— Хм! — старецът изненадано те поглежда — И защо са ти, младежо?
Ще му обясниш честно цялата история (133), ще кажеш, че ти трябват за лов (152) или че просто искаш да имаш супер-кучета като адските хрътки (171)?
176
Тръгваш по третата улица. За разлика от повечето подобни в този град, тя не се пресича с нито една друга — само прави стотина отвратителни завоя, преди да приключи съществуването си в един коридор от няколко слепени куба, запушен с друг такъв.
Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш обратно по пътя си и да избираш отново.
За да тръгнеш по първата улица, мини на 224. За да продължиш по втората, иди на 201.
177
Пъхваш ръка в джоба си — да, след всичките премеждия ауритът все още е там. Подаваш го на Сана:
— Това според вас достатъчно ли е?
Тя присвива очи, разглеждайки парченцето:
— Шест милиона, може би… Ще трябва да го дам за оценка!
— Направете го!
Изчакваш около половин час в кабинета й, преди да се получат резултатите.
— Оценката, — съобщава Сана, — възлиза на седем милиона и триста хиляди звездички. Ако оставите аурита тук и не претендирате за ресто, — тя се усмихва, — можете да отнесете статуята веднага!
Ще платиш ли с бучицата (68) или ще попиташ докъде е стигнал с преговорите Фенс (197)?
178
Заставаш неподвижно между дърветата в очакване на ловците. В крайна сметка, нямаш ловен билет и не ти се ще да ти натресат нялоя глоба!
След няколко минути хрътките, изглежда, започват да се уморяват. Няколко от пипалата на чайника успяват да пернат едната през гърба и тя се търкулва с квичене встрани. Агонията й продължава доста дълго. Другата обаче с удвоени усилия продължава да задържа чайника.
Малко по-късно от другата страна на поляната се показват десетина ловци. Води ги дребен японец, който бързо нарежда:
— Тод, твой ред е! Целиш се в пипалата, нали знаеш?
Единият надига пушката си, грижливо се прицелва и стреля.
Няколко секунди нищо не се случва. После чайникът бавно се олюлява и се строполява на земята.
— Чудесен изстрел! — кимва японецът, но забелязва мъртвата хрътка — О, свалил е Синтия! По дяволите, тия кучета чудесно знаят, че трябва да водят чудовището към нас, а не да го задържат на километри от чакалото!
Избираш този момент, за да пристъпиш напред:
— Господин Хирикава?
Японецът се обръща:
— О, здравейте! Вие пък откъде се появихте?
Премини на 188.
179
Свиваш рамене:
— Така или иначе, струва ми се, че статуята принадлежи на Добро утро!
— По принцип може би е така… — Съгласява се Сана — Но на практика изясняването на ситуацията в съда би продължило няколко години и никой не знае на чия страна ще бъде решението в крайна сметка. Вижте, платили сме за Куртландър над единадесет милиона! Той е изключително атрактивен експонат и…
Ще настояваш да получиш статуята веднага (193) или ще се поинтересуваш докъде е стигнал с преговорите Фенс (197)?
180
Подаваш на бармана банкнота от десет звездички и отбелязваш:
— Та, да е наминавал капитан Морган на Сълийн?
— Абе… — той мрачно оглежда банкнотата — Право да ти кажа, не съм добре със зрението, но…
Още десет звездички се присъединяват към първите.
— Съвсем честно, — барманът бутва обратно към теб едната банкнота, — капитан Морган никога не е надничал в нашата дупка. Работя тук откакто Сълийн е открита — не се е появявал. Честно да ти кажа, гризе ме съвестта да ти взема и десет звездички за тази история, обаче… Е, от пиене тук не може да се спечели много!
Кимваш му в отговор.
Премини на 239.
181
Поклащаш глава:
— Сигурно е от някой незадоволен кредитор… Пъхни го някъде по-далеч в паметта си, става ли?
— Както кажеш! — Хепи иронично изсумтява — Асега към конкретните ни проблеми…
Премини на 216.
182
Докато бързо се оттегляш към плазмената горелка, горчиво отбелязваш:
— Мислиш ли, че има предел на енергията, която поглъща?
— Трябва да има! — Хепи е несигурен, но се опитва да те ободри — В крайна сметка, ако нямаше, то не би спирало, когато стреляш по него…
Звярът се затичва след теб. Ти също тичаш заднишком, а Хепи методично стреля по чудовището, за да го забави.
Минута и горелката е досами гърба ти. Данните в ъгъла на визьора заплашително се променят: температурата непосредствено до кълбото плазма е ужасяваща, кислородът от атмосферата изчезва — плазмата го изгаря — а светлината от горелката е толкова силна, въпреки че си с гръб към нея, че автоматиката затъмнява стъклото на шлема.
Звярът се носи срещу теб с бързината на тигър. Изведнъж скача и озъбената му муцуна се изпречва точно пред очите ти.
— Сега! — ревва Хепи.
Падаш встрани.
Премини на 218.
