— Интересно ми е да чуя какво ще изпеят.
— Добре тогава. Утре важните клечки до една се връщат в Ламар. Аз също. В края на седмицата ще говоря със Сю и Стоуни.
— Ще те чакам с нетърпение.
— Само от жажда за справедливост ли?
— Защото винаги е приятно да гледаш какво ще стане, когато някой бръкне в гнездото на осите.
Затворих и поседях неподвижно на стола, едновременно мислейки и наблюдавайки Сюзан. По някакъв невероятен начин тя бе успяла да покрие само с хавлиената кърпа всички части от тялото си, които представляваха особен интерес за мен, и сега се гримираше, седнала в мивката. Позата й отдавна вече не ме учудваше. Знаех, че й е нужна силна светлина, а и непосредствена близост до огледалото, тъй че най- удобна й бе тъкмо тази поза. Веднъж я попитах защо е избрала точно мивката, а тя ми отвърна с въпрос:
— Ако не беше толкова едър, ти самият не би ли предпочел да седнеш в мивката?
Сега вече просто се чудех има ли човек с нужните размери, за когото това да не е любимо място.
Домът на Доли Хартман в Саратога носеше заблуждаващото название лятна къща. Отпред ни посрещнаха гръцки колони, а вътре се озовахме в огромна трапезария, с таван, висок не по-малко от три- четири метра. Ордьоврите бяха сервирани върху маса, застлана с дантелена покривка, а шампанското се изстудяваше в сребърни кофички с лед. Две момичета, които биха се чувствали далеч по-добре в джинси, сега бяха издокарани в неудобната униформа на френски камериерки и обикаляха между гостите да доливат чашите им. Доли играеше любимата си роля на чаровна домакиня. Беше облечена в рокля от бял газ, надиплен на няколко пласта, която й придаваше вид на момиченце, излязло да поиграе на жмичка с приятелчетата си. Синът й Джейсън бе до нея и поздравяваше гостите. Изглеждаше доста излъскан в безупречно изгладената си черна риза, закопчана догоре, и черни ленени панталони.
Сюзан си взе чаша шампанско, колкото да не я питат защо не пие нищо, и се насочи към импровизирания бюфет, където обикновено ставаха най-интригуващите събития. Хората винаги привличаха вниманието на Сюзан. Освен това тя знаеше, че искам да остана насаме с Доли.
— Как си? — попита Доли.
— Научавам все повече и все по-малко зная със сигурност — отвърнах. — Убедена ли си, че никой друг не е узнал за резултатите от изследванията за бащинство на Уолтър?
— Знаехме само аз, Уолтър и доктор Клайн. Не мога да повярвам, че Уолтър е казал на някой друг освен на мен. Беше много потаен. Доктор Клайн дори не ми каза.
— От Уолтър ли го научи?
— Да. Той ми се обади… вечерта, преди да го убият, ако трябва да бъдем точни. Тогава ми каза. Беше много развълнуван.
— А доктор Клайн да е имал по-близка връзка с някого от семейството?
Доли замълча за миг, сякаш се взираше в нещо, което до този момент бе убягвало от вниманието й. След което се усмихна.
— Ами мисля, че е напълно възможно Лари да е имал малък флирт с хипито.
— С Шери Ларк?
— Или както и да се е нарекла тази седмица.
— И откога е този флирт?
Доли отново се усмихна.
— Гледал ли си пиесата „Догодина по същото време“?
— Темата ми е позната.
— Е, случаят е точно такъв, струва ми се. Лари и хипито се срещат от време на време, когато тя идва в Ламар да види дъщерите си или когато той отива на медицински конференции в Сан Франциско.
— Той нали е женен?
— Е, да. При това бракът му е щастлив, доколкото знам. Шери сигурно е единствената му забежка и без съмнение той е максимално дискретен в това отношение.
— А ти откъде знаеш?
Доли се усмихна широко и прекрасните й скули порозовяха. Не отговори на въпроса ми.
— Смяташ ли, че тази… връзка все още продължава? — попитах я аз.
— Ако изобщо е имало връзка, сигурно продължава и до днес.
— Възможно е… Мъжете понякога споделят свои или чужди тайни с жените, с които спят.
— Наистина ли? — възкликна Доли. Направо съм шокирана. Просто думи нямам.
Отидох да потърся Сюзан.
53
В Ламар не успях да отнеса вкуса на червилото на Сюзан, но споменът за прощалната ни целувка все още беше жив. Взех отново същата стая в „Холидей Ин“, разопаковах четката си за зъби и патроните, отспах си и в седем на другата сутрин бях в кафенето на болницата с Лари Клайн.
— Как върви работата? — попита докторът, зает със соленките в чинията си.
— Става все по-интересно — отвърнах дружелюбно. — Впрочем познавате ли Шери Ларк?
— Още от времето, когато беше Шери Клайв — усмихна се Клайн.
— Виждали ли сте я напоследък?
Клайн сви рамене и отхапа от соленките.
— Добре, уклончивият въпрос получава уклончив отговор — казах аз. — И тъй, кога за последен път видяхте Шери?
Това вече прозвуча като въпрос на истинско ченге. Мислех, че сме приятели.
— Не отричам, че си падам малко нещо ченге. А на определен етап не мога да бъда приятел на никого.
— Ние на този етап ли сме?
— Стигнали сме още по-далеч. Кога я видяхте за последен път?
— Мисля, че беше през май. Дойде в кабинета ми.
— И я пуснаха, без да чака?
— Ние сме стари приятели.
— Приятелско посещение ли беше?
— Беше си въобразила, че има настинка. Оказа се сезонна алергия. Дадох й антихистаминов препарат, от мострите, които ми изпращат.
— Говорихте ли за Уолтър Клайв?
Клайн се вторачи в мен. Почувствах как дружелюбността му се изпарява.
— Не си спомням. Може и да сме го споменали. Той ми беше приятел, тя също, а и навремето бяха семейство.
Отпих от кафето си.
— Вижте, ще ви кажа за какво става въпрос — рекох аз. — Според мен Уолтър Клайв е бил убит заради ДНК тестовете. Някой е научил, че се готви да се подложи на тях, и е започнал стрелбата по конете като прикритие в очакване на резултатите от изследването.
— Боже мой! — възкликна Клайн.
— При отрицателен резултат стрелбата по конете щеше да спре и всичко щеше отново да си тръгне постарому. Ако се окажеше, че наистина има син, бащата получава смъртоносен куршум, а ченгетата ще смятат, че е нападателят на конете.
— За бога, Спенсър, кой би могъл да бъде толкова… Кой би замислил подобен план?
— Клайв се е канел да промени завещанието си в полза на евентуален наследник от мъжки пол.
Докторът зяпна, сякаш току-що бе налапал жаба.
— Само вие, Клайв и Доли сте знаели, че ще му вземат кръвни проби за изследванията. Само вие и Клайв сте узнали резултатите. Уолтър е споделил с Доли. Въпросът е, вие с кого сте споделили, докторе?
