— Да.
— Някакво обяснение?
— Никакво. Просто заявяват, че изпълняват заповеди.
— Обади ли се на Пени?
— Отказва да говори с мен.
— А Стоуни? И Сю?
— Не ми отговарят, нито се обаждат, когато оставя съобщение.
— Някакъв напредък в разследването на убийството на Уолтър?
— Никакъв.
— Пострадал ли е някой друг кон?
— Не.
— Говори ли с Бекър по въпроса?
— Помощник-шерифът ли?
— Аха.
Не мога да обсъждам подобни неща с някакъв си полицай.
— Ооо.
— Искам да наема теб.
— За какво?
— Да откриеш какво се случи с Уолтър Клайв.
— Какво мога аз, което да не е по силите на полицията?
— Можеш да докладваш само на мен. И може би няма да се подмазваш на другите от семейството, както правят местните полицаи.
— И така да е, но ако не пожелаят да говорят с мен, няма кой да ги принуди.
— Затворили са се като в крепост след смъртта на Уолтър. А мен ме изолираха.
— Ти присъстваш ли в завещанието на Уолтър Клайв? — попитах я аз.
Тя замълча за миг. Изчаках. После отново прекръстоса крака. Което ми помогна да запълня времето.
— Защо питаш? — поиска да знае Доли.
— От малък съм си любопитен.
Тя отново се умълча. Изчаках още малко.
— Предполагах, че ме е вписал — промълви тя най-сетне.
— И?
Адвокатите твърдят, че не е така.
— Колко време бяхте заедно?
— Осем години.
— Казвал ли ти е, че ще се погрижи да те осигури?
— Разбира се.
— Смяташ ли, че има някаква измама?
— Ама че смешно се изразяваш.
— Вината не е моя — отвърнах. — Вече доста време спя с доктор по хуманитарни науки от Харвард.
Доли се усмихна. Зъбите й бяха идеално подредени и безупречно бели. Ефектът бе поразителен, макар да подозирах намесата на ортодонт.
— И аз съм го правила — отбеляза.
— Надявам се, че не говорим за един и същ човек.
— И аз се надявам.
— Мислиш ли, че някой е подправил завещанието, за да заличи името ти? — попитах аз.
— Не зная какво да мисля. Не искам да останеш с впечатлението, че съм алчна, но…
Последва ново наместване в стола и поредното прекръстосване на краката. Имах усещането, че се поизправи.
— В едно по-изтънчено общество биха ме нарекли куртизанка. Била съм не само сексуален партньор, но и приятел и поддръжник на неколцина разполагащи с власт мъже. Последният беше Клайв.
— Някой от останалите да те е измамил?
— Никой от тях не е мъртъв. Признавам, че всеки ме осигури, когато връзката ни приключи. Не се съмнявам, че и Уолтър би направил същото, ако се бяхме разделили преди смъртта му. Нито една от тези връзки не се основаваше на любов. И в същото време с всеки от тези мъже сме изпитвали взаимна симпатия, а и бяхме наясно какво вършим.
— Разполагаш ли с нужните средства?
— Да. Добре съм осигурена, а и не се съмнявам, че след време ще установя… как да кажа, подобна връзка с някой друг състоятелен и влиятелен мъж.
— Следователно искаш да ме наемеш от жажда за справедливост.
— Искам синът ми да получи наследството си.
— Според теб Уолтър Клайв е трябвало да остави пари на сина ти?
— Той е наш син.
— На теб и Уолтър?
— Да.
— Той знае ли?
— Още не.
— А Уолтър знаеше ли?
— Казах му. Разбрахме се Уолтър да си направи изследване за ДНК.
— Направил ли го е?
— Не зная.
— Умря, преди да ти каже?
— Да.
— Доколкото разбрах, с Уолтър сте били заедно от осем години. И Джейсън е ваш син?
— Да.
— Джейсън трябва да е над двайсет.
Тя отново се усмихна.
— През последните осем години имахме явна официална връзка. А другото започна доста преди това, докато Уолтър все още беше женен за онази битничка.
— Шери Ларк ли?
— Забременях с Джейсън горе-долу по същото време, когато тя беше бременна със Стоуни. Нищо не казах. Бях достатъчно прозорлива да проумея, че не е времето да предявявам претенции. Преустанових връзката си с Уолтър, заминах, родих Джейсън и го отгледах. По-късно, когато битничката си отиде, отново се върнах при него. Никога не му обясних присъствието на Джейсън, пък и Уолтър не ме е разпитвал.
— Имали ли са изобщо развод?
— Уолтър и битничката?
— За тях питам.
— Не, не са се развеждали.
— А защо?
— Според мен всеки от тях твърде много мразеше другия, за да отстъпи.
— Защо не си казала на Клайв за Джейсън още щом си се върнала при него?
— Раздялата беше ужасна. Онази битничка може и да беше се увлякла по цветята и мира, но правеше всичко възможно да му измъкне всичките пари. Ако беше научила за Джейсън, щеше да успее.
— А това би означавало да получиш много по-малко.
— Също и Джейсън.
— Какво те накара да промениш решението си?
— Уолтър се канеше да напише ново завещание. Исках Джейсън да получи онова, което му се полага. Никой нищо нямаше да узнае до смъртта на Уолтър, а впоследствие мис Хипи нямаше да може нищо да направи.
