говоря.“
Мъжът и жената на барплота привършиха със закуската, оставиха един долар бакшиш и си тръгнаха. Русокосата прибра бакшиша.
— И после — поде отново Пъд — аз й викам: „Проклет да съм, ако се оставя да ме пъдят като бездомно куче.“ А Пени кима прелюбезно и кротко ми заявява: „Помолих мистър Делрой да се погрижи.“ А онзи додава: „Срокът изтича в понеделник…“ — Пъд разпери ръце и вдигна рамене. — Това е. В понеделник Делрой заедно с още четирима цъфна у дома и ме изгони само с един куфар багаж.
— Къщата твоя ли е?
— Дали е моя собственост? Не. И тя е на семейството. Беше си на Уолт Същото е и с къщата на Корд. Всичко беше собственост на Уолт.
— Да сте се карали със Сю?
— Не повече от обикновено.
— А скандалите все за пиенето ли бяха?
— Е, да. Права беше, много се наливах.
— Оная вечер на празненството, когато се сблъскахме… забелязах, че тя те насъскваше.
— Да, харесваше й да ме вижда в ролята на коравия мъжага.
— Затова ли изигра онзи театър?
— Ако съм бил пиян, точно така е станало. Тъй де, нали баща й ме хранеше, в къщата му живеех. Трябваше да й доказвам, че и мен ме бива за нещо.
— Тя натякваше ли ти, че баща й те храни?
— Не. Според мен дори й харесваше.
— За да те държи под контрол?
— Не съм толкова умен — сви рамене Пъд.
— Как мислиш, изневерявала ли ти е?
— Доколкото знам, не.
Имаше право. Не беше много умен.
— Ти обаче си кръшкал.
— Не и с нейни познати. Най-много с някоя курва. Не съм я унижавал.
— Затова ли запази апартамента?
— Е, да.
— Сю знае ли за него?
— Не съм й казвал аз.
— Тя пие ли много?
— И двамата обичаме чашката.
— Как реагира Корд на всичко това?
— Там, в канцеларията, когато ни… изхвърлиха, думичка не каза, не откъсваше очи от Стоуни. Все едно че майка му го напускаше.
— А после?
— После просто изчезна и след време цъфна на вратата ми. Изглеждаше ужасно. Каза, че е спал в килера на някакъв гей бар.
— Грил барът „Бат“ ли?
— Аха.
— Откъде е разбрал как да те намери?
— По-рано му давах ключа от време на време.
— За романтични забежки?
— Както там му викат.
— Изглеждате ми някак необичайна двойка.
— Че как иначе. Да имам за приятел някакво си педи. Но пък, от друга страна, бяхме в едно и също положение, домашни кученца, тъй да се каже.
Пъд млъкна и довърши закуската си.
33
Корд се беше съвзел. Присъедини се към нас изкъпан, избръснат, ухаещ на дискретен парфюм, спортно облечен. Имаше вид на преуспяващ брокер, отмарящ в свободния си ден. Настани се в сепарето до мен и се усмихна любезно.
— Съжалявам, че се разкиснах преди малко. Напоследък ми е доста притеснено.
Келнерката се появи, наля кафе в чашите ни и попита Корд дали иска нещо за ядене.
— Има ли пшеничени ядки?
Русокосата поклати глава.
— Вече сервираме обедното меню. Минава единайсет.
— Тогава препечени филийки, ако обичаш, и чаша чай.
— Чай ли?
— С лимон, ако обичаш.
Момичето се отправи към кухнята. Корд ни се усмихна бодро.
— Вие, момчета, изяснихте ли нещата?
— И още как — отвърнах. — Я кажи, според теб защо й е хрумнало на жена ти внезапно да сложи край на брака ви?
— Наистина ли е необходимо?
— Наистина.
— Сигурно сте чули версията на Пъд. Колкото и грубиянски да звучи, бракът ни в известен смисъл беше… измамен… Все пак можех… — Замълча, търсейки подходящите думи — Да й служа. Но по един нетрадиционен начин.
— Ясно, сексуално не сте си подхождали. Но сигурно това и на двама ви е било известно доста отдавна.
— Така е. Когато се оженихме, се надявах, че мога да опитам, но…
— Но не успяваше да го вдигнеш натърти Пъд.
Корд сякаш се смути. Предположих, че по-скоро от изречените думи, отколкото от самия факт.
— Да приемем, че си опитал. От колко години сте женени?
— От осем.
— Имало ли е хубави моменти?
— Като се изключи сексът, да. Бяхме много добри приятели.
— Не бих казал, че сексът може да се изключи току-така, но това не е важно в случая. Въпросът е, защо точно сега?
— Защо се разделихме ли?
— Именно.
Момичето донесе чаша гореща вода, пликче чай, намазани с масло препечени филийки и сладко от грозде. Пъд поднесе чашата си за още кафе, аз отказах.
— Какъв плодов сладкиш имате? — попита Пъд.
— С праскови — гласеше лаконичният отговор.
— Донеси едно парче. Какъв е смисълът да изпиеш толкова кафе, ако не хапнеш нещо сладко.
Момичето се усмихна по навик и отиде да изпълни поръчката. Корд потопи пликчето чай в чашата и внимателно го натисна с лъжичката.
— И сам съм си задавал същия въпрос — рече той. — И неизменно стигам до Пени.
Изчаках. Наблюдавах го как побутва пликчето, докато получи желания цвят. Момичето се върна и постави прибори и чинията със сладкиша пред Пъд, пъхна отстрани сметката и пак ни остави. Взех листчето.
— Пени реши, че трябва да си отидем — продължи мисълта си Корд.
— И защо?
