усмихнах.
— Какво има?
— Къде ти е шефът? — попитах го.
— Моля?
— Делрой — уточних. — Къде е той?
— Не ви разбирам.
— Колата е регистрирана като собственост на „Секюрити Саут“ — казах аз уверено, сякаш бях проверил.
— Откъде знаете? — сепна се младежът.
— То затова колите ги оборудват с телефони. Лепна ми се още като тръгнах от „Падок“ и ме проследи дотук. По-нескопосано следене не бях виждал.
— По дяволите — ядоса се хлапакът — За пръв път ми е. Ще кажете ли на Делрой?
— Може и да си премълча. Казвам се Спенсър, а ти?
— Хърб рече младежът — Хърб Симънс.
С фамилията се позатрудни, което ме наведе на предположението, че това не е истинското му име.
— Защо ме следиш, Хърб?
— Делрой ми поръча. Да ви наблюдавам и да съобщя, ако се приближите до къщата или конюшните.
— Къщата ще рече имението на Клайв ли?
— Да, сър.
— Ами ако все пак успея да проникна?
— Инструкциите са да се обадя за подкрепление, за да ви попречим.
— Защо?
— Нахлуване в чужда собственост.
— Затова щеше да ви е нужно доста голямо подкрепление. Откога работиш за „Секюрити Саут“?
— От един месец.
— А преди това?
— Бях полицай в Атенс. Не ми се е налагало да следя някого.
— Добре звучи — окуражих го. — Та докато не сме сменили темата, къде е Делрой?
— В Саратога. Торнадо ще участва в състезанието на новите надежди.
— Значи и Пени е там.
— И мис Пени, и всички. През август всички отиват в Саратога… Да му се не види, аз пък никога не съм ходил там. Всъщност само веднъж, докато служих във Военновъздушните. Иначе не съм напускал Джорджия.
— Не е бог знае какво — успокоих го аз.
— Ще кажете ли на Делрой?
— Не — отвърнах. — Ами смяната ти кога изтича?
— Никой няма да ме сменя. Делрой каза, че не достигат хора, затова само аз отговарям за вас.
— Трудно е да следиш някого сам.
— Така си е — съгласи се Хърб.
— Защо той не задели някой от ония, дето пазят конюшните, да ти помага?
— Никой вече не пази конюшните. Решиха, че най-добре ще е просто някой да следи вас.
— А кого ще повикаш, ако имаш нужда от подкрепление?
— Онези, дето са в къщата. На тях трябва да се обадя.
— А защо пазят къщата?
— Не знам. Знам само, че никой не бива да влиза вътре.
— Виж какво, момче, сега се прибирам, ще хапна някакъв сандвич, ще гледам мача на „Брейвс“ и после ще си легна.
Хърб не знаеше как да реагира на това изявление, затова се постара да ме изгледа войнствено.
— Приятна вечер — рекох на сбогуване.
Заобиколих покрай моята кола и влязох във фоайето на мотела. Погледнах си часовника. Показваше шест и трийсет и пет. Прекосих фоайето, минах през страничната врата, сетне покрай съседната бензиностанция и стигнах до магистралата. От конюшните на „Трите кобилки“ ме деляха три-четири километра. Реших да се поразходя. Беше ранна привечер и все още беше много горещо, тъй че в седем, когато наближих района на конюшните, цялата ми риза беше мокра от пот. Първо се натъкнах на Мики Блеър, която обливаше един от конете с маркуч. Очевидно на животното му беше твърде приятно. Добре разбирах защо. То и на мен би ми харесало.
— Здрасти — рекох. — Ето че пак съм тук.
— О, здравейте — зарадва ми се Мики. — Вече си мислех…
— Да. Бяхме се разделили, но сега отново ме наеха. Има ли някой в офиса?
— Не. Заключено е.
— Имаш ли ключ?
— Разбира се.
— Трябва да вляза.
— Защо?
Водата обливаше дребната дореста кобила, която бе навела глава, за да може да ме наблюдава.
— Пени иска да проверя нещо в папките.
— На мен никой нищо не ми е казал — рече Мики.
— Нищо чудно. Всичко трябва да се свърши без много шум.
— А, не знам…
— Ясно е, че не знаеш и не би трябвало да те разпитвам. Никакви обяснения. Пени просто иска да проверя едно-друго за „Секюрити Саут“.
— За „Секюрити Саут“ ли?
— Да, по-точно за Джон Делрой.
— Иска да проверите нещо за мистър Делрой? — Тонът на Мики навеждаше на мисълта, че й харесва идеята да се проверят делата на Делрой.
— Подозира, че той я краде.
— По дяволите!
— Сега е най-подходящият момент да свърша тая работа. Докато всички са в Саратога.
Мики кимна, доводите ми й бяха прозвучали напълно достоверно.
— Затова реших да рискувам и да ти кажа как стоят нещата. — Усмихнах й се. — Ще го запазим в тайна, нали?
— Естествено — обеща Мики. — Ключът е на пирона, като отворите вратата на склада с амунициите, ще го видите.
— Благодаря.
45
Папките бяха заключени, но реших, че все някъде ще открия ключа. Който оставя ключа от офиса на пирон в склада, едва ли би скрил ключа от тоя шкаф. Може би не се намираше много нависоко, Пени сигурно го държеше някъде подръка. В същото време не ми се вярваше мястото да е много отдалечено, защото никой не обича затрудненията. След пет минути го открих, провесен на кукичка в тоалетната точно под кърпата за лице.
Доста време не попаднах на нищо интересно. Все пак не се затрудних. Папките бяха безупречно подредени, което много ми помогна. Всяка носеше съответния надпис по азбучен ред, а най-отзад открих папка без надпис. Извадих я. Тя съдържаше доклади на „Секюрити Саут“, чиито дати обхващаха период от над десет години. Тук се съдържаше информация за Стоуни и авантюрите й по магистралите, за проблемите на Корд с малките момчета, за изневерите на Сю, за арестуването на Пъд по обвинение в пиянство и побой. Изложението по всеки инцидент включваше подробности около предприетите действия и сумите,
