обмисля подробностите. Планът беше добър. Можеше да свърши работа. Единствената ми друга идея бе да разчитам да склоня Пауърс да отстъпи. Но на това не можех да се надявам. По-добре е да му заложа капан. Да преметна стария Кинг. Поръчах си още едно, ядях фъстъци и размишлявах.
Сюзън дойде от басейна по бяла копринена дрешка до бедрата, облечена върху банския, и се настани на бара до мен.
— Мисля, следователно съществувам — казах аз.
— О, безспорно — рече тя. — Личи ти.
— Почакай и ще видиш — отвърнах аз.
19
След като се наобядвах, се обадих в редакцията на „Стандарт таймс“ в Ню Бедфорд и дадох обява за страницата с частни закодирани съобщения: „Сестри, потърсете ме на 555–1434. Пам“.
Набрах 555–1434. Пам вдигна телефона при първото позвъняване.
— Слушай — казах и й прочетох обявата. — Току-що я пуснах в „Стандарт таймс“. Като ти се обадят сестрите, уговори се да се срещнем. Ти, аз и те.
— О, това няма да им се хареса. Няма да ти се доверят.
— Независимо от това, трябва да ги убедиш. Говори им за задълженията и сестринската любов. Кажи им, че съм намерил един търговец на оръжие, който иска да разговаря с тях. Твоя работа е как ще уредиш срещата, но трябва да го направиш.
— Толкова ли е важно?
— Важно е, за да ти отърва кожата и кожата на Харв и да спася света за демокрацията. Просто го направи! Твърде сложно е да ти го обяснявам сега. Писна ли ти вече да стоиш затворена там?
— Не е чак толкова зле. Гледам дневните предавания по телевизията.
— Не гледай много, ще ти се развалят зъбите!
— Спенсър?
— Да
— Какво става с Харви? Защо трябва да му спасяваш кожата?
— Няма нищо, за което да си струва да се тревожиш сега. Просто съм се загрижил за ценностната му система.
— Добре ли е той?
— Разбира се.
— А децата?
— И те са добре. Липсваш им, както и на Харв. Иначе са добре.
Лъжех най-нагло. Откъде можех да знам как са децата й? Бях видял едно от тях първия ден, когато се заех със случая.
— Странно — рече тя. — Не знам дали ми липсват или не, понякога си мисля, че ми липсват, но друг път си мисля, че би трябвало да се чувствам виновна, че не ми липсват. Понякога за човек е трудно да разбере какво мисли той самият.
— Ами да, така е. Преди да съм затворил, кажи, имаш ли нужда от нещо?
— Не, благодаря ти, всичко е наред.
— Добре тогава. Сюз и аз ще държим връзка с теб.
Затворих телефона.
Натъкмена с избелени джинси и тъмносиня блузка, Сюзън се готвеше да ходи да разглежда антики в Кейп.
— Току-виж съм забърсала някой расов жребец от колежа и така ще се сбъднат най-страстните ми желания — подхвърли тя.
— Виж ти!
— Жените на моята възраст са на върха на еротичната си мощ. А мъжете на твоята възраст са в стремителен упадък.
— Аз съм млад по сърце — отвърнах.
Сюзън бе вече излязла. Подаде глава през вратата.
— Аз нямах предвид сърцата — рече тя и замина.
Погледнах часовника си. Беше един и петнадесет. Влязох в банята, наплисках си лицето с вода, избърсах се и се запътих към Ню Бедфорд.
В два и пет бях паркирал непозволено пред полицейския участък на Спринг стрийт. Сградата беше триетажна, тухлена, с капандури на покрива, кремавожълтеникава. От двете страни на входа имаше бели глобуси на черни железни стълбове като във филмите на Боуъри Бойс. На глобусите с черни букви беше изписано: „Полиция Ню Бедфорд“. Две жълтокафяви полицейски коли със сини бронирани врати бяха паркирани пред сградата. В едната имаше хора. Забелязах, че ченгетата в Ню Бедфорд носят бели шапки. Интересно дали бандитите носеха черни?
Попитах дежурната кой се занимава със случая в „Бристълс сикюрити“. Тя беше руса, със сини сенки върху клепачите и ярко червило. Около десет секунди ме изучаваше с поглед.
— Кой се интересува? — попита накрая.
Независимо от пола, възрастта и националността, ченгето си е ченге.
— Казвам се Спенсър — поясних аз. — Имам разрешително за частна практика от Бостън. Разполагам с информация, която би могла да донесе на някой сержантски пагони.
— Вярвам ви и още как — рече тя. — Защо не ми кажете нещо, да видим дали няма да проявя интерес.
— Вие ли работите по случая?
— Аз съм дежурната, но би могъл да ми направиш впечатление с твоята информация.
Врътнах глава.
— Аз работя само с детективи.
— Всички работят само с детективи. Седя си аз тук и от ден на ден задникът ми дебелее, а типове като теб пристигат и искат да разговарят само с детективи. — Тя вдигна телефона, набра някакъв номер с четири цифри и каза в слушалката „Силвия ли е? Тук е Маргарет — от дежурната. Аха. Кажи му, че тук е дошъл един, който твърди, че има информация за «Бристълс сикюрити». Добре.“ — тя затвори телефона. — Със случая е натоварен да се занимава следователят Джеки Силвия. Седни и го почакай. Ще слезе след минута.
Изминаха поне пет, преди той да се появи. Беше тантурест и плешив, с тъмна кожа. Беше чевръст, колкото би могъл да бъде чевръст човек, който е висок метър и шейсет и пет и тежи деветдесет килограма. Розова риза на цветчета, бежов костюм, лачени мокасини в меднокафяв цвят с лъскави катарами отгоре. Кръглото му лице беше без бръчки, но късо подстриганата му коса около блестящото голо теме, беше почти изцяло побеляла. Той се приближи към мене с такава лека походка, че се запитах дали наистина е толкова дебел, колкото изглеждаше.
— Името ми е Силвия — представи се той. — Мене ли търсите?
— Да.
— Да отидем да поговорим тогава.
Силвия кимна с глава към стълбите и аз го последвах към втория етаж. Влязохме в някакво помещение, на вратата на което пишеше: „Обири“. Прозорците гледаха към Секънд стрийт. Имаше шест бюра, разположени две по две. Всяко от тях беше съоръжено с телефон с бутони и въртящ се стол от светла кожа. В единия от ъглите беше обособено нещо като офис, на чиято врата пишеше: СЕРЖАНТ КРУС. На едно от бюрата седеше мършав полицай с оредяла коса, който бе качил краката си върху плота и говореше по телефона. Беше облечен с черна тениска. На дясната му ръка имаше татуировка и някакъв надпис. На ръба на бюрото димеше цигара. Силвия грабна един стол от бюрата и го домъкна при своя.
— Сядай! — каза той.
Седнах и той се настани на въртящия се стол. Бутна назад облегалката и настани малките си крака в основата на стола. Не носеше чорапи. Голям настолен вентилатор раздвижваше горещия въздух над
