183
Веднага след приземяването Фенс весело нахлува в кораба ти:
— Върна се, а? Ще си довършим ли обиколката?
— Имам малко по-важна работа за теб!
— Например?
— Говорих със сестра ти. Тя ще ходи на Ферол Лекъртейпър да издава книга и те моли да я заместиш на кораба за малко!
— Хм! — Фенс се намръщва — Бих искал, но…
— Какъе в проблемът?
— Виж, не е толкова просто…
Премини на 160.
184
Японецът отново кимва при думите ти и взима сигнализатора.
— Скимера, — обяснява той, — можете да оставите тук… Нека да проверя пушката… Добре! Според уредите, Хирикава и групата му се намират на около пет километра североизточно — сигналът ще ви подсказва посоката. Включете костюма си и, ако видите животно по-едро от катерица, стреляйте. Фауната на Сутрешен чай е доста недружелюбна… А и всеки трофей се води по точкова система и… Няма значение! — той махва с ръка — Костюмът е в състояние да ви защити от всичко! Успех!
Тръгваш полека през гората. Денят е великолепен, а и почти недоловимото бръмчене на защитния костюм те кара да се чувстваш като бог — неуязвим. Поне в първите петнадесетина минути не срещаш по- голямо от катерица животно — на практика, в гората няма нищо друго, освен малки пъстри птички и някакви пъргави гризачи със зеленикава козинка.
Не след дълго долавяш приглушен от разстоянието кучешки лай. Доколкото можеш да съдиш, не идва точно от посоката, в която те води сигнализаторът.
Накъде ще вървиш — към кучетата (169) или ще продължиш към сигнализатора (202)?
185
Въздъхваш:
— Условие след условие… Добре, какво представлява този син тигър, та е толкова ценен?
— Синият тигър е най-известният маджипурски хищник. Със сигурност сте чували за Маджипур, нали?
— Кой не е? Това е курорт равен по класа на Ледено безмълвие, тропическа планета, главната атракция е лов…
— Е, добре, синият тигър е обект на лова. Тежи около половин тон, има морскосиня козина и кожите са изключително ценни — използват се за палта, яки…
— Аха! — кимваш — Значи Маджипур е готов да даде кожа от син тигър за музея?
— Не е точно така, но… — Сана те поглежд насмешливо — Това е начинът да получиш статуята, разбираш ли?
— Е, ще се опитам да донеса тази кожа! — кимваш ти.
Запиши си нов код за Зад хълмовете 147. Запиши си също, че K13 е Маджипур, а плаващата му кодировка е 172.
186
Поклащаш глава:
— Наистина не помня капитана, Крис! Но се сещам за един поет, който може би… Чувал ли си за Сонгбърд?
— Честно казано,не! — Крис разперва ръце — Но ако ще ми е от полза, ще потърся да прочета някоя негова книга… Мислиш ли, че може да се съгласи да…
Увлечени в разговор, най-сетне стигате до масивна каменна сграда, пред вратата на която се е изтегнала… адска хрътка.
— Това ми е детската стая! — обяснява Крис — Искаш ли да видиш бебетата?
Толкова си шашнат от хрътката, че дори не кимваш.
Къс коридор води към уютна слънчева стаичка, в която има дървен сандък, а в сандъка сладко спят десетина малки адски хрътчици.
— Имаш ли… имаш ли женски? — заекваш ти.
— Да! О, ти си виждал адски хрътки, а? Тези са най-добрите в Обитаемия космос! — Крис с гордост вдига едно от сандъка — Виж лапите им… Виж муцуните… Страхотни са, нали?
— Да де, ама…
— Има, четири женски! — той широко се усмихва — Кели, в тези кученца ми е хляба, разбираш ли? Хвърлил съм милиони за майката, за заплождането, обърнал съм целия Космос да намеря подходящ баща — а резултатът, сам виждаш, си заслужава усилията. Ако продам някое от малките под четиридесет милиона, можеш спокойно да ме пъхнеш в лудницата!
Ще се опиташ ли да го увещаваш да ти даде кученца (200) или ще му обещаеш да го свържеш със Сонгбърд и ще напуснеш Есенно листо (217)?
187
КОМЕНТАР НА КРИС: В случай, че не подпишеш договора, нямаш никакъв шанс да се добереш до Благородника и, очевидно, приключението ти свършва тук. Не ми се ще да те отрязвам на половината книга, ето защо, много те моля, иди на 141 и подпиши този договор. Няколко килограма аурит нямат абсолютно никакво значение, още повече, че в крайна сметка това е само една игра! Разбрахме ли се? Хайде на 141 тогава!
188
Усмихваш се:
— Налага се да поговоря с вас… Един младеж на пистата ми каза къде да ви търся!
— Добре, ще говорим! — Хирикава кимва — Първо бих искал да приключим с лова обаче!
Той бързо снима ловците с чайника, поставя някаква маркировка на един от краката на звяра и се надига:
— Готов съм! Да тръгваме, че след половин час ще се събуди!
Упътвате се към лагера. Хирикава върви редом с теб, но някак си все успява да отклони разговора в друга посока. Обсъжда ловните достойнства на Сутрешен чай, удачите и неуспехите на днешния лов…
Най-сетне стигате до лагера. Едва когато вечерята е сервирана и на печката завира чай, Хирикава ти кимва:
— Да чуем сега какво ви води насам, господин Хардрайт!
Премини на 233.
189
Срещата между брата и сестрата е доста прочувствена, но не им оставяш много време за прегръдки и целувки — толкова си близо до книгата, най-сетне, че…
Е, запиши си нов код за „Флипер“ — 242 — и нов код за Ферол Лекъртейпър — 119.
