— Така ли, дори това? Е и… какъв е изводът?
— Положителен, с една дума.
— Тоест, поне мога да се надявам, че вие не се каните да ме унищожите физически?
Сивите очи на Светлана се разшириха:
— Вие… сериозно ли? — попита тя недоверчиво.
— Напълно.
— Разбирам… вие сте раздразнен, но… извинявайте, Андрей, вашето раздразнение изглежда малко… — Тя направи пауза.
— Какво?
— Екстравагантно. Съгласен ли сте?
— Не.
— Защо?
Той не й отговори — седеше и гледаше огъня.
— Бъдете откровен с мен, Андрей.
— Казвам това, което мисля. Не е ли достатъчно? — Той продължаваше да гледа огъня.
— Не. Нужно е доверие в отношенията ни. По всичко изглежда, на нас двамата ни предстои взаимно общуване и… недоверието ни един към друг може да го превърне в изтезание.
— Не ви ли е идвало наум, че с мълчаливия си заговор вие ми отровихте радостта от завръщането?
— С какво? — тя не го разбра. — С какъв заговор?…
— Цяло едно денонощие аз никому не бях нужен тук.
— Ах, да, но вие нищо не знаете…
— Моя ли е вината? Да сте ме посрещнали приветливо, да сте ми обяснили нещо?
— Андрей — прекъсна го тя. — Не иронизирайте. Хайде да обмислим всичко спокойно, делово. И най- важното — поред. Да допуснем, че всеки, който се появява на борда на базата, по принцип го наблюдаваме не по-малко от двайсет и два часа. Ако, разбира се, искаме със стопроцентова гаранция да отделим зърното от плевелите. Това мое съобщение не поражда ли у вас категоричен протест?
— Продължавайте.
— Аз казах: „Трябва да го наблюдаваме.“ Но ние вече се изморихме от безкрайни наблюдения, съпоставки, експерименти, анализи и свикнахме повече да се доверяваме на опита, на интуицията си. За осем години човек може много неща да научи. На мен например ми е достатъчно само да погледна и… Вероятно ви е трудно да следите разказа ми?
— Да, но вие продължавайте. Засега ми е ясно едно, че моето появяване тук след осем… хм… осем години отсъствие е за вас най-обикновено събитие.
— Не е съвсем така — възрази му Светлана. — Поточно: съвсем не е така.
— Тогава аз нищо не разбирам — призна си Андрей.
— Ще ви обясня. Работата е там, че вашето внезапно завръщане е уникален случай, но за съжаление то бе възприето тук като обикновено събитие. Освен мене никой… Впрочем тук няма никаква логика. Вие се появихте извънредно ефектно: от облака на снежното изригване, възседнал лавина, трудно беше да познаем машината ви. Десантчиците от южния щурмови лагер не успяха и дъх да си поемат, а вие вече бяхте в хангара на „Япет орбитален“. Дали не забелязвахте опитите им да привлекат вниманието ви, или…
— Ами вие надникнете в хангара и се позаинтересувайте на какво съм долетял. На всичко отгоре и кислородът ми бе свършил.
— Какво съвпадение!…
— Кое е съвпаднало?
— Вашето съвсем неочаквано появяване, странното поведение на Япет и… Дежурните, които оглеждаха старинния ви, лишен дори от признаци на кислородно осигуряване скафандър без колебание ви взеха за ефимер. Няма нищо учудващо…
— За кого са ме взели?
— За ефимер. Екзотът може доста дълго да не диша, но изобщо без кислород не може. Освен това за разлика от ефимера… — Тя погледна Андрей и сама си изкомандува: — Стоп! Виждам, че този термин не ви е познат.
— Улавям смисъла му, но за пръв път чувам да го използуват за човек.
— Не, терминът „ефимер“ не се използува за хора… Ето виждате ли какво става, когато човек се опитва да обясни всичко наведнъж. — Тя се усмихна смутено и потърка с пръсти слепоочията си. — Съвсем забравих, че когато сте се запознали с Копаев, функционерите на МУКБОПР само се досещали за способностите на екзотите да правят матрично-ефимерни копия. И, разбира се, не са знаели, че ефимерните копия могат да съществуват само от час и половина до двайсет и два часа — не повече. Всички ефимери прекъсват еднакво съществуването си: деформират се бързо, сякаш се стапят — и после спокойно се превръщат в блестяща локвичка… На първо време ние се чувствувахме отвратително. После свикнахме. Свикнахме с честите посещения на субектите в блестящи одежди, остротата на реакциите ни се притъпи. Дотам, че понякога само плъзнем поглед и отминаваме край него, нещастния…
— В блестящи дрехи ли казвате?
— Да. Макар че през последната година и половина дрехите им престанаха да блестят. Нашите ефимеролози свързват това с някакви скокове в еволюцията на смерча-феномен. Специалистите от групата на Калантаров посочват други причини… Но във всеки случай удобният индикатор за визуалното разпознаване на ефимерите изчезна. Сега се налага да се вглеждаме във всеки срещнат. Пулим очи един в друг… На пръв поглед дреболия, а животът ни се усложни. Ето ви пресен пример: преди една седмица в северния щурмови лагер някакъв незабелязан навреме ефимер се качил на един катер, издигнал се с него, не се справил с управлението и разбил машината. Впрочем възможно е в същата минута той да е прекратил просто съществуванието си, а машината сама да се е разбила…
— Доживяхме! — помисли на глас Андрей. — Призраци в пилотските кресла на дракарите!…
— Ефимерите не са призраци — възрази му Светлана с добре доловима нотка на тъга в гласа си. — Ние нямаме понятие защо се появяват и защо изчезват, само… Всъщност за нас ефимерите са недълготрайни, но напълно веществени и външно твърде точни копия на един или друг човек… или да кажем, екзот. Ако щете, скулптурно точни копия.
— Външно — натърти Андрей. Пред очите му натрапчиво се мяркаше гърбът на псевдодесантчика в твърдия скафандър „Снегир“… — А вътрешно?
— Ефимерът копира не само облика, но и особеностите на поведението на оригинала. На живия оригинал или на отдавна загиналия — все едно. Някои от нас, общувайки с ефимер, понякога „чуват“ гласа на оригинала. Звукът тук наистина няма нищо общо с копието — илюзията за гласа, колкото и да е странно, се поражда главно от оптическите ефекти. Така че молим да ни извините — при нас има само една категория призраци — призраци на гласове.
— Много уклончив отговор. Предпочитам по-прямите.
— Моля заповядайте. Ефимерите не дишат. Температурата на тялото им е нормална, сърцебиене и пулс не се чуват.
— И това ли е всичко?
— Достатъчно е, за да отклоним нашия разговор. Андрей, вие ще научите всичко от беседите си с ефимеролозите и темпоролозите. И едните, и другите неотдавна стигнаха до извода, че начинът на съществуване на ефимерите по нещо прилича на начина на съществуване на смерча-феномен. Но по какво точно — не е в моята компетентност.
— Разбирам…
— Виждам, че сте разочарован. — Тя се усмихна приятно, меко. — Ще ви кажа под секрет: след разговора си с темпоролозите вие ще знаете за ефимерите много по-малко, отколкото сега… А, да си говорим сериозно, въпросите за физическото съществуване на смерча-феномен и ефимерите са толкова сложни, че само за правилната им постановка бе създаден някакъв специален раздел в теорията за спиралната структура на Пространството-Време. Представям си как искате да си изясните всичко, но не трябва да бързате.
— Жалко, че този полезен принцип не е бил спазван в момента, когато скорострелно са ме взели за
