— Научи ли нещо?
— Още не знам. Куърк се намръщи.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Означава, че още не знам.
Куърк погледна Сюзън. Тя се усмихна като Мона Лиза.
— Господи — обърна се Куърк към нея, — всеки път като те видя изглеждаш все по-добре и по- добре.
— Благодаря, Мартин — отвърна тя. Той отново ме погледна.
— Когато узнаеш, обади ми се — вдигна яката на шлифера си и заслиза надолу.
Хванах Сюзън под ръка и се отдалечихме от църквата в студения дъжд.
44
Сутринта бе мрачна и навъсена. Бях в офиса си, мислех за Джеферсън и се чувствах като Хамлет, само че по-стар. Фарел влезе с две кафета, даде ми едното и седна.
— Не те ли тревожи факта, че Стратън толкова много се интересуваше от този случай? — попита ме той.
— Иска да става президент — обясних.
— И мислиш, че всичко, което се опитва да прикрие, е една съпружеска измяна?
Свих рамене.
— Прикритието се превърна в по-голяма опасност за него, отколкото това, което се опитваше да прикрие — рече Фарел.
— Типове като Стратън не разсъждават по този начин. Те мислят как да прикрият нещата, как да ги завъртят и реорганизират по такъв начин, че да стане по тяхному.
— Той е откраднал по-голямата част от парите на Трип — изрече Фарел.
— Как така ти знаеш това, а аз — не? — учудих се аз. Фарел продължително духаше кафето си, след това отпи. Лицето му все още бе стегнато от мъката, но в него се долавяше и нотка на задоволство.
— Ти мислиш за това кой е убил жената — обясни Фарел, — а аз мисля за другите неща. За Стратън и какво, по дяволите, е станало с всичките тия пари? Казват, че Трип си е изхарчил парите, но за какво? Трудно е да похарчиш толкова пари в магазините на Блумингдейл.
— Така че ти се зае да проучиш къде и как Трип си е харчил парите?
— Да. Чековете, написани от него или нея. Имали са обща сметка. В неговата не открихме нищо необичайно. Той непрекъснато е вписвал чековете си, дори когато вече е нямал никакви пари в сметката. Но ти знаеш това.
— Моят е без покритие — рекох.
— Има една улика — продължи Фарел като отпи още малко от кафето си. — Нейните чекове са по- интересни.
— Не видях нито един от нейните — промърморих.
— Но тя вече бе мъртва от известно време, така че е логично да не е писала.
— Умно казано — усмихна се Фарел. — Върнах се пет години назад.
— И Трип не възрази ли? Фарел поклати глава.
— Не съм го питал — рече той. — Проверих банковите данни. Тя е изписвала редовно големи чекове на името на една организация наречена „Коалиция на по-доброто правителство“, която е посочила като адрес само пощенска кутия в Кембридж и се ръководи от човек на име Уиндзър Фриймън. Срещаме известни затруднения да установим местонахождението му. Посочва адреса си като Юнивърсити Грийн на улица Маунт Обърн. Това е голям жилищен комплекс и там никой никога не е чувал за него. Но държавният секретар на щата Масачусетс е вписал в списъка си „Коалицията за по-добро правителство“ като филиал на Американската Демократична Мощ в окръга Колумбия. А президент на тази операция е един тип на име Мал Чепин.
Фарел спря за да пийне кафе. Погледна ме.
— Това име ми е познато — промълвих.
— Така каза и Куърк. Спомняш ли си къде си го чувал?
— В една мотелска стая в Алтън, Южна Каролина — отговорих. — Мал Чепин е от офиса на Стратън.
— Много добре — похвали ме Фарел. — Разбира се, аз споменах, че и Куърк знае за това.
— Да — рекох, — развълнуван съм. Обикновено когато попадна на улика се спъвам в нея и я разработвам докато не си протъркам коленете.
— Куърк разговаря с някой от ФБР, за да види дали ще накара някого от неговите счетоводители да провери Демократичната Мощ и да види какво вършат те с парите.
— Мислиш, че те отиват за поддръжка на кампанията на Стратън?
— Разбира се — отвърна Фарел. — Благотворителност без офиси, оглавена от тип, който работи за Стратън. Ти какво си мислиш, че ще открием?
— Че тя поддържа Стратън — повторих аз.
— Точно така — продължи Фарел. — Може в това да се крие мотивът. Може Оливия Нелсън да е знаела какво се върши, да са се спречкали като любовници и тя да го е заплашила, че ще го издаде.
— И той е взел един чук и я е пребил до смърт една вечер — продължих иронично аз.
— Може да е накарал някой друг да направи това.
— Някой, който би използвал чук?
— Възможно е.
— Разбира се — потвърдих, — но вижда ли ти се вероятно?
Фарел бавно поклати глава.
— Не много.
— Стратън знае ли, че ти го разследваш?
— Не би трябвало — отвърна Фарел.
— Бих искал да ги събера всички заедно и да го конфронтирам с тях.
— Всички кои?
— Трип, децата му, Стратън, да видя какво ще излезе от всичко това.
Фарел ме зяпна продължително. След това отново бавно поклати глава.
— Все още се опитваш да оправиш това семейство — рече Фарел. — Просто искаш да измъкнеш стареца от транса му.
Свих рамене и пийнах малко кафе.
— Би могъл да се ограничиш само с това да откриеш кой е убил жената.
— Може да има смисъл да ги съберем всички заедно — рекох замислено. — Може нещо да изскочи. Вреда няма да има във всеки случай.
— Няма да има вреда за теб — каза той. — Може да навреди, обаче, на един детектив втори ранг, който отправя обвинение срещу щатски сенатор за углавно престъпление, без да има доказателства за това.
Кимнах.
— Би било глупаво да се направи това — разсъди Фарел. — Особено ако един детектив втори ранг с обратна резба постави в неловко положение командния състав.
Кимнах отново.
— Освен, разбира се, ако ти не направиш това и не отправиш обвинението — рече Фарел.
— Без да казвам как съм го разбрал — продължих аз. — А ти просто си ни събрал заедно, за да дадеш на сенатора възможност да отговори на някои въпроси преди да започне някакво официално разследване.
— Възможност да отхвърли тези необосновани обвинения — каза Фарел.
— Разбира се — потвърдих.
— Тук ли искаш да се срещнем?
— Аз съм този, който отправя необоснованите обвинения — промълвих.
— Добре — отвърна Фарел.
