— Кой, аз? Десетгодишна дъщеря имам, в Ню Орлиънс е при бившата ми жена.
— Оръжие имаш ли?
— Двуцевка десетка, от брат ми.
— Доста би те забавила. А знаеш ли как да стреляш с нея?
— Ходил съм на лов. Който е израсъл тука, все знае какво е да подгониш плячка.
— Ас такава пушка на какъв лов се ходи? За птеродактили ли?
— Може и за крадци — рече Райс.
— Кажи какво искаш от мен.
— Не знам. Тревожа се за коня. Приличате на човек, дето може да му се кажат някои неща.
— Има ли телефон, на който да мога да те потърся?
— В офиса позвънете, ще ме повикат. Не им казвайте кой сте. За вас там е забранено.
— Кой го казва?
— Пени, Делрой… никой не бивало да приказва с вас, нито да ви пуска, ако ви види наблизо.
— Но ти все пак дойде.
— Защото се безпокоя за коня.
— Според мен Торнадо няма да пострада.
— Знаете ли нещо?
— Почти нищо — отвърнах. — Само че вече имам някоя и друга смислена догадка.
— Аз няма да го оставя. Пушката ми също.
— Така да бъде. А аз ще подхвана нещата от другия край.
— Какъв друг край?
— Точно това се надявам да разбера.
42
Седях при Бекър в кабинета му. Климатикът работеше, в ъгъла се въртяха почти невидимите перки на огромен вентилатор, а ние двамата пиехме кока-кола.
— Два дни, преди да го убият, Клайв със сигурност е научил, че е баща на Джейсън, сина на Доли Хартман.
— Как е научил? — сепна се Бекър.
— Получили са се резултатите от изследване на ДНК.
— Сто процента?
— Ни повече, ни по-малко.
— Значи има още един наследник.
Бекър бе наклонил стола си назад, доколкото бе възможно, и балансираше тежестта само с палеца на левия си крак. Кобурът с пистолета му лежеше върху бюрото.
— В завещанието са споменати само трите му дъщери.
— И ти мислиш, че ако беше живял по-дълго, това щеше да се промени?
— Денят на убийството наистина ме смущава — отбелязах аз.
— И други неща са трудни за проумяване — добави Бекър. — Например на колко години е момчето? На двайсет и пет?
— Доли твърди, че е имала предишна връзка с Клайв, после е изчезнала, докато Шери си отиде.
— Бавно и славно, така се печелят състезания — подсмихна се Бекър. — Да не мислиш, че някое от момичетата е видяло сметката на стария, за да му попречи да промени завещанието?
— А може и трите да са действали заедно.
— Защо да не очистят сина, Джейсън?
— Старият им е бил подръка. А пък ако бе включил момчето в завещанието, преди те да са го очистили, тогава би трябвало да делят братовото наследство с майката.
— От сестрите коя ти изглежда най-подозрителна?
— Труден въпрос — отвърнах аз. — Бих казал, че Стоуни и Сю не биха се поколебали да замислят нещо такова, но трудно биха го осъществили. От друга страна. Пени като нищо би се справила, но не би го замислила.
— Ами старият ни познайник, дето стреля по конете?
— Били Райс дойде да ми каже, че вече няма специална охрана за коня.
Бекър се намръщи. За пръв път забелязвах мускулите на лицето му да се раздвижват.
— Райс беше конярят, нали?
— Да.
— Какво пък, нали минаха няколко месеца.
— Знам, но Торнадо е много ценен, а районът на конюшнята и къщата все още се охраняват. Просто никой не обръща особено внимание на коня. Единствено Били, който спи при него в конюшнята с пушка двуцевка.
— В случай че някой хипопотам се промъкне там незабелязано — допълни Бекър.
Той остави стола си да стъпи на крака. Когато успя да достигне кобура с пистолета, той го обърна само с показалец, така че да застане успоредно на бележника.
— Излиза, че не очакват някой да стреля по Торнадо — продължих мисълта си. — И защо е така?
— Може пък Клайв да е стрелял по конете — каза Бекър.
— И цялата тая история със стрелбата е целяла само да отвлече вниманието?
— Само дето продължи доста дълго преди да се получат резултатите от ония изследвания.
— Искаш ли да чуеш една хипотеза? — предложих му аз. — Убиецът научава за историята с бащинството. Знае, че Клайв се кани да си направи изследване на ДНК. Започва нападенията срещу конете, така че, ако се наложи Клайв да бъде убит, стрелбата да изглежда свързана с предишните инциденти с конете.
— Това обяснява защо никой не го беше грижа дали конете умират, или не.
— Именно.
— Смислена версия — похвали ме Бекър.
— Нали?
— Направо трънки да те побият.
— И още как.
— Можеш ли да я докажеш?
— Въпрос на време.
— Каква е ролята на Делрой във всичко това?
— Не знам. Според Пъд Потър Делрой и Пени Клайв са любовници.
— Пени?
— Така казва Пъд.
— Трезвен ли беше, когато ти го каза?
— Да. Изскочи още нещо за Делрой. Тоя тип се оказа голям мошеник. Никога не е работил в Бюрото. Никога не е бил в морската пехота. А мен ако питаш, не работи за никаква голяма фирма. „Секюрити Саут“, това е самият той. И действа чрез една пощенска кутия в Атланта.
— Ей, ама ти сума неща си изровил.
— Ние, частните ченгета, никога не спим.
— От друга страна, може да приемем, че си служи с измама, за да преуспее. Което не е нищо ново. Разполага с нужните документи за територията на щата Джорджия.
— Което означава, че отпечатъците му са картотекирани.
— Разбира се.
— Може пък да ми ги набавиш, а и да научиш с какво се е занимавал, след като не е бил нито в Бюрото, нито в морската пехота.
Бекър отпи от кока-колата.
— Е, да — въздъхна. — Мога да го направя.
— А междувременно аз ще извърша още няколко дискретни незаконни прониквания с взлом.
