денонощие.
— Съчувствувам ви.
— Трогнат съм. Впрочем съчувствието като всеки благороден метал може да се излее в конкретна форма.
Едва сега Андрей осъзна мащаба на сблъсъка на интересите на учените и функционерите от МУКБОПР.
С идването на люгер неприкосновено-тихата обител на неприкосновено-екзотичните тайни моментално щеше да се превърне в орбитално-десантно общежитие. И никакви забрани на МУКБОПР нямаше да помогнат…
— Март, как си представяте тази конкретна форма?
— Като сума от технически средства, каквито имате при себе си на борда и които е необходимо да задействуват за целите на оперативното разузнаване на Петното.
— За да избегнем възможните недоразумения, ще ви подскажа какво нямаме на борда. Нямаме разузнавателни флаинг-станции с автономно действие, нямаме флаинг-сонди. Нямаме дори специализирани програми за многозонална локация. Не говоря за пълното отсъствие на всякакво присъствие на изследователски навици у мен и у Аган.
— Имате дракар.
„Разбира се — помисли си Андрей, — моментално припкам на Япет заради теб…“ Забеляза, че все още държи в ръцете си празната бутилка, захвърли я на седалката на капитанското кресло и каза:
— Ето с това трябваше да започнете — с уговорките да наруша всички писани и неписани правила на десантните разузнавателни операции.
— Поемам цялата отговорност върху себе си.
— Вървете с всичката си отговорност на… — намеси се изведнъж Аган. — Като че ли не разбирате на какво мирише проклетото търкало на Япет.
— Не, защо… — възрази Март. — Обмисляме някои предположения. Впрочем именно това ни кара…
Аган не го слушаше:
— Малко ли ви е един Оберон? Искате и втори ли? Довиждане. — Ставайки от креслото, той пътем изключи автоматиката на Ф-връзката и обгърна с поглед внезапно онемелия сфероекранен простор на системата на Сатурн.
— Оберонския смерч ли имаше предвид? — попита го смаяно Андрей. — Петното на Япет смерч ли е?
— Не, прелюдия към смерча.
— Откъде го измисли?
— Чувствувам го. Как ли? Ти не можеш да разбереш.
Аган се приближи до щурманското кресло и сякаш не знаейки къде да дене неспокойните си ръце, ги пъхна в джобовете си. Андрей видя отблизо измъчените му очи.
— След време ще разбереш.
— Но лъчът, който ме удари по гърба, не можеше да идва от Петното. В този момент то беше някъде отвъд хоризонта.
— Да, това е странно… Впрочем какво значение има откъде е? — Полуобърнат, капитанът погледна през рамо бялата ивица на хоризонта. — Виж го този мъртвец под саван…
— Защо изключи връзката?
— Не исках да те уговарят. Не се пъхай в Петното, не си десантчик.
— Опасно ли е?
— Не зная.
— Ти знаеш какво представлява смерчът.
— Да, зная какво представлява смерчът, но за Петното нямам никаква представа. Чувствувам само, че този кръгъл облак е зародишът на бъдеща буря. Мъглата на Япет е първият стадий… на някакъв подготвителен процес, който, ако се съди по Оберон, в края на краищата завършва със серия смерчове.
— Колко време може да продължава този процес?
— Кой знае… Години? Месеци? Дни? Изглежда дотогава, докато не изчезне мъглата. Така беше на Оберон. Във всеки случай загиналият по време на предпоследния смерч екипаж на „Леопард“ не бе заварил там никаква мъгла. И ние не видяхме нещо, което да прилича на тукашния пудинг. Нито в района на Ледената плешивина, където после почна да действува капанът, нито в който и да е друг район на повърхността на планетоида. Наистина, ние не търсихме специално мъгливи петна, но не бихме могли да пропуснем дори и най-малкото. Търсейки останките на „Леопард“, телефотерите на „Лунна дъга“ опипаха на Оберон всеки квадратен метър. И в този, и в другия смисъл планетоидът беше девствено чист. Разбираш ли? Абсолютно чист!…
Андрей гледаше ръцете на говорещия. Те през цялото време бяха в движение. Екзотът, изглежда, не забелязваше колко неспокойни бяха ръцете му по време на разговора. Пъхаше ги нервно дълбоко в джобовете, изваждаше ги, слагаше ги зад гърба, вдигаше глава, пипаше шията, тила си или трескаво ги кръстосваше на гърдите си. А когато, жестикулирайки припряно, ги разперваше встрани, пред очите на Андрей едва ли не с физическа яснота изникваше нощното видение — сянката на многоръкия „пианист“… И краката на Аган не стояха на едно място — потрепваха, пристъпваха, сякаш нещо пареше стъпалата му. Всичко у него мърдаше — краката, ръцете, раменете… Накрая Аган погледна лицето на събеседника си и млъкна смутен, странната му жестикулация изчезна.
— Излиза, че селенолозите не без причина са разтревожени — каза Андрей, за да даде време и на себе си, и на него да се опомнят.
— Сега ще полазят по Петното като мравки по бонбон — измърмори екзотът, правейки нервни гримаси. — Ще започнат десанти, суетене, ажиотаж…
„И десантчици — допълни мислено Андрей. — И над някого от тях надвисва заплахата да заприлича на сегашния Аган. Втори Оберон… Навярно трябва да се забранят десантите. Но ще успее ли Копаев поне нещо да предприеме в случая?… Ама че ситуация, дявол я взел…“
Той размишлява около една минута.
— Кеп, какво още друго полезно за смерча можеш да ми съобщиш накрая?
Продължавайки да гримасничи, Аган втренчи продължително очи в него.
— Според мен вече всичко е казано.
— Ясно — Андрей набра на клавишите на ротопулта командата за автоматична връзка. Екзотът повече не го интересуваше.
Чу гласа на Фролов:
„… Всичко, каквото поискате. Освен плоски шеги. «Байкал», дръжте ме на лъча, докато условията позволяват.“
— „Анарда“ за Титан — намеси се Андрей. — Март, искам връзка. Скоро ще излезете от прекия лъч, затова — на въпроса. Приемам предложението ви за разузнаване чрез десант, при условие, че ще ми обещаете твърдо вие да се разправяте с УОКС. УОКС, кой знае защо, ужасно не обича самодейците- десантчици, а на мен, кой знае защо, хич не ми се иска да загубя служебната си виза.
— Гарантирам ви, че няма да имате никакви недоразумения с администрацията на УОКС. Но истината да си говорим, Андрей: рискувате не визата, а главата си! Обмислете хубаво, докато не е късно. Моралното право е на ваша страна — вие не сте десантчик.
Андрей попита:
— Мога ли да разчитам поне на минимум полезни сведения за смерча?
— Кога планирате старта?
— Готов съм веднага да стартирам.
— Много ви е старо катерчето… Ще издържи ли?
— Хайде да се разберем: всеки да си гледа своята работа.
— И общата, ако позволите — добави Март. — Андрей, имаме работа с уникално явление. Изглежда, догадката на Аган е вярна: Петното на Япет е кръвен роднина на оберонския смерч. А това никак не е радостно — чуйте причината. Ареалът на нашата цивилизация е изучен достатъчно добре, за да кажем с
