от време на време, усмихвах й се и се опитвах да не задържам погледа си върху бедрата й.
— Не мога да те разбера — каза тя.
Аз режех на много тънки резенчета глава червен лук с широк касапски нож.
— Искаш да кажеш как човек с моя външен вид и талант може да свърши в тоя бизнес?
— По-скоро мислех за противоречията в твоя характер. Пълен си с мъжественост, а си толкова внимателен. Имаш всички тези мускули, а все пак четеш всички тези книги. Ти си саркастичен и умен и се шегуваш с всичко, но въпреки това наистина се страхуваше, че ще кажа „не“ преди малко и двама души, които ти дори не харесваш, ще си имат неприятности. А пък сега ми приготвяш вечеря и очевидно си нервен от това, че си сам с мене в апартамента си.
— Очевидно ли е?
— Да.
— А ти?
— И аз. Но аз съм само една обикновена съпруга и домакиня от средната класа. Предполагах, че ти си свикнал с тези неща. Сигурно не съм първата жена, за която приготвяш вечеря.
— Готвя често на Сюз — казах аз.
Нарязах доматите и започнах да режа една зелена чушка.
— И на никого другиго?
— Напоследък само на Сюз.
— Какво е толкова различно у мен? Защо е това чувство на напрежение?
— Не съм сигурен. Свързано е с това, че ги си много привлекателна и аз те желая. Това го разбирам. Но то е свързано и с чувството, че трябва да оставим нещата дотук.
— Защо? — Тя беше оставила бирената кутия и беше скръстила ръце под гърдрте си.
— Опитвам се да ви събера пак с Харви, а ако започна нещо с теб, това няма да е най-добрият начин да го направя. Мисля, че и на Сюз няма да й хареса много.
— Защо тя трябва да знае?
— Защото, ако не й кажа, ще има неща, които крия от нея. Тя няма да ми има доверие.
— Но тя няма да знае, че не може да ти има доверие.
— Да, но тя няма да ми има доверие.
— Това е налудничаво.
— Не е. Виж, факт е, че тя няма да може да ми има доверие, че не заслужавам доверие. Това, че тя не знае, ще бъде просто още една измама.
— Излиза, че ти си признаваш всяка авантюра.
— Всяка, за която тя има право да знае.
— Много ли си имал?
— Няколко.
— И Сюзън е против това?
— Не, не изобщо. Но тя не ги познава. А теб те познава. Мисля, че това ще я нарани. Особено сега. Ние сме в критичен момент. Не знам точно какъв, но мисля, че ще е грешка, ако нещо стане сега. По дяволите…
— Мисля, че тя е щастливка.
— Така ли мислиш? Защото наскоро ме нарече конски задник.
— Възможно е — каза Пам Шепърд.
Нарязах три малки кисели краставички и без да ги беля, ги добавих към моята салата. Извадих салатените листа от водата, попих ги с кърпа, а после ги завих и ги сложих в хладилника. Проверих и соса — почти се беше разтопил. Прибавих малко зелено грозде без семки в купата за салата.
— Работата е там, че цялото това обяснение не можа да охлади желанието ми. Не мисля, че е фатално, но не можеш да кажеш, че си почивам удобно.
Пам Шепьрд се засмя.
— Добре е да го знам. Всъщност аз си мислех, че ще спим заедно и мисълта за това ми беше приятна. Изглеждаш груб, но чувствувам, че не си.
— Грубоват, но толкова нежен — казах аз.
— Но това няма да стане и може би така е добре. Обикновено не се чувствам добре след като съм го направила с някой друг освен с Харви. — Тя се засмя пак, но този път грубо. — Представи си, не се чувствувах кой знае колко добре и последните няколко пъти, когато го правих с Харви.
— Скоро ли беше това?
Тя отклони погледа си от мене и каза:
— Преди две години.
— И това те притеснява?
Тя отново ме погледна.
— Да — каза тя, — много. Не мислиш ли, че трябва да ме притеснява?
— Да, може би. Но, от друга страна, ти не си автомат, който продава секс. Той да пусне две монети по 25 цента и ти да си насреща. Предполагам, че ти не си искала да спиш с него.
— Не можех да понасям това.
— И вие двамата стигнахте до заключението, че ти си фригидна. А ти трябваше навън да доказваш, че не си.
— Така изглежда. Не е много красиво, нали?
— Не, нещастието никога не е красиво. А Харви, той какво правеше, за да премахне напрежението?
— Да премахне напрежението ли? Господи, мисля, че никога не съм чувала друг да говори като тебе. Не знам какво е правил. Сигурно е мастурбирал. Не мисля, че е бил с други жени.
— Защо не?
— Заради своята вярност, мазохизъм, може би любов, кой знае.
— Може би това е начин да се задълбочи чувството ти за вина.
— Може би е всичко това взето заедно.
— Почти винаги е всичко взето заедно. Изглежда, че колкото по-дълго съм в бизнеса, толкова повече е всичко взето заедно.
Извадих две кутии с бира от хладилника, отворих ги и й подадох едната.
— Работата е там, че никога не разбрах дали е така.
— Кое, дали си фригидна ли?
— Да. Предпочитах да се напия и да се мятам, да хапя и стена и да правя всичко, което те искаха. Но част от това беше само имитация и на следващия ден бях винаги отвратена. Мисля, че една от причините, поради които исках да те сваля, беше, за да те попитам после дали мислиш, че съм фригидна.
Гласът й беше груб и когато каза „да те сваля“, това също прозвуча грубо и не й отиваше. Познавах тази грубост. Това беше отвращение. Бях го чувал преди.
— Първо, задаваш погрешен въпрос. Фригидна не е много подходяща дума. Ти ми го показа преди малко. Тя няма значение. Просто означава, че ти не искаш да направиш нещо, което някой друг иска да направиш. Ако не ти е приятно да се чукаш със стария Харви, защо тогава не го кажеш? Защо обобщаваш. Кажи: „Не ми е приятно да се чукам с Харви“ или още по-добре — „Не ми беше приятно миналата нощ“. Защо превръщаш това в неотменим закон?
— Не е толкова просто.
— Понякога се чудя. Понякога си мисля, че всичко е толкова просто, но сигурно ти си права. Сексът е толкова естествен, колкото е дишането, освен че ти е нужен партньор. А това, което един човек прави лесно, двама го съсипват.
— А Сюзън… Извинявай, нямам право да питам за това.
— Дали на Сюзън й харесва сексът? Понякога й харесва, а понякога не й харесва. От време на време, засега само от време на време, това се отнася и за мене. Сега това става по-често, отколкото когато бях на деветнадесет години.
Тя се усмихна.
Извадих салатата от хладилника, отвих я и я сложих в купата с останалите зеленчуци. Сосът започваше
