да завира и аз взех достатъчно спагети за двама и ги изсипах във врящата тенджера.
— Трябва да се сложи много вода — казах аз — стават по-малко лепкави и лесно завират и се сваряват. Гледай. Аз съм суперзвезда на спагетите.
— Защо искаш да ни събереш с Харви? Не съм сигурна дали това е твоя работа. Или просто по американски считаш, че браковете се сключват на небето и не трябва да се разтрогват.
— Не мисля, че наистина си опитала както трябва.
— Както трябва ли? Двадесет и две години? Това не е ли достатъчно?
— Това е доста дълго, но не е както трябва. Ти си се опитвала да бъдеш това, което не си, до момента, когато ти е писнало, и сега си мислиш, че си фригидна. Той цял живот е въздишал по величието, но не може да го стигне, защото мисли, че то е успехът.
— Ако аз не съм това, което съм се опитвала да бъда досега, какво съм тогава?
— Не знам. Може би ще разбереш, ако не решаваш предварително, че трябва да си онова, което мъжът ти очаква да бъдеш.
— Не съм сигурна, че разбирам за какво говориш.
— И ти ли? Добре, виж сега, ако той е разочарован от тебе, това не значи, че ти не си права. Това може да значи, че той не е прав.
Тя поклати отрицателно глава и каза:
— Разбира се, не е кой знае какво. Това е проблем на всяка жена. Знам това.
— Не прави такива обобщения — казах аз. — Не знам дали това е проблем на всяка жена или е просто женски проблем. Това, което знам, е, че може би е един от твоите проблеми. А ако е така, може да бъде решен. Едно е да знаеш нещо, а друго е да го чувствуваш, да действуваш все едно е така, казано накратко — да го вярваш.
— И как човек се научава да вярва на нещо.
— Трябва да поговори с добър психотерапевт.
— Господи, искаш да кажеш психиатър?
— Има добри и лоши психиатри. Също както е с частните ченгета. Мога да те свържа с някои добри.
— Твои предишни клиенти ли?
— Не, Сюз знае много за тези неща. Тя е водеща личност и го приема сериозно.
— Това ли е отговорът, някакъв проклет психиатър? Винаги когато нещо стане, някакъв психиатър се занимава с това. Винаги когато някое дете получи двойка, психиатърът взима своя процент.
— Ходила ли си някога при психиатър?
— Не.
— А Харви?
— Не. Той искаше аз да отида, за да разбера дали могат да открият защо съм фригидна. Но той не искаше да ходи. Каза, че при него всичко е наред. Не искаше някой проклет психиатър да си пъха носа в работата му и да се опитва да го убеди, че не е наред.
— Знаеш, че не е задължително да е психиатър. Може да бъде добър социален работник. Трябва да говориш със Сюз за това. Но Харви отново използва неподходящи думи, както фригидна. Няма смисъл да се изтъква това, че нещо не е наред. Ти просто имаш проблем. А те могат да помогнат… понякога.
— А какво ще кажеш за всички тези хора, които те пращат в лудницата без причина. Или това, че при делата за убийство не могат да се разберат за нищо. Едната страна наема психиатър да докаже, че човекът е луд, а другата страна с друг психиатър доказва, че е нормален.
— Добре, в психиатрията има толкова надути пуяци, колкото във всяка друга работа, може би дори повече. Но нещата, за които говориш, не са съществени. Тези неща идват оттам, че карат психиатрите да вършат неща, за които те не са подготвени. Добрите психиатри знаят, че това, което могат да правят, е да помагат на хората да решават проблемите си. Не мисля, че много ги бива да лекуват шизофрения или да решават дали някой е нормален според закона. Това са глупости. Но те могат да бъдат доста полезни и да ти помогнат да се отървеш от навика да определяш себе си според критериите на мъжа си, или да помогнат на мъжа ти да престане да определя себе си според критериите на пуританизма.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали знаеш, старата пуританска етика.
— А, за това ли говориш. Значи ги четеш тези книги?
— Имам много свободно време — казах аз.
Часовникът на печката иззвъня и аз измъкнах една спагета и я опитах.
— Станали са „Ал Денте“. Брат му Сам играеше в отбора на „Ред сокс“. Беше добър бейзболист, играеше с лявата ръка.
Спагетите бяха готови. Изсипах ги в цедката, изпразних съда и разклатих цедката, за да изтече водата. Върнах ги в тигана, добавих малко масло и пармезан и ги разбърках.
— Ти ли си го измисли?
— Кое?
— Това за брата на Ал Денте.
— Не, наистина. Сам Денте играеше в „Ред сокс“ преди трийсет години. Беше левак.
Сосът за спагетите беше заврял. Изсипах го в сосиерата и сипах две големи купчини спагети в две чинии. Сипах в салатата сос с подправки, разбърках я и сложих всичко на кухненската маса.
— Приборите за хранене са там в чекмеджето — казах аз.
Извадих бургундско в бутилка от половин галон и две чаши за виното от бюфета.
Седнахме на масата и започнахме да вечеряме.
— Ти ли направи соса за спагетите? — попита тя.
— Да. Това е тайна рецепта, взета от една кутия с доматено пюре.
— А соса с подправките на салатата? Има ли мед в него?
— Да, научих го от майка ми.
Тя поклати глава.
— Изглежда, че си боец, любовник и готвач гастроном. Невероятно.
— Не. Ще приема боеца и любовника, но това за гастронома е забележка, която издава дискриминация по полов признак.
— Защо?
— Ако ти беше сготвила това, никой нямаше да каже, че си гастроном. Това е, защото съм мъж. Мъж, който готви и се интересува от това, е гастроном. Жената се нарича домакиня. А сега си изяж проклетите спагети — казах аз.
Тя ги изяде. Аз — също.
23
Тази нощ спах на кушетката. Още един триумф на добродетелта над похотта. Станах и си взех един душ, преди Пам Шепърд да се събуди. В десет часа вече си пиех кафето с Мейси, човека на Кинг Пауърс, в „Холидей ин“ в Хайанис.
— Искаш ли плодове? — попита Мейси.
— Не, благодаря. Кафето ми е достатъчно. Кога можете да доставите оръжието?
— Може би утре, със сигурност вдругиден.
— Каква е стоката?
— Карабини М2 в отлично състояние, всяка с по сто патрона.
— Колко са?
— Четиристотин и петдесет парчета.
— Господи, става дума за повече от два бона едната.
Мейси вдигна рамене.
— В цената влизат и патроните, не забравяй това.
— За бога, могат да се вземат от магазин за оръжие за половината цена.
— Четиристотин и петдесет парчета? Карабини М2?
