Замълчахме и доизпихме остатъка от кафетата. След това Фарел хвърли чашката си в кошчето и стана.
— Ще поддържам връзка с теб — рече.
— Знам, че си в много неизгодно положение — отвърнах.
— Благодаря. Хубаво бе от твоя страна да дойдеш на погребението — каза той.
45
Те дойдоха. Никой не изглеждаше особено доволен от това събиране, но Фарел ги накара да дойдат. Тримата Трип дойдоха заедно. Стратън беше с двама от хората си в Лондон от сорта на онези, облечени винаги в тъмни шлифери, които изчакаха в коридора пред офиса ми и изглеждаха неустрашими.
Стратън не погледна нито към Фарел, нито към мен. Ръкува се с Лаудън Трип и сложи ръка на рамото му. Мълчаливо поднесено съболезнование. След това раздруса ръката на Чип, прегърнаха се по мъжки и се потупаха по гърба.
— Радвам се да те видя, Боб — каза Чип.
Не беше много голям и се виждаше, че му прави кеф да се обръща към един щатски сенатор на малко име.
Подредихме се да седнем. Стратън и Лаудън Трип в двата стола, предназначени за клиенти. Фарел се облегна на стената вляво от мен. Двете деца на Трип застанаха от дясната ми страна, малко по-назад от групата. Чип изглеждаше агресивен, готов да зашлеви на някой половин шамар а ла Нелсън, а Мередит гледаше безразлично към пода.
— Добре, господа — започна Стратън. Усмихна се на Мередит, която не му отговори. — Хайде да си дойдем на думата. Вие ни събрахте заедно, офицер. Какво имате за нас?
Изглеждаше почернял от слънцето и имаше здрав вид. Косата му бе съвършено подстригана и по нея бяха положени всички усилия да изглежда по-буйна. Костюмът му на тънки райета бе добре скроен. Бялата му риза бе колосана и чисто нова. Все още носеше тренчкота си, разкопчан, като коланът му бе затъкнат в джобовете. Изглеждаше напълно прям, компетентен, искрен, не криещ нищо от никого, здравомислещ и добър.
Фарел изглеждаше настръхнал и уморен.
— Спенсър дойде при мен с някои изявления, които мислех, че ще е по-добре да чуете в тесен кръг, сенаторе.
Погледът на Стратън се премести към мен. Бледосините му очи бяха твърди като хром.
— Изявления?
— Във връзка със семейство Трип — поясни Фарел.
Стратън продължи да ме гледа втренчено.
— Започвате да ставате леко досаден — каза той. — Може би трябваше да ви отнема разрешителното за работа преди известно време.
— Да съм досаден ми е професия — обясних аз. — Коя е първата дума, която ви идва наум, когато кажа Коалиция за по-добро правителство?
Очите на Стратън станаха още по-непроницаеми.
— А Американската Демократична Мощ? — попитах.
Стратън не проговори.
— Мал Чепин?
Стратън се изправи.
— Мисля, че това е достатъчно — каза той. — Нямам намерение да седя тук и да слушам някакъв си евтин частен детектив как се опитва да си изгради име за моя сметка.
— Аз съм далеч по-евтин, отколкото си мислите — продължих. — Единственият чек, който получих за тази работа, е без покритие.
Стратън се обърна към вратата. Фарел го превари и се облегна на нея.
— Защо не го изслушате, сенаторе, пред свидетели? Може да чуете нещо, което да даде основания за съдебно преследване?
— Махнете се от пътя ми — каза заплашително Стратън.
Гласът на Фарел бе мек. Беше се изправил срещу Стратън лице в лице.
— Седнете — каза той.
— Кой по дяволите си мислите, че… — започна Стратън.
— Сега.
Стратън отстъпи назад от силата на тази една едничка дума.
— Повръща ми се от теб, Стратън — процеди Фарел.
— Гади ми се от фалшивата ти мъжественост. Гади ми се от значението и важността, които си придаваш. Повръща ми се от начина, по който си решеш косата, като я приглаждаш и зализваш над проклетата си плешивина. Седни и слушай, или ще ти бухна един по глупавия сенаторски задник.
— Какви са обвиненията? — попита Стратън.
Но гласът му беше слаб. Играта свърши от момента, в който той отстъпи.
— Нарушение на правилата за непрекрачване извън рамките на някои ограничения — отвърна Фарел. — Седни.
Стратън седна.
— Коя е първата дума, която ти идва наум, когато кажа Коалиция за по-добро правителство? Американска Демократична Мощ? Мал Чепин? — повторих.
— Мал работи за мен — отговори Стратън. Гласът му леко трепереше. — В офиса ми. Не знам нищо за другите неща.
— Мал през цялото време ли работи само за теб? — попитах.
— Да. Той е шеф на персонала ми.
— Работата му трудна ли е?
— Трудна. — Сенаторът започна да се възстановява и съвзема. Плуваше в свои води. — И слава богу. Ние се занимаваме с много национални и международни въпроси от съществено важно значение. Мал работи по десет, петнайсет часа на ден.
— Значи не му остава време за друга работа — изкоментирах.
Стратън разбра, че е бил подведен с този въпрос.
Опита да се измъкне.
— Разбира се, че работи усилено, но какво прави в свободното си време… — сви рамене и разпери ръце.
— Той е записан в списъка като президент на Американската Демократична Мощ — продължих, — благотворителна организация във Вашингтон.
Стратън мълчаливо поклати глава.
— Преди смъртта си Оливия Нелсън редовно е внасяла големи суми в полза на Коалицията за по-добро правителство в Кембридж. Коалицията е филиал на Американската Демократична Мощ, която е оглавена от твоя завеждащ личен състав.
Стратън се втренчи право напред.
— И ти ми каза направо, че си бил в интимни отношения с Оливия Нелсън — изтърсих аз.
Думите увиснаха в стаята, като се разпръснаха като прахта на разрухата. След което Лаудън Трип каза:
— Достатъчно. Не искам да слушам повече, Спенсър. Аз нося отговорност за всичко това. Аз те въведох, теб и мръсното ти подсъзнание и гадния ти морал във всичко това. И сега ти се опитваш да свържеш мъртвата ми съпруга и приятеля ми с една мръсна лъжа.
— Той не е ваш приятел, господин Трип — рекох. — Спял е с жена ви. Откраднал е парите ви.
— Не — каза Трип. — Не искам да слушам повече.
Той се изправи. Чип застана до него.
— Не можете да ме спрете — каза Трип на Фарел. — Хайде деца.
— Последен шанс — помолих Трип. — За всички вас. Трябва да погледнете истината в очите. Трябва да
