва да ги подкрепиш.“ Топки. Никой не би го направил. Ти също.
Аз се озъбих на Пам Шепърд.
— Какво ще кажеш? Мислеше си, че отиваш на танцов спектакъл, когато влезе в банката с пистолет, за да откраднеш парите. Въобразяваше си, че си Фей Дънауей, ще вземем парите и ще избягаме, а музикалната тема ще те догони и банджото ще свири, и няма да има никакви изстрели.
Отхапах половината от изпържената скарида. Не беше лоша. По лицето на Пам Шепърд се стичаха сълзи. Сюзън изглеждаше много, много мрачна. Но се бе умълчала.
— Добре ли си? И така. Започваме оттам. Ти си извършила лошо и безразсъдно проклето престъпление и аз ще се опитам да те измъкна от последствията. Но нека не задръстваме повърхността с множество конски изпражнения — затова кой след кого стоеше и как не трябваше да издаваш тайната, и о-разбира- се-всеки-би-го-направил.
— Спенсър! — процеди през зъби Сюзън.
Отпих малко бира и хапнах една мида.
— А сега започни отначало и ми разкажи всичко, което се случи.
— Ще ми помогнете ли? — попита Пам Шепърд.
— Да.
Тя подсуши очите си с носната кърпичка. Малко гъгнеше. Сюзън й подаде „Клинекс“ и тя издуха носа си. Деликатно. Рибното ми плато съдържаше и треска. Избутах я настрана, чак зад френските дребни риби и изядох една изпържена мида.
— Роуз и Джейн са организатори на женско движение. Те смятат, че трябва да преодолеем своята собствена пасивност и да предизвикаме и нашите сестри да го направят. Мисля, че искаха да следват Черните Пантери и за да го осъществят, имахме нужда от оръжие. Роуз каза, че няма да го използваме. Но притежаването му има психологическо значение. То ще повиши степента на агресивност и ще символизира сила, дори заплаха за фалическата мощ, според Джейн.
— Фалическа мощ?
Тя кимна.
— Продължавай! — подканих я.
— И така, те обсъждаха този проблем, присъединиха се и други жени и направихме събрание, на което решихме, че трябва да откраднем или оръжие, или пари, с които да го закупим. Джейн имаше пистолет, но това бе всичко. Роуз каза, че по-лесно ще откраднем пари, отколкото пушки, а Джейн добави, че ще бъде лесна работа да ограбиш банка, защото банките инструктират своите служители да сътрудничат на крадците. Какво ги интересува, след като са застраховани. А парите са в банките. И ние трябваше да отидем там.
Нищо не казах. Сюзън ядеше салата от раци. Пам Шепърд не показваше интерес към своите задушени омари. Те също изглеждаха вкусни.
— Тогава Роуз и Джейн обявиха, че трябва да извършат фактическата работа — продължи тя. — А аз — не зная точно защо, — аз казах, че ще тръгна с тях. А Джейн отбеляза, че това е страхотно от моя страна и доказва, че аз наистина съм в женското движение. Според Роуз банката е идеален символ на мъжествено- капиталистическо потисничество. А една от останалите жени, не зная име го й, може би Кейп Върдийн, беше чернокожа и тя твърдеше, че капитализмът сам по себе си е мъжествен и расистки и поради това банката е точното място за удар. И аз пожелах да отида.
— Като ритуал — допълних.
Сюзън кимна. Пам Шепърд изглеждаше объркана и сви рамене.
— Може би, не зная. Във всеки случай ние тръгнахме. Джейн, Роуз и аз носехме слънчеви очила и големи шапки. А Джейн имаше пистолет.
— За Джейн всичко е веселие — казах.
Сюзън се втренчи в мен. Пам Шепърд не бе забелязала.
— Както и да е, ние влязохме вътре, а Роуз и Джейн се отправиха към гишето, докато аз останах при вратата като… стража… и Роуз подаде на момичето, жената, зад гишето някаква бележка, а Джейн й показа пистолета си. И жената изпълни написаното. Тя извади от касовия апарат всичките пари и ги пъхна в торбата, която Роуз й подаде, и ние започнахме да се оттегляме, когато този глупав мъж се опита да ни спре. Защо го направи? Какво го прихвана, за да рискува?
— Може би е смятал, че това му е работата. Тя поклати глава.
— Глупав старец. Защо ли възрастен мъж като него работи като банков пазач?
— Вероятно е пенсионирано ченге. Стоял е четиридесет години като пресечна точка и е управлявал движението, а после се е оттеглил и не е могъл да живее от пенсията си. И тъй като има пистолет, се е главил в банката.
— Но защо толкова възрастен мъж се опита да ни спре? Струва ми се, че той видя пистолета на Джейн. Това не бяха негови пари.
— Вероятно е смятал, че трябва да го направи. Вероятно си представя, че след като получава пари за охрана на банката, когато няма крадци, той би трябвало да охранява и кога го те дойдат. Може би е въпрос на чест.
Тя поклати глава.
— Глупости, това е мъжкото начало. И за това убиват хора. Животът не е филм на Джон Уейн.
— Да, може би. Но не мъжкото начало уби този старец. Джейн го уби.
— Но тя трябваше да го направи. Тя се бори за една кауза. За свобода. Не само за жените, но и за мъжете, свобода от всички стари императиви, свобода от бремето на мъжкото начало за теб както и за нас.
— Какво се случи след като Джейн застреля пазача? — попита Сюзън.
— Избягахме — отвърна Пам. — Още една жена, някоя Грейс, никога не съм знаела фамилното й име, ни чакаше в своя Фолксваген и ние се качихме и се прибрахме в къщата.
— Тази на главната улица? — попитах.
Тя кимна.
— И там взехме решение да се разделим. Защото не можехме да останем там, тъй като биха могли вероятно да установят самоличността ни от филмовите камери. Роуз разпозна две от камерите в банката. Тъй като не знаех къде да отида, аз стигнах до автобусната спирка в Ню Бедфорд и взех първия отпътуващ автобус, който щеше да пристигне в Плимът. Когато децата бяха малки, ние посетихме с тях плантацията Плимът и това беше единственият път, кога го съм идвала тук. И така, аз слязох от автобуса и тръгнах. Но тъй като не знаех какво да правя, седнах в един снек-бар в административния център и преброих парите, с кои го разполагах, повече от стоте долара, които ти ми даде, видях визитната ти картичка в моя портфейл и позвъних.
Тя направи кратка пауза и се втренчи през прозореца
— Помислих да се обадя на мъха си. Но това щеше да означава да се прибера вкъщи с подвита опашка… И неколкократно ти звънях и оставях слушалката… Аз… Трябваше ли да моля мъж да ме спаси от неприятностите? Но нямаше къде да отида, нито какво друго да опитам и ти позвъних.
Тя продължи да гледа през прозореца. Маслото в нейните задушени омари започна да образува
