— Нямам представа. А ти, Пъд?
— Ами тя никога не ни е харесвала, нито мен, нито него.
— Не мисля така — възрази Корд. — Може да не е одобрявала теб, Пъд. Заради пиенето и хулиганското ти поведение. Но мисля, че мен ме харесваше.
— Боя се, че грешиш — отвърна Пъд.
— А какво знаете за Делрой? — намесих се аз.
— Бива си го — рече Пъд.
— Гаден фашист — отсече Корд.
— Откога работи за семейството?
— Аз го заварих — отвърна Пъд.
— Аз също — додаде Корд. — Когато ние със Стоуни се оженихме, той си беше тук.
— Винаги ли се е грижил за охраната?
— Така изглежда — сви рамене Корд.
— Мен ме е измъквал от разни пиянски истории — рече Пъд. — Отървавал е и Корд, като изперка и го удари хормонът.
— Какви истории? — настоях аз.
Пъд налапа последната хапка сладкиш.
— За мен ли питаш? Непристойно поведение в пияно състояние. Веднъж пък бях погнал някаква мацка, а тя се оказа полицайка под прикритие. Такива неща.
— И какво правеше той, за да те измъкне?
— Знам ли. Просто се появяваше в ареста или където там ме бяха прибрали, връщаше ме у дома и ме съветваше да се държа прилично. И с това се слагаше край на предявените обвинения.
— Ами ти? — попитах Корд.
— И за мен е правил същото.
— Заради малките момчета?
— Бяха по-скоро недоразумения. Имаше обаче и един гаф, в Огъста явно ми бяха заложили капан.
— Сигурно е било доста гадно. Делрой ли оправи нещата?
— Е. да. Предполагам, че е действал по нареждане на Уолтър.
— С подкуп? Или със заплахи?
— И двете, струва ми се.
— А защо не го харесваш?
— Все на много важен се прави. И се държи нагло. Класическият хомофоб.
— О, по дяволите, много хора не харесват хомосексуалистите — намеси се Пъд. — Което не значи, че са фашисти, за бога.
Корд отчупваше малки парченца от препечената филийка.
— Нещо друго да ми кажете за Делрой?
— Мене ако питаш, той чука Пени — отвърна Пъд, Надигналият се гняв ми подейства като шок. Не толкова силен, както ако бях чул някой да каже нещо обидно по адрес на Сюзан, но все пак.
— За бога, Пъд, на теб все това ти се привижда, кой кого чука.
Пъд не каза нищо повече, просто сви рамене.
— Ще се прибираш ли скоро? — попита той Корд.
— Не — отвърна Корд.
— Добре тогава. Отивам да се поизлъскам, че ще ходя на интервю за работа.
— Къде? — поиска да знае Корд.
— Фирма за доставки по домовете. Все някой от нас трябва да работи.
— Успех — пожела му Корд.
— Ако ме вземат, може и да успеем да се измъкнем от оная проклета телефонна кабина.
— Дано — рече Корд.
— До скоро — махна той към мен. — Дано ти провърви.
Дадох му визитната си картичка.
— Ако се сетиш нещо, отседнал съм в „Холидей Ин“ — качах аз. — Можеш и в кантората ми в Бостън да позвъниш. Всеки ден си проверявам телефонния секретар.
Пъд взе картичката, пожела ми успех с вдигнат палец и излезе.
— Знаеш ти, че спря да пие? — изненада ме Корд.
— Не, не знаех.
— Капка не е сложил в уста, откакто се случи… това.
— Удивително наистина.
— Грубиян е, ужасно е некоректен, пък и, боя се, че не е много умен, но се чудя какво щях да правя без него.
— Повечето хора са далеч по-свестни, когато са трезвени — казах аз. — Смяташ ли, че Делрой чука Пени?
— Не бях се замислял всъщност, но пък те се познават от толкова отдавна… Ами трябва да е била петнайсетгодишна, когато той се е появил.
Изчаках Корд да си състави мнение за версията на Пъд. Виждах, че не му е лесно Без съмнение винаги досега бе мислил най-вече за себе си и много рядко за живота извън неговия собствен.
— Не знам — рече накрая. — Не е изключено. Ако се докаже, че е истина, няма да се изненадам.
— Ами Стоуни? — попитах го. — Смяташ ли, че ти е изневерявала?
Знаех отговора, макар че оралният секс, предлаган по магистралите, едва ли покриваше понятието изневяра. Просто исках да разбера какво знае Корд.
— Бих проявил разбиране — рече той — и бих й простил, като се има предвид как стоят нещата… Възможно е да е вършила неща, за които не знам. Но не, не ми се вярва много.
Трудно е да си го представи човек — отвърнах аз.
34
За да стигна до градската библиотека на Ламар, трябваше да измина две преки след магазинчето за сандвичи под неумолимото слънце на Джорджия. Още по пътя ризата залепна за гърба ми. Библиотеката се помещаваше в едноетажна бяла дървена постройка с широка веранда отпред. Покривът на верандата се крепеше на различни по размер бели колони. Влязох. Посрещна ме свежият полъх на климатичната инсталация. Поспрях да си поема дъх, след което потърсих телефонния указател на Атланта, за да открия какво пише срещу „Секюрити Саут“. Беше посочен адрес на Пиемонт Роуд в Бъкхед. Добър квартал.
Трябваха ми два часа и половина, за да се добера до Атланта, и още двайсет минути, за да открия „Секюрити Саут“ на адреса, с който разполагах, в малкия търговски център близо до ъгъла на Ист Пейсис Фери Роуд. И тук не беше по-хладно. Щом слязох от колата, ме зашемети усещането, че горещината може да се реже на парчета, от които да се построи висока стена.
В търговския център минах покрай книжарница, тайландски ресторант, фризьорски салон, магазин за спално бельо и аксесоари за баня, както и бюро за бизнес услуги „Бела“. Колкото и внимателно да се оглеждах, не открих надпис на „Секюрити Саут“. Реших, че „Бела“ е единствената ми надежда, и влязох.
Помещението беше малко, хладно и празно, ако не се броят таблото на телефонната централа, двете пишещи машини, двете кантонерки, бюрото, столът и жената. Всъщност жената седеше на стола зад бюрото. Беше чернокожа, много късо подстригана, с хубаво оформени рамене.
— Бела? — попитах.
— Дениз — поправи ме тя. — Купих помещението от „Бела“.
— Търся фирма под името „Секюрити Саут“. В указателя е посочен този адрес, но май съм сбъркал.
— Тук е — рече Дениз.
Беше облечена в тъмночервена ленена рокля без ръкави, която разкриваше силни ръце.
— Тук ли? — повторих.
— Да, сър. Ако искате да оставите съобщение, ще предам на мистър Делрой да ви се обади.
