— Ти си сладурчето на доктора.
— Така може.
38
В седем и петнайсет на другата сутрин, едва ли не с първите лъчи на слънцето, показало се откъм залива, вече вървяхме по Пауъл Стрийт на път към уговорената среща за закуска с Шери Ларк в ресторанта „Сиърс“ близо до Юниън Скуеър. Заведението се поизхвърляше с претенциите си за изискана кухня, но аз го харесвах и не пропусках да го посетя, когато идвах в Сан Франциско, защото то ме връщаше към спомените от детството ми. Всъщност смятах, че всички добри ресторанти приличат на „Сиърс“, докато не започнах да се храня навън в компанията на Сюзан Силвърман. В седем и половина вече се бяхме настанили в едно сепаре, пиехме кафе и чакахме Шери.
Когато седнахме, Сюзан вдигна слънчевите си очила на главата. Беше облякла бели панталони и черна блузка с къси ръкави, допълнена с тънко черно колие около врата. Шията й излъчваше сила. Ръцете й бяха слаби и жилави. За бедрата й знаех, че са стегнати. Беше седнала до мен, оставяйки отсрещното място за Шери.
Хипитата не робуват на часовника, Шери пристигна в осем и петнайсет. Вече бяхме изпили по две чаши кафе, а келнерката току ни наобикаляше с менюто.
Пепеляворусата коса на Шери бе сплетена на плитка, която стигаше до кръста й. На челото си беше вързала нагънато като лента червено шалче, а облеклото й се състоеше от дълга до глезените тениска, боядисана на петна. За жалост липсата на сутиен отдолу бе повече от очебийна.
Изправих се, като я видях да приближава, и побързах с представянето.
— Шери Ларк, Сюзан Силвърман.
Поздравиха се и Шери седна срещу нас. Аз също седнах на мястото си.
— Благодаря ви, че дойдохте — казах.
— Когато става дума за момичетата, винаги съм налице — отвърна Шери.
Келнерката отново донесе менюто. Умълчахме се, докато го четяхме. Аз си поръчах пържени яйца с лук, Сюзан геврек, но без добавките за мазане — масло или топено сирене, — а Шери — гофрети. Сюзан я наблюдаваше дружелюбно, но аз добре я познавах. Дружелюбното изражение означаваше, че отбелязва отсъствието на грим, сутиен и чорапи и наличието на въздълга тениска и сандали. Сюзан вече преценяваше доколко на сериозно се възприема Шери и вътрешно се забавляваше. Келнерката донесе билков чай за Шери, а на нас доля кафе.
— Странни неща стават в Ламар — отбелязах аз, гледайки Шери.
— По-скоро Ламар е странно място. Потиска волния дух.
— В какъв смисъл?
— Войнстващо мъжко его и прекалено злостен капитализъм.
— О, да, разбира се.
— Схващате ли, че това всъщност са два огледални образа?
— Мачизмът и капитализмът ли? — уточних аз.
— Абсолютно. Но вие сте мъж и едва ли разбирате.
Ето че се обърна към Сюзан:
— Но вие разбирате, нали?
— Да — отвърна Сюзан. — Естествено. Парите са власт, а мъжете открай време се интересуват единствено от властта.
Шери кимна, оценявайки интелигентността на Сюзан. Дори я потупа по ръката.
— А те дори не си дават сметка за това.
Сюзан ме погледна и в очите й забелязах игриво пламъче.
— Тъй-тъй! — възкликна тя.
— Щастливец съм, че имам теб — вметнах аз.
— Без съмнение — потвърди Сюзан.
— Кога за последен път говорихте с някоя от дъщерите си? — попитах Шери.
— Е, с всички тях говорих на погребението. Говорих и с Пени две седмици по-късно.
— За какво?
— Ами ние…
Поръчката пристигна, тъй че поседяхме мълчаливо, докато всеки получи своето. Шери веднага се нахвърли на гофретите. Изчаках да си поеме дъх и напомних:
— „Ние“?…
— Моля?
— Канехте се да ми кажете за какво сте разговаряли с Пени две седмици след погребението.
— А, да. Представяте ли си? Уолтър не ми е оставил нито цент.
— О, не.
Когато отчупи първата хапка от геврека, Сюзан все още не бе укротила пламъчето в очите си.
— Заявих на Пени, че според мен не е било редно да постъпи така. Та аз му създадох дом, родих му три прекрасни дъщери. Смятах, че заслужавам нещо повече.
— А Пени?
Шери отново нападна гофретите. Питах се откога ли не е яла.
— Пени винаги си е била лишена от чувства — каза Шери.
— Сериозно?
— Също като баща си — заяви Шери. — От двама ни аз бях надарената с въображение. С артистичност. Само моята душа е волна като птица. Пени е много… земна. Още от малка. Винаги е знаела какво иска и какво е необходимо да направи, за да го постигне.
— Значи е практична — отбеляза Сюзан.
— Направо отвратително — натърти Шери. — Такава практичност. Такъв материализъм. Такъв… мъжки характер.
Сюзан кимна замислено. Долавях, че се дразни от Шери, но само аз я познавах достатъчно добре, за да се досетя.
— Разбирате ли се с Пени? — попитах аз.
— Естествено… та тя е моя дъщеря.
Сюзан премига веднъж. Само аз знаех, че това означава много повече, отколкото изглежда.
— И все пак в случая не е проявила съчувствие — продължих.
— О, боже, не. Това не е в характера й.
— А другите момичета?
— Стоуни и Сю много повече приличат на майка си.
— Чувствителни, артистични, свободомислещи?
— Точно така.
— Знаете ли, че са се разделили със съпрузите си?
— И двете ли?
— Да.
Шери бавно сдъвка последното парченце гофрета, преглътна, сетне прехвърли вниманието си върху билковия чай.
— Е — рече накрая, — и бездруго не ги биваше особено за съпрузи. И двамата.
— И трите ви дъщери като че ли са се затворили в себе си. Не излизат, а и не приемат посетители.
— Самотата е добър лек — каза тя.
— Мислите, че тъгуват?
— Баща им ги е осигурил много добре.
— Някакво предположение защо и Стоуни, и Сю се разделиха с мъжете си точно в този момент?
— Както казах, нито един от двамата не беше идеалният съпруг.
— Но така е било от самото начало. Защо са избрали точно сега да се разделят?
— Навярно причината е смъртта на Уолтър.
