Била е на четирийсет и три, когато е починала. Не е запланувала смъртта си, не е имала време да се подготви, разхождала се е, добре облечена, може би с вкус на шоколадова бисквита в уста, може би е мислила за децата си или за съпруга си, или за секс, или й се е спяло, или за някоя важна работа, а може би се е опитвала да си спомни думите на някоя песен на Хари Белафонте. И някой се е появил иззад сянката, без лице, мълчалив в тихата лятна нощ, с дълъг чук в ръка. Въоръжен, като дивак от каменната ера. Но това тепърва предстоеше. Лицето от скъпия портрет не показваше дори и намек за предстоящите събития. То ме гледаше спокойно, безличностно, изпразнено от съдържание.
— Какво, за бога, сте се загледали?
Вдигнах очи. Бяха децата.
6
Тя беше хубавичка. Ниска, със стегнато тяло, руса конска опашка, големи теменужени очи, устни, които изглеждаха леко подути. Беше си сложила твърде много грим и около нея витаеше нещо, което като че ли викаше „Не ме гледай“, докато в същото време гримът и дрехите, с които беше облечена, крещяха „Виж ме!“
— Казвам се Спенсър — представих се. — Аз съм детектив.
Беше облечена в бяла блузка, розови къси панталони, бели къси чорапи и бели маратонки с розови връзки. Имаше страхотен тен.
Брат й изглеждаше досущ като нея, само дето не беше симпатичен. Не беше безличен. Не беше и нисък, вероятно около един и седемдесет, но имаше дебелия врат на борец и силно развита горна част на тялото, което го правеше да изглежда по-нисък, отколкото беше в действителност. Очите му бяха потънали в дълбоки кухини близо до твърде малкия за лицето му нос. Късо подстриганата му руса коса беше оставена малко по-дълга над челото и сресана назад. Нацупените му устни издаваха сприхавост и яд. Възможно е аз да съм предизвикал това настроение с присъствието си, но подозирах, че това си му беше постоянното изражение. Носеше риза с цвета на ръждата, къси панталони, сиви къси чорапи и бели високо изрязани баскетболни обувки. Слънчевите му очила с рамки също в цвета на ръждата и тъмнозелени стъкла, висяха на верижка около врата му. Тенът му също беше безупречен.
И двамата бяха застанали близо един до друг, като ме гледаха. Кен и Барби. С тази разлика, че Барби не искаше да ме погледне.
— Оставете снимката — изръмжа той. — Кой по дяволите ви пусна тук?
— Баща ви — отвърнах небрежно. — Той ме нае да намеря убиеца на майка ви.
— Върха — каза братът, — като че ли нямаме достатъчно полуидиоти кретеновидни ченгета, които да се мотат наоколо. И татко трябва да наеме още един.
— Ти си Мередит — казах на сестрата.
Тя кимна.
— А ти си Лаудън младши — обърнах се към него.
Той не отговори.
— Съжалявам за майка ви — рекох.
— Страхотно — отвърна той, — сега защо не поизчезнеш за малко?
— Защо се държиш така враждебно? — попитах.
— Враждебно? Аз? Ако аз се държа враждебно, ти много добре знаеш защо, дявол да го вземе.
— Чи-ип — каза Мередит. Гласът й беше много мек.
— Баща ви вероятно смята за необходимо да постъпи така — обясних аз.
— Да-а — каза Чип. — Е, не ми е приятно да гледаш снимката на майка ми.
Погледът му беше изпълнен с арогантност, която се появяваше с богатството и положението в обществото. А също така и със самочувствието на бореца. Мислеше си, че може да ме победи, като ме бутне с пръст.
Ако продължавах да разговарям с тях, той но всяка вероятност щеше да опита и да се убеди, че не ме е преценил правилно. Щеше да му е от полза да научи нещо ново. Но може би точно сега не беше най- подходящият момент за тази цел.
Внимателно поставих снимката на масата и станах.
— Боя се, че ще трябва да продължавам да я гледам и да се занимавам с тези неща. Ще се опитам да не ви дразня повече от необходимото.
Мередит се обади с глас, който едва успях да доловя:
— Може да влошите всичко.
— По-добре ще е да се държите надалеч от нещата на майка ми — тросна се Чип.
Усмихнах се любезно, минах покрай тях и излязох през предната врата. Не беше най-хитрият ход, но все пак беше по-добре, отколкото да се бия с Чип.
7
Срещнах Лий Фарел на едно място, наречено „При Пеки“ в Саут Енд. Беше сам на бара, когато влязох. Пред него имаше полупразна халба бира и една празна малка чашка.
Наместих се на високото столче пред бара и погледнах чашката.
— „Олд Томсън“? — попитах аз.
— „Фоор роузиз“ — каза той. — Имаш ли някакъв проблем по този въпрос?
— Просто носталгия, — въздъхнах. — Когато бях хлапе, пиехме „Олд Томсън“ с бира.
— Е, сега не е така — поклати глава Фарел.
— Исусе — възкликнах аз, — на колко години ли си бил, когато си завършил училището за добри обноски?
Барманът се приближи и наля още едно малко в чашката на Фарел. После погледна към мен.
— Наливна бира — казах.
Сипа ми една и постави салфетка пред мен.
Фарел изпи половината от уискито си, като го гаврътна заедно с част от бирата. След това се намести на столчето си, облегна се леко назад и ме погледна.
— Ти си човек с репутация. На труден човек.
— С труд съм си я заслужил — казах.
— И на умен човек — добави Фарел.
— Но скромен — допълних.
Бе малко след пет и половина следобяд и барът беше пълен с хора. Човек започваше да се чуди каква ли работа вършат, след като им беше нужно да се напият след това.
— Куърк каза да ти оказвам пълно съдействие — рече Фарел. Не гълташе думите си, но говореше като че ли с натежал език. — Каза, че си доста добър и можеш да намериш някакво разрешение на проблема, ако това изобщо е възможно.
Кимнах и си сръбнах малко бира.
— Един вид намеква, че аз няма да мога да се справя — добави той с огорчение. — Нали? Намек, че може би не съм чак толкова добър.
— Имаш други ангажименти. Аз нямам.
Фарел изпразни чашата с уиски и допи остатъка от бирата си. Кимна на бармана, който му ги напълни отново. Бузите му се бяха зачервили, а очите му блестяха.
— Колко души има тук, според теб, които са педали? — попита той.
Огледах се. Стаята беше пълна с мъже. Глътнах още малко бира. Погледнах Фарел и свих рамене.
— Всички с изключение на мен — казах аз.
— И можеш да кажеш това със сигурност само от един поглед?
— Това е бар на обратните резби — отвърнах сериозно. — Знам, че си педал. Куърк ми каза.
— Не съм сигурен, че това ми харесва — въздъхна Фарел.
— Защо, тайна ли е?
— Не, но защо трябва той да говори за това.
